Власт и произвол в българския театър. Разговор с учредителите на „Движение за култура“

Власт и произвол в българския театър. Разговор с учредителите на „Движение за култура“

Истината е, че в министерството, а вероятно и не само там, не желаят да се занимават с казуса Народен театър. Предпочитат да го оставят такъв, какъвто е в момента. От случая „Васил Василев“ изскочи следното – той е изцяло в рамките на закона с всичко, което върши. Защо? Защото няма закон. Той е единствено финансово отчетен и от там нататък над него е само Господ Бог. Тоест каквото и да извърши или не извърши, то е закономерно. От тук насетне нашата идея е, че трябва да се вкара ред, а ред може да се вкара единствено чрез закон – Закон за сценичните изкуства, даже не за развитието им, а за тяхното състояние и структура. Където и да бръкнете, има какво да се поправя. Всичко трябва да се промени, за да имаме, първо, адекватен избор, второ, адекватен контрол, и трето, трябва да се мисли за някакво нормиране в широки граници на качеството, което тази институция ще представлява. [...]

Игра на жертва

Терминът „русофобия“ бива използван, за да обоснове твърдението, че жертвата е една имперска сила дори когато тази имперска сила, Русия, води жестока война. В исторически план това поведение е нещо типично. Имперската власт дехуманизира истинската жертва и настоява, че тя е жертвата. А когато жертвата (в случая Украйна) започне да се съпротивлява срещу нападенията, убийствата и колонизацията, империята започва да настоява, че искането да се прекрати всичко това е нещо неразумно, болест. Че това е „фобия“. [...]

Светлана Янчева и пътят към Бекет

„Текстът на Бекет не просто е сложен, буквално ненаучим е, с много асоциативни връзки. Даже си мислех, че ако успея да го науча, деветдесет на сто от работата ще е свършена. Това означава да сме проследили подводните реки и абсолютно неразгадаемите скокове на мисълта на Уини. Добре, научих го. Оказа се, че изобщо не е достатъчно и започна най-трудното – да извървиш този път със сърце, ум, тяло. Докато репетирахме, Грети непрекъснато ми се караше: „Стига вече с тоя текст! Знаеш си го, давай!“. Не беше лесно.“ [...]

От светлата страна на живота

Светла книга въпреки някои тъмни времена, през които спомените преминават. Книга, в която срещата с Иван Теофилов е допускане в пространството на съкровени спомени, в творческата „лаборатория“ на поета, драматурга, преводача… В пространството на намерено спокойствие и тишина след бурите, премеждията, злочестините, а и след „големите“ надежди, възторзи, победи. Затова „За радостта и езика“ е мъдра книга. Книга на опита, на честността и почтеността, на малките или по-големи откривателства по пътя на живота... [...]

Поезия на емоционалния факт

Истинската литература не съществува във вакуум, тя не се пише просто за вечността, абстрахирайки се от обществено-политическите събития, войните, от реалността като такава. Няма такова нещо като „чиста“ литература, литературата трябва да влезе в дълбините на събитията, да постави пръст в раната, да осмисли онова, което главата ти не побира, да даде отговори на въпроси, които изискват смелост. Защото, както се оказа, войната е изпитание за хуманността и истината в литературата и изкуството, а и за личните ни ценности. [...]

Културата и некултурата. Разговор с Иглика Трифонова

Когато КУЛТУРАТА се неглижира, на нейно място веднага се настанява НЕКУЛТУРАТА. Това е обществен закон. И днес наблюдаваме проявленията на тази жизнена некултура, живеем в нея. Огромна част от неслучването, неуспехите и апатията в общностите ни са следствие от нея. Не съм оптимист. В институционалните разговори за стратегията за култура напоследък се чувствам така, сякаш казвам на едни хора: „Ама вие трябва да се стремите към по високи личностни и духовни хоризонти… трябва да обичате“... [...]