Тъгата и поривът на един български мислител. Разговор с Димитър Бочев

Тъгата и поривът на един български мислител. Разговор с Димитър Бочев

Беше несъвместим със средата, в която живеехме, той носеше европейското в маниера си, при това беше полиглот. В целия факултет почти нямаше преподавател, който да владее някакъв западен език. А Асен Игнатов владееше прекрасно немски и френски, и донякъде английски език. Ние, студентите, чухме за пръв път от него имената на Сартр и Камю, на Ясперс и Хайдегер. Тези имена бяха табу в онези времена, въпреки че вече бяха издадени някои литературни книги на Камю и Сартр. Тогава в Народната библиотека имаше отделна читалня за чуждестранна литература. До тази читалня студентите нямаха достъп, дори да знаеха езици. Достъп имаха само специалистите и партийните функционери. Като асистент по логика, Асен имаше достъп до чуждестранната читалня и четеше там много. Той бе един от малкото, които се възползваха от този си достъп. Не смееше да говори открито пред студентите, защото знаеше какво рискува. Той беше боязлив човек и си го признаваше. Но у него духовното беше толкова необятно, така радикално вложено, толкова могъщ беше интелектуалният му заряд, че трошеше оковите. Този интелектуален заряд надвишаваше дори инстинкта му за себесъхранение. И оттам тръгваха всичките му беди и проблеми. [...]

Още по темата за „Великата руска култура“

Русия се представя за Доброто в смъртоносен двубой със Злото и в този смисъл се нуждае от признатите от света културни опори, които са безспорни доказателства за нейната „духовност“. Всъщност това е извинение за нейната престъпност. Тук не виждам голяма разлика от талибаните или, да речем, от ИДИЛ: същото агресивно желание да „поправиш света“, да го принудиш да тръгне по „правдивия път“. Но нито талибаните, нито ИДИЛ имат привилегията да се опират на красотата на балета или „духовните дълбини“ на Достоевски. [...]

Мари Врина – Превеждам само това, което обичам

Искам да напишем една нестандартна история на българската литература, даже не на литературата, ами на българското литературно пространство. Това, което ме вълнува, след като прочетох и теоретици – американци, французи и италианци, и бидейки в Националния институт по източни езици и цивилизации в Париж, където работя с колеги от различни култури и езици, е да впиша литературата, създадена на територията на днешна България и по исторически причини в част от днешна Северна Македония, в европейското пространство. [...]

Дюлгеров и свободата

Да – Георги Дюлгеров стана на 80 години и продължава да работи! Но не – той определено би се подразнил от патетиката на юбилеите, от суетнята около персоната му, от преувеличеното хвалене, ако няма следващ шанс. Като интелигентен човек се отнася скептично към определенията за него – класик, легенда, доайен, маестро... Те го дърпат само назад към историята – общата, на киното, и личната. Разбира се, тя е негова кауза, но също така иска да снима още и още игрални филми: тази година е премиерата на „Записки по едно предателство“. [...]

Отмъщение на маргинализирания персонаж

Алина Нелега е сред най-известните съвременни румънски драматурзи. Дебютира като романистка през 2001 г. с „Последнат@вещица“. Вторият ѝ роман „Сякаш нищо не се беше случило“ (2019) е безмилостен разказ за времето на комунизма в Румъния. През 2021 г. излиза третият – „облак с форма на камила“, който получава редица награди. Той е първият роман на Нелега, преведен на български език. Заслугата е на Лора Ненковска, целенасочена откривателка на съвременните гласове в румънската литература за българския читател. [...]

Саломе Льолуш–Явор Гърдев: Изключителното любопитство към другия

Явор Гърдев постави за първи път в България нашумялата пиеса „Това не го казвай!“ на френската авторка Саломе Льолуш, номинирана за театралната награда „Молиер“ 2022 година. Спектакълът протича като безпощадна словесна битка, изиграна от двама актьори от висока класа. Саломе Льолуш и Явор Гърдев гостуваха през юни тази година на Международния фестивал „Варненско лято“. Предлагаме ви фрагменти от разговора между авторката и режисьора на срещата във Варна, модерирана от проф. Венета Дойчева [...]