Желание и насилие. Разговор с проф. Владимир Градев и проф. Стилиян Йотов

Желание и насилие. Разговор с проф. Владимир Градев и проф. Стилиян Йотов

Теорията на Жирар има особено място в съвременните социални и хуманитарни науки. За да я определя, ще се позова на Айзая Бърлин и прочутото му есе за таралежа и лисицата, в което той цитира Архилох от Парос: „Много неща знае лисицата, едно – таралежът, но велико“. И докато хуманитарните науки, изследващи разнообразието на човешкото, са се отказали от всеобхватните теории, то Жирар е големият таралеж на нашето време, намерил прост и елегантен алгоритъм, с който дава обяснение на всички културни феномени. Той нарича своя алгоритъм миметичен комплекс, който гласи: развитието на всеки човек започва с 1) миметичното желание. Заразно, действащо във всеки и всички, миметичното желание и породеното от него съперничество води до криза, заплашваща съществуването на обществото. Тази 2) миметична криза се разрешава чрез 3) жертвеното насилие, чрез съсредоточаването на всеобщото насилие върху една-единствена жертва (т.нар. жертвен козел), която е 4) сакрализирана и положена в основата на културата и всички нейни институции. Заради неговата „еволюционна теория“ на културата философът Мишел Сер нарича Рене Жирар „Дарвин на социалните науки“. [...]

Да завършим Клаузевиц

Християнството демистифицира архаичната религиозност, но тази демистификация, ефективна в абсолютен план, се оказва слаба в близък план, не сме били готови за нея. Ние още не сме напълно християни. Този парадокс може да се формулира и иначе: християнството е единствената религия, предвидила собственото си поражение, и това предвиждане е известно под името апокалипсис. В апокалиптичните текстове Словото Божие звучи с най-голяма сила и толкова по-силно се разнася от опустошението, колкото повече упорстваме. [...]

Фиорд на надеждата

Възможно ли е в един свят на бедност, убийства и лудост да съществува любов? Това е сравнително банален въпрос, който може да има също толкова банален отговор. В своя роман „Трилогия“ Юн Фосе усложнява нещата и пита: възможно ли е да съществува любов в едно човешко сърце, което няма представа за морал? И ако отговорът е „да“, става интересно. Защото каква би била ролята на обществения съд и кой би хвърлил първия камък с ясното съзнание, че не говорим за правосъдие, а за литература в днешното време. [...]

Силата на киното. Разговор с Яна Титова

Хората имаме тази невероятна способност да искаме да забравим. Да искаме никога да не сме знаели. „Диада“ е една от онези истории, за които искаме да си мислим, че не са истина и че не могат да се случат на нас. Това постоянно отричане ни е станало нещо като „мантра“. Като суеверието – ако видиш нещо, което не искаш да ти се случи, просто се заключваш с пръсти. Прекалено дълго време сме се заключили и стискаме очи. Всички носим вина история като тази да съществува. И всички трябва да се обединим, за да направим някаква промяна. [...]

Газа, тероризмът и глобалният джихад

Ще има и други подобни събития и още международни дебати кой е виновен и кой пръв е отприщил вълната на насилието. В медийния разказ непрекъснато има обрати. И няма как да се мине без това. Емоционалното въздействие е очевидно. Проблемът е за какво говорим, когато говорим за мобилизация? За това, че стотици или хиляди хора по улиците се нахвърлят срещу някой, който им изглежда израелец или евреин? За бунт на арабските маси срещу техните ръководители, подписали договор с Израел? [...]

На страната на доброто. Разговор с Гаска Шиян

Най-важното е да се разбере, че това е война на цивилизации, в която мотивите на агресора – русия, не могат да бъдат подложени на никакъв рационален анализ. Това е особено трудно за разбиране от прагматичния западен свят, който от десетилетия се фокусира върху това как да подобри околната среда и да удължи живота си с помощта на модерни технологии. И ето че изведнъж се появява една тъпа черна сила, която иска просто да унищожава и убива. Това е като да противопоставиш свръхмодерна технология на булдозер. [...]