ChatGPT и Бог

ChatGPT и Бог

Изкуственият интелект не е вече просто машина, която сама се движи и върши физическа работа и както става в някои фантастични романи, може да се изправи срещу хората един ден – но отвън, от материалната среда, да стреля по хората или да атакува съзнанието им отвън. Изкуственият интелект притежава вече главния ключ на човешката цивилизация. Затова той може да ни атакува отвътре, да разруши човешката цивилизация отвътре, да я превърне в нечовешка. ChatGPT може вече да създава всякакви текстове – от студентски писмени работи до стихотворения, до студии на философска или научна тема. Вероятно може да произвежда и докторски дисертации със съвършен научен апарат (което означава, че не само можем да се дипломираме, но и да станем професори, без да сме грамотни). Тази машина може да бъде и манипулативна в разговор с хора, да имитира човешки емоции (без реално да ги притежава!), тоест тя може да въздейства емоционално, дори на подсъзнателно ниво, на човека, да го манипулира и промива съзнанието му. [...]

Нобелова реч

Започнах да пиша свои текстове, кратки стихотворения, разкази. И открих, че това ми дава усещане за безопасност, нещо обратно на страха. В известен смисъл намерих място вътре в мен, което бе само мое, и от това място можех да пиша това, което е само мое. Днес, около 50 години по-късно, все така седя и пиша – от онова тайно място в мен, за което, признавам, не знам почти нищо, освен че съществува. Чрез страха от четенето на глас аз навлязох в света на самотата, който повече или по-малко е светът на пишещия човек... [...]

Изведнъж виждаш света. Разговор с Илко Димитров

Аз мразя излиянията, в смисъл да се изприказваш. И когато се пише, трябва да се пише така, все едно виждаш писането си. Това е моят маниер на дистантност, която е вътре, защото аз преживявам това вътре, но го гледам отвън. Голямата опасност на сегашното писане е, че на практика няма разлика между говоренето на улицата, в бакалията, в леглото, пред компютъра, всичко е човешко. На мен това ми е много противно. Трябва да има един праг, под който не може да се преминава. Този праг е чувството за отговорност към писането. [...]

Художничка с множество фасети

Изкуството на Магда Абазова се изплъзва от всякакви квалификации. Изложбата ни дава достатъчно материал и основания да твърдим, че нейното творчество се очертава по-скоро като своеобразен контрапункт на тенденциите, водещи да стилова унификация. В картините ѝ сме в състояние да констатираме най-различни тенденции, формални и иконографски черти, които обаче не влизат в противоречие помежду си, а се допълват и се дообогатяват. Пред нас се разгръща многоликата физиономия на художничката [...]

За благите дъждове на превода

„Кентърбърийски разкази“ са космос също както „Божествена комедия“ или „Дон Кихот“ на Сервантес, знам, че не мога да ги обхвана и схвана изцяло, но знам също, че без тях животът ми нямаше да бъде толкова разнообразен и интересен. Джефри Чосър е имал богата кариера на висш сановник и дипломат на трима крале. Постоянно в движение, той е един от първите истински европейци и с наслада разказва за своите пътувания в Англия и по света както с тялото си, така и с въображението си. Част от раждащия се тогава хуманизъм... [...]

Животът не е нещо бързо. Разговор с Бела Тар

Първите 40 години от живота ми минаха по времето на този фалшив комунизъм или социализъм, при който системата беше дълбоко феодална. Т.нар. лидери на тези страни никога не бяха чели Маркс, в най-добрия случай бяха стигали до Ленин. Но днес, ако излезете на улицата и се загледате в хората, за да видите как се справят с живота си, установявате, че нищо, ама нищо не се е променило. Никой не уважава човека, никой не цени неговото достойнство. Живеем в нещо като капитализъм, но нещата отново са добре само за ограничен кръг хора. [...]