След демонтажа

След демонтажа

С оглед на споровете около съдбата на Паметника на съветската армия решихме да направим анкета, отправяйки следните въпроси към 12 български интелектуалци от различни поколения: 1. Как оценявате обществените реакции по време и след демонтажа на Паметника на съветската армия? Разнопосочност заради дългогодишната липса на решение на този казус или хибридни политически намеси, които допълнително разпалиха страстите? 2. Какво да има на това място в бившата Княжеска градина? Друг паметник, свързан с българската история? Различен паметник – като проекта за прошката на скулптора Александър Дяков? Или максимално озеленяване на това пространство и отварянето му към децата и младите хора? 3. Къде да бъдат пренесени демонтираните фигури и скулптурни групи от Паметника на съветската армия? Необходимо ли е създаването на парк на тоталитарното изкуство в София? [...]

Да почетем личност от българската история

Аз съм от хората, които никога не са се колебаели дали паметникът трябва да остане или не. Никога не съм си правила снимки пред него, винаги съм мислела, че трябва да бъде премахнат. Но реакциите около отстраняването му бяха неконтролируеми, отблъскващи, пълни със злост. Това е, което ме плаши. Тази злост, омраза и агресия като че ли непрекъснато клокочат в българското общество, трябва им само малък тласък, за да избухнат. Така беше по време на протестите през 2020 г. Така стана и с реакциите при демонтажа. [...]

Музей на миналото-неотминало

Мястото на всичко това е в т.нар. Музей на социалистическото изкуство. Сега съществуващият парк може да се разшири, да има няколко локации и пр. Най-важното е в този музей не просто да се „излагат“ творби, а да се създаде плътно, модерно интерактивно пространство, което да задава контекста на съответния период, защо и какво са символизирали творбите, как се е стигнало до изграждането и демонтирането им. Ключово в такава една експозиция е тя да държи посетителя достатъчно дистанциран и достатъчно разтърсен. [...]

Черно-бялата идеология надделя

Поставени сме пред свършен факт: основната композиция на ПСА беше демонтирана набързо и „на тъмно“, както това се случи с Мавзолея през 1999 г., без автентичен обществен дебат и без никакъв план какво трябва да има на мястото. Черно-бялата идеология на деня надделя за пореден път над идеята за усложнено градоустройство. Лично аз смятах, че паметникът просто трябваше да бъде официално преименуван „Слава на Украйна“. Това щеше да е едновременно артистичен акт и смела заявка на политическа позиция. [...]

Никога не казвай „никога“ в Близкия изток. Разговор между Амос Оз и Жан Даниел

Легитимността на Израел няма да е пълна, докато палестинците не го признаят. Същото е валидно и за палестинците: те също се нуждаят от признанието на Израел, за да станат легитимни. И още нещо: никога не трябва да се използва думата „никога“ в Близкия изток. У нас изразите „никога“, „завинаги“, „вечно“ съответстват на траене, вариращо между шест месеца и тридесет години. Готов съм да направя следното пророчество: ще дойде ден, когато ще има палестинско посолство в Израел и израелско посолство в Палестина. [...]

Уша: животът като театър

Още в началото разбрах, че фотографията не ми достига като изразно средство. Започнах да опитвам в лаборатория различни техники – мачкания, работа с най-различни химикали. Не е било целенасочено, по-скоро интуитивно съм работила. За мен фотографията винаги е била нещо много дълбоко, което не може да се ръководи рационално, и затова винаги съм оставяла интуицията да ме води. Просто съм такава натура – обичам предизвикателства, включително и с живота си съм експериментирала. Така че връзката е съвсем органична… [...]

Списание Култура - месечник за изкуство, култура и публицистика

404

Възникна вътрешна грешка в сървъра.

Ооопс ...

Страницата, която търсите не беше намерена!