Свръхидеологизацията на една дата. Разговор с Михаил Груев

Свръхидеологизацията на една дата. Разговор с Михаил Груев

Първоначално навлизането на Червената армия е планирано за 7 септември, поради което и превратът е мислен първоначално за тогава, но след това по чисто военни съображения навлизането на Червената армия на българска територия е отложено за 8 септември, което налага корекция на плановете на преврата – съответно властта да бъде взета в нощта на 8 срещу 9 септември. Но към момента, в който се развива цялата тази история със завземането на властта в София, някъде между една трета и една четвърт от страната вече е окупирана от Червената армия – приблизително по диагонала Русе-Малко Търново. Няма никакво съмнение, че цялата технология на преврата всъщност е функция – за разлика от предходните преврати, в които Кимон Георгиев участва – от съветската окупация на страната. Наистина превратът в София протича по класическата схема на един военен преврат, така че самата технология на преврата повтаря добре извървения път, да не говорим, че част от извършителите са същите хора, участващи и в предходните преврати – Дамян Велчев, Кирил Станчев, Владимир Стойчев. [...]

Нас ни очакват

Всяко дете, което идва на този свят, въплъщава нов опит. Във всяко дете Бог очаква човека. Човешкият живот е живот приет, обичан и преживян. Ако едно дете не узнае, че е прието, ще се разболее. Ако човек не приеме себе си, той губи жизнеността си. Уморява се и се отказва. Ние, хората, сме голямата любов на Бог. И Бог се надява на успеха на Своето рисковано творение. Той се надява, че ще осъществим нашата сътвореност по Божи образ. Можем да кажем: да бъдеш човек, означава да станеш човек. Нас ни очакват. [...]

„Венецианският търговец“ и човечеството. Разговор с Бойка Соколова

Както казва английският критик Теренс Хокс, „Шекспир не означава, ние означаваме чрез Шекспир“. Трагичното в случая е, че проблемът, с който се занимаваме днес, е продукт на една жестока европейска история, която кулминира в Холокоста. Шекспировата Венеция е огледалото, в което се оглежда Лондон на ранния капитализъм, на растящата му търговска позиция между Стария и Новия свят. Това е времето на първите срещи с Другия, с който трябва да се дели икономическото и жизнено пространство. [...]

„Аз съм виновен“

Руският журналист Михаил Зигар е познат на българските читатели с няколко от книгите си. Новата е написана след 24.02.2022 г., когато Путин започна войната в Украйна. Тогава Зигар публикува открито писмо, в което я нарече позор. „Война и наказание“ е анализ на отношенията между Русия и Украйна през последните три века и през последните три десетилетия. Наслагването на двете заглавия на Толстой и Достоевски обяснява логиката на автора – от разказ за „дългия път към войната“ до „наказанието, което ни предстои“. [...]

Синдромът на Тукидид. Разговор с Мишел Фуше

Днес Китай, както и Русия си служат с огромни манипулации. Онова, което придава сила на демокрациите, е прозрачността. Опитват се да ни накарат да вярваме, че лъжата е истина, че „ин“ и „ян“ са едно и също нещо. Искам да кажа и нещо като французин, което ме прави нещастен. Имаме президент на Франция – Еманюел Макрон, който най-много инвестира в изграждането на Европа, както и френско обществено мнение, което в този момент е възможно най-малко привързано към изграждането на Европа. [...]

Дечко Узунов: Път през времето

125 години от рождението на Дечко Узунов са повод СГХГ да включи в календара си редица събития, посветени на големия български художник. Успоредно протекоха две изложби: едната – в самата СГХГ, е под надслов „Дечко Узунов. Съзидания“, а втората – „Дечко Узунов. Религиозно монументално изкуство“, е подредена в ателието на художника. Заедно с показаните в предходните месеци експозиции настоящите изложби очертават сложния, изпълнен с множество смени на посоката професионален и житейски път на художника. [...]