89-а: размисъл върху надеждите ни

89-а: размисъл върху надеждите ни

Либералната революция отне около четиридесет-петдесет години. Контрареволюцията също няма да свърши за две-три години. Това би било нереалистично очакване. Трябва да се подготвим за дълга и може би поколенческа битка с тези сили. Ако го направим, едно нещо ще е на наша страна. И то е, че хората ще започнат да изпитват трудности. Както споменах, историята на прехода от „лошото“ към „хубавото“ може да звучи иронично, но сега се запътваме към „по-лошото“. След време хората ще осъзнаят, че това е „по-лошото“, и ще започнат да търсят „по-хубавото“. [...]

Какво да се прави?

Ние не можем да избягаме от идентичността, нито от политиката на идентичността. Идентичността, по думите на Чарлз Тейлър, е „могъща морална идея, която сме получили в наследство“. Тази „морална идея“ ни казва, че имаме свое автентично вътрешно „Аз“, което е непризнато, и намеква, че окръжаващото общество като цяло може би греши или е репресивно. Тя изостря естественото ни желание за признание на собственото ни достойнство... [...]

Баухаус. 100 години по-късно

Сгради от бетон и стъкло, култ към правия ъгъл, тръбни мебели, кани за чай и лампи… Днешните представи за Баухаус обикновено се ограничават до образците на архитектурата и дизайна, забравя се, че той е преди всичко новаторска педагогика. Валтер Гропиус е вече утвърден архитект, когато става първият директор на държавното училище във Ваймар. То е създадено преди сто години, по времето на Ваймарската република, в отговор на нейните социални обещания. [...]

Завръщане към реда. Разговор със Сергиуш Михалски

Новата предметност преди всичко представлява известно retour a’l ordre (завръщане към реда). Интересът е насочен към обектите, няма много теоретични разработки, от художниците почти никой не е оставил подобно наследство. От една страна, се подчертава, че те представят света такъв, какъвто е, но с помощта на този прецизиращ, изолиращ подход някои доста прозаични по своя характер неща са в състояние да се превърнат в красиви предмети. Томас Ман е видял това. [...]

Битката на Самсон

В края на земния си път Джон Милтън е изпитал достатъчно разочарования в личния и професионалния живот, за да избере за герой на своята последна поема Самсон – завързания и укротен силен мъж от Книга Съдии в Библията, предаден от жена, потънал в съжаление, но въпреки това получил своя последен шанс да въздаде справедливост. Именно справедливост търси и заклетият републиканец Милтън, когато служи като секретар на Кромуел. [...]

Игра на риск. Разговор с Михаил Мутафов

Властта. Тя променя човека. Любопитно е да се изследва. Докато работехме с режисьора, ми се стори, че Драконът, който всяка година получава по едно момиче, този път има отношение към Елза. И тогава краят става по-болезнен. Щом обичаш, можеш да проявиш човещина. Тук образът е допълнително натоварен, едно животно да прояви човешко отношение, значи нещо е станало в душата му, може би за кратко. Това ми е любопитно – животинското във властта, самотността в нея. [...]