Новите млади и политиката. Разговор с Емилия Занкина

Новите млади и политиката. Разговор с Емилия Занкина

Това, което изкара младото поколение по площадите, бе категоричната неприязън към модела „Борисов-Пеевски“ (или по-скоро „Пеевски-Борисов“). Много от коментарите, които чух, ме впечатлиха със своята ясна и проста позиция: „Това е недопустимо за една европейска държава“. И точно тук е ключовата промяна – за тези млади хора България е европейска държава и нейната европейска идентичност е неоспорима. Те не търсят оправдания в комунистическото минало, трудния преход, малкия мащаб на държавата, периферното ѝ място и какво ли още не. Те не са обременени от това наследство. Родили са се в демократична страна (макар и с множество проблеми), пътуват в Европа и по света и очакват от България да отговаря на онези стандарти, които са характерни и за останалите европейски демокрации. Те живеят в Европа и за тях България е Европа. В този смисъл, да, тези млади хора, които излязоха на площадите, по презумпция отхвърлят несвободата. И аз разчитам именно на тях. [...]

Как Европа да отговори на империализма на Тръмп спрямо Гренландия?

Европа няма интерес да скъса с Америка. И не само заради Украйна. Днес Европа се намира в свят, който е много враждебен спрямо нейния политически модел. На второ място, европейците са запознати със социологическите проучвания, които показват, че открито враждебната позиция на Тръмп спрямо Европа не намира широка подкрепа сред американците. Това е нагласа в духа на MAGA. Останалите американци не мислят за Европа всеки ден, но ни възприемат като стар съюзник, който е за предпочитане пред алтернативите. [...]

Клишетата на едно поколение

Част съм от поколение, което самата аз трудно разбирам. Мнозина се изкушават да го нарекат „разочарованото поколение“. Различни статистики и социологически проучвания го описват като аполитично – поколение, което не гласува, не следи новините, не вярва, че участието в общия (политическия) живот има смисъл, заради усещането, че „всъщност нищо не се променя“. Случва се обаче същите тези хора да взимат участие в доброволчески инициативи, да инициират протести, да бойкотират държави. [...]

Ефектът на Христов. Разговор с Емил Христов

Просто използвам светлината в работата си, нищо повече. Повечето пъти я крия. Мене пò ми е интересна тъмнината, интересно ми е какво има в сенките. Занимава ме колко е тъмно тъмното и колко е светло светлото. Контрастът, с други думи. Какво е съотношението между площта на едното и другото в кадъра. И какъв е ефектът върху окото на зрителя, когато променя пропорцията. В един филм на Гърдев Мишо Мутафов казва на Захари Бахаров така: „Окото за душата, Молец, е като грахово зърно в постеля на принцеса, не ѝ дава покой“. [...]

Между старото и новото

Струва ми се, числя се към едно „микропоколение“, обхващащо родените между 1989 и 1995 г. – тоест „поколението на прехода“. От една страна, се придвижвах сред отломките на един – вече неактуален – светоглед, към който нямаше как да принадлежа. От друга – бях се родил по-рано от светлото бъдеще. Иначе казано – старото все още не си беше тръгнало, новото все още не беше дошло. До заобикалящата ме действителност имах единствено рационален достъп – убягваше ми чувството за присъщност към нея. [...]

Берлинале 2026

Креативно изхабяване. Словосъчетанието не е мое. Чух го по „Дойчландфунк“. Така кинокритик определи конкурса на 76-ото издание на Берлинале и струва ми се – с пълно право. В дните на фестивала често от различни страни се чуваше мнението, че филмите са много на брой, но повечето са средно ниво, докато селекцията за международен фестивал би трябвало да събира най-доброто. Също така се казваше, че избраните филми са повече за телевизия и в никакъв случай не предлагат нови перспективи в развитието на киното. [...]