
За изложбата на Любен Петров Apokalypsarium, която бе подредена в галерия „Академия” в София до 24 май.
В изложбата има история за водолаз, който спокойно броди под повърхността на водата и може би „под повърхността” в широкия емоционален или психологически смисъл на тези думи. На повърхността другите плуват в морета, басейни, развълнувани са, дори прекалено, като за снимка, която да може да се сподели във фейсбук. Състезават се, тренират – спорт и усмивки. Някъде зад тях пейзажите са апокалиптични, изригват вулкани, но те са далече, като в новините. Под всичко това водолазът се движи плавно като на забавен каданс, той е някъде „зад реалността” (по заглавието на една от картините на Любен Петров).

Зад реалността е различно от „нереалност”, би трябвало да означава не противопоставяне на реалности, а по-скоро двойна реалност. Може би образите в картините дават повече информация за естеството на тази двойственост, но не толкова конкретна, че да се изгуби мистерията. С други думи, кара те да се двоумиш за нещо, без да е много важно, ако не успееш да разгадаеш тайната. Да вземем за пример света на водолаза – на едно място за секунда ти се разкрива възможността да погледнеш през неговите очи – вълшебно е и объркващо. Или например кой е той, автопортрети ли са тези превъплъщения или вживяване в други персонажи.
Освен всичко това, в изложбата на Любен Петров има да се мисли за странните животни, за аватари, митология и фолклор. В интерес на разбирането на някои неща е важно да се каже, че Любен Петров е следвал живопис в Чехия. За да се разгадае, например, персонажът на често срещания в работите му „сокол“ – така добре разпознаваем в Прага, колкото тук са разпознаваеми кукерите.
Разбира се, че авторът нямаше да разкаже историята по този начин. Въобще живописни картини така не се разказват, пише го в учебника по рецензиране. В случая е по-важно да се обърне внимание на умелото живописване на Любен Петров. Почеркът му се разпознава във всичките му работи, добре трениран и същевременно безцеремонен, такова „пипане” на материала изисква равни дози контрол и свобода. Все с този „маниер” Любен Петров пресъздава противоположни емоционални впечатления – прекалено щастливите победители плувци, лудостта в изражението на „Последния човек на земята” и спокойната радост в лицето на момичето „на дъното”.

Самостоятелната изложба на Любен Петров със заглавие Apokalypsarium се проведе от 11 до 24 май, 2015 г. благодарение на умния кураторски ход на галерия „Академия” да започне да представя български автори, завършили и други академии, освен нашата, и формирани при различни от нашите културни условия. Това е втората самостоятелна изложба на Любен Петров на софийската художествена сцена, след представянето му в галерия „Ракурси” по повод наградата на фондация „Едмонд Демирджиян” за обещаващо развитие и посветеност на изкуството, присъдена му през 2013 г.