Fangirl, изложба на Невена Екимова, галерия „Васка Емануилова“, 29 октомври–7 декември, 2025 г., куратор Ренета Георгиева
Според речника на Кеймбридж думата „фенгърл“ означава „момиче или млада жена, която e почитателка на някого или нещо, например актьор, вид музика, технология и т.н.“. В популярната култура „фенгърлстването“ е спрягано за инфантилно, на границата с истерично и обсесивно поведение, затова и често е иронизирано. В самостоятелната изложба Fangirl на художничката Невена Екимова с куратор Ренета Георгиева обаче това явление е представено като движеща сила и ключов аспект в живота на младата жена, която опознава, преживява света и формира своята личност. Това е строго индивидуален опит, но едновременно с това и универсален ключ към женския поглед и естетизация на опита.
Откриването в галерия „Васка Емануилова“ се състоя на 29 октомври, а изложбата ще продължи до 7 декември 2025 г. Тя е осъществена в рамките на програмата „Съвременно изкуство“ и е част от специалната програма, с която се отбелязва 120-годишнината от рождението на Васка Емануилова, определяна като първата жена, която оставя трайна следа в българската скулптура. Изложбите в галерията, кръстена на значимата българска скулпторка, винаги дават възможност за интересни кураторски решения, тъй като там има постоянна експозиция на произведения на Емануилова.
Съвременните творби на Невена Екимова са вплетени в това пространство, носещо история, за да разкажат част от нейната лична такава. Временните намеси в „реда“ на устойчивия материал, използван за скулптурите от Васка Емануилова, контрастира с ефимерността на голяма част от съдържанието на изложбата на Екимова. Може да се каже обаче, че си приличат в деликатния подход и отношение към детайлите. Екимова използва различни медии и предмети, за да изрази своя „фенгърл“ свят: рисунка, снимки, текстилни картини (куилт), видеоматериали, фигурки на комикс герои, музикални албуми и текст с откровения и мисли като от дневник, който е излят от ръцете на авторката директно по стените на галерията с маркер или написан на привидно несвършваща хартиена бележка, която се вие по стените на всички зали и съпровожда посетителите. Всичко това създава усещането, че човек се разхожда сякаш в главата на художничката, а галерията е музей на нейните емоции, копнежи, страсти и спомени. Женската гледна точка тук не е противопоставена на мъжката, тъй като последната изобщо не присъства. Ако в изкуството традиционно жената е просто муза, идеализиран образ и пасивен обект, то тук наративът е ръководен изцяло от женския поглед, а обектите на обожание са мъже. Рисунките по стените, героите от видеата, фигурките на супергероите, разхвърляни по леглото в единия ъгъл на една от залите в галерията[1], хвърчащият лист с лика на Кърт Кобейн[2] – все мъже, съзерцавани, обичани и съхранени във вътрешния свят на женския субект.
От всеки ъгъл дебне различен спомен, възпроизвеждат се преживявания и емоции. На едно място наблюдаваме два портрета, служещи за контраст един на друг. Единият е на млад мъж с дълги руси коси, а другият на по-възрастен мъж с космати гърди и бръчки по челото. На стената са написани две описания, обрисуващи как авторката вижда красотата в „младия любовник“ и „стария любовник“ по поетичен начин. Близо до тях на стената има мъжки портрет, а до него възпроизведен спомен от детството: „Забранено ми е да влизам в хола, когато се събират, защото съм на десет. Всички гледат как поднасям рисунката. Тя представлява портрет на баща ми. Всъщност това беше една карикатура на Марсел Пруст, която прерисувах и адаптирах“.
Докато човек разглежда изложбата, преминава през резките скокове от финото чувство за хумор към емоционалните изповеди (във видеоматериалите в една от залите) и вулгарните шеги с приятели, интимните преживявания и текстови откровения. Жената тук е флуидна, тя е автор, фен, младо момиче, но и зряла художничка, която се връща към моменти, в които е влюбена, уязвима, разгневена, тъжна или пък много щастлива. Младото момиче и младостта не са идеализирани като „пик на живота“ или пък външността, а са представени като амалгама от автентични, вълнуващи моменти, които остават част от сложната „сплав“ на Аза. Момичето тук не е фаза, която трябва да се преодолее или надрасне, а част от личността на авторката, която не трябва да бъде „приспивана“ и забравена в миналото. Затова изложбата може да се разглежда като завръщане към себе си и моментите, които правят човек такъв, какъвто е.
Начинът, по който Екимова „разказва себе си“ чрез хаотичните си мисли, отбелязани на хартия, през възпроизвеждането на обичаните в живота си мъже, ярките емоции, страсти и травми, оставили отпечатък в нея, напомня за т.нар. „женско писане“ или écriture feminine (на фр.) в литературата. Представителките на това течение[3] се опитват да изразят уникалния женски опит чрез тялото, интегрирано в определен контекст, който го определя йерархично и социално. Авторките създават лингвистично пространство за изразяване на цялостния екзистенциален опит на жената. В кураторския текст към изложбата се споменава, че Невена Екимова скоро е навършила 40 години. Това събитие задава посоката в изложбата, тъй като носи своя символичен заряд: тежестта на определени очаквания за задължително „скъсване“ с един етап от живота, за да се даде път на друг. Затова Fangirl може да се разглежда като опит за тяхното предоговаряне, преоценка, като настояване за личностната автентичност, изградена грижливо в младежкия опит, и съхраняването ѝ. И за целта авторката се въоръжава с наивността на очарованото „момиче фен“ и кибрита на тийнейджърския бунт, за да ги внедри в осъзнатата жена творец, в която се е превърнала благодарение на тях.
[1] На леглото посетителите могат да сядат и да използват дискмена и слушалките, за да си пуснат музика на тийнейджърските идоли на художничката.
[2] На него не пише, че е Кърт Кобейн, но рисунката възпроизвежда почти идентично чертите на фронтмена на Nirvana.
[3] Елен Сиксу, Юлия Кръстева и Люс Иригаре.
