Начало Филми Фестивали „Агнец“ – между ужаса и невинността
Фестивали

„Агнец“ – между ужаса и невинността

Елица Матеева
16.03.2022
9602
„Агнец“, реж. Валдемар Йохансон

В християнството агнецът е знак за жертвата на Исус. Агнецът е символ на смирение, невинност, детска чистота. Спасителят често е изобразяван да държи в ръцете си агнец – Пастирът не забравя да се грижи за своето стадо. В изображения на Разпятието агнецът присъства до страдащия на кръста Исус. Агнецът в Апокалипсиса е невинността, която се трансформира в съдник на човешките страсти. Със сигурност познаваме тази фактология и тези тълкувания, но е необходимо да си ги припомним, за да вникнем в „Агнец“ – исландското предложение за чуждоезичен Оскар за 2022 г., отличника от селекцията на „Особен поглед“ в Кан 2021. Филмът има своята първа среща с българската публика на София Филм Фест.

На плаката на „Агнец“, в най-разпространената му версия, жена, досущ като Исус, държи в обятията си агне, в друга версия са изобразени мъж и жена, които гледат към зрителя, сякаш питат: „Какво става?“, мъжът държи в ръцете си агънце. Плакатните изображения подсказват, че идиличното отстъпва пред неизвестното, пред нещо, което дебне в далечината и вещае опасност.

Дебютният филм на исландския режисьор Валдемар Йохансон „Агнец“ е сюрреалистичен микс от различни жанрове, с преобладаващ хорър характер. Почитателите на Исландия са наясно, че там, където елфите са на почит, усещането за живота е като в страшна приказка на Братя Грим. Сценарият на филма е резултат от съвместните усилия на исландския поет Сьон и Валдемар Йохансон. В едно интервю Йохансон разказва, че при измислянето на историята със Сьон са си поставили задачата репликите между Мария (Нуми Рапас) и Ингвар (Хилмир Гуднасон) да са семпли и зрителят почти да не им обръща внимание. И наистина диалогът между персонажите е минималистичен, но какъв и да бъде пред суровата исландска природа. „Агнец“ е разделен на безименни глави. Всяка част сама по себе си може да бъде отделна история за късометражен филм. Първа глава – трудният живот на фермерите в Исландия; втора глава – чудото след Рождество; трета глава – любовен триъгълник между роднини; четвърта глава, според мен най-важната за идеята на филма – природата винаги има последната дума. Тези заглавия са условни и откликват на личното ми възприятие за „Агнец“.

Темите, които изследва „Агнец“, са свързани с майчинството, с екологичните катастрофи и човешките намерения да се намесваме в еволюцията на Земята. Филмът е хибрид между драма, психотрилър и хорър. „Агнец“ е странно изобретение, досущ като малката Ада, съчетаваща чертите на агне и човек. Ритъмът на филма е типично по исландски муден, изпълнен с крехка радост и натрапчиво усещане за предстояща катастрофа. Под маската на пасторалните тонове историята на „Агнец“ ни привлича заради семплата атмосфера – тук студът е истински, тъгата също, а трудът на Мария и Ингвар е от сутрин до вечер и макар в дома им да присъстват радиото, грамофонът или телевизорът, ние чувстваме, че нашите герои са предпочели грубостта на Севера пред удобствата на града.

„Агнец“, реж. Валдемар Йохансон

Йохансон е ученик на Бела Тар, така че няма нищо случайно в това, че сред имената на изпълнителните продуценти на филма откриваме унгарския майстор на дълбоката страховита тишина и аскетичната кинематографичност.

Мария е загубила при раждане своето момиченце. В една студена нощ, когато Мария и Ингвар приготвят празничната трапеза за Бъдни вечер, някаква сила пристига при овцете – зрителят е в плен на тежко дихание. След време на бял свят се появява малко чудо, което сплотява съпрузите – те дават име на агънцето с човешко тяло, а малката Ада сякаш изтрива тъгата им по неосъщественото родителство. Захвърлен от своите приятели сред ветрове и прах, насред тази идилия се появява Петер – бивш рокаджия, брат на Ингвар, който трудно възприема тяхното ново дете, но невинността и чистотата на тихото създание предизвиква промяна дори при Ингвар.

Ако се вторачите в „Агнец“, поводите за сравнение с „Антихрист“ на Ларс Фон Трир са основателни. В двата филма семейството и загубата на дете са знакови. При Трир религиозният култ, религиозното светоусещане и разпознаване на човека като част от Вселената, разбира се, е много по-овладяно като доктрина. Трир сам по себе си е жива доктрина. В „Агнец“ замисълът е да се въздейства на подсъзнанието, както го правят сънищата – ние сънуваме, но на сутринта почти сме забравили същността на съня, единствено емоцията, която ни владее, е свидетелство, че нещо се е случило с нас в съня ни.

Любопитен е начинът, по който малката Ада е създадена от творческия екип. За целта са избрани деца на възраст от 6 месеца до 3 години. За средния план са наети куклени актьори, а лицевите движения на Ада са осъществени чрез CGI инструментариума на Фредерик Норд, който осигурява дигиталните ефекти на изображението. Друг интересен момент е, че около 90% от събитията се развиват на дневна светлина. Според Йохансон в повечето страшни филми тъмнината преобладава, но ако страхът и сънуването се срещнат през деня, историята придобива други измерения и дори се постига специфична напрегнатост, която може да бъде по-зловеща и от тази на нощта.

Заслужава си да отдадем внимание на играта на Нупи Рапас, която има своите изключителни роли в трилогията „Милениум“, „Дейзи Даймънд“, „Прометей“, тя е като терминатор в киното, но все по-рядко ѝ се предлагаха по-дълбоки роли. Ето че в „Агнец“ Нуми показва, че с мълчание може да се играе много по-отчетливо, отколкото с думи. А последният кадър на филма е доказателство за безграничните възможности на таланта ѝ.

Ако харесвате филми като „Вещицата“, „Граница“, „Покани ме да вляза“, „Мидсомар“, вероятно „Агнец“ ще удовлетвори жанровите ви вкусове. Ако пък сте от този тип зрители, които възприемат киното като възможен отговор на страховете ни, „Агнец“ е филм, който предизвиква смут в сърцето, но и пленява с категоричната идея, че природата е по-силна и всичко дотук е доказателство за безсилието на човешкия род, независимо от претенциите му за цивилизованост.

„Агнец“ може да се гледа на 19 март от 18 часа в кино „Одеон“. В рамките на СФФ.

Елица Матеева
16.03.2022