В Софийската опера и балет предстои премиера на „Адриана Лекуврьор“ от Франческо Чилеа. Тя е посветена на 90 години от рождението на две световнопризнати оперни певици, Александрина Милчева и Райна Кабаиванска
Спектаклите са на 29 и 30 ноември, 1 и 15 декември, 17, 18 и 19 януари. Диригент-постановчик е Франческо Роза, режисьор Юлия Кръстева, сценограф Алфредо Троизи, костюми Весна Радович, хореограф Людмила Илиева. Тази премиера е посветена на 90 години от рождението на две от световнопризнатите ни оперни певици Александрина Милчева и Райна Кабаиванска.
Действието се развива в Париж през 1730 г., а в основата на сюжета е реалното съперничество между принцеса Ди Буйон и легендарната актриса Адриана Лекуврьор, почитана от самия Волтер.
На специална пресконференция бяха представени постановъчният екип и певците.
Режисьорката Юлия Кръстева: „С нашата постановка се постарахме „да влезем“ в Комеди франсез. Почти цялата опера е развита като театър в театъра. Част от действието преминава в задкулисното пространство, друга част – на сцената. Героите са исторически личности. Адриана е примадона на Комеди Франсез, харизматична актриса със силно изявен талант. В операта има и епизоди с декламация. В моята концепция се постарах всички характери да се доближат до това, което откривам в музиката и в самата драматургия. В спектакъла участват най-добрите ни солисти, които обогатяват италианския си репертоар. Репетираме с няколко състава, които са абсолютно равностойни, и същевременно всеки от певците има своята ярка индивидуалност“.
Диригентът Франческо Роза: „Партитурата е много трудна, за мой късмет започнах да я изучавам рано. Направих я с маестро Даниел Орен още през 1994 г. и в постановката участваше Райна Кабаиванска. Направихме я в Рим, в Триест. Композиторът Франческо Чилеа не е бил светски човек, обичал е да пише музика в кабинета се. Когато слушаш операта, откриваш силно влияние най-вече от Жюл Масне, който е бил основен източник на вдъхновение за него. В тази опера Чилеа използва и лайтмотивната техника на Рихард Вагнер. Героите преживяват няколко вида любов – чистата любов на Адриана към театъра и към Маурицио, напразната любов на Принцесата към същия младеж, почти бащинската любов на Мишоне към Адриана. Има няколко великолепни дуета между Адриана и Мишоне, които са може би най-нежните моменти в операта. Тук усещам влияние от Шуман, от неговата хармония. На моменти чувам и Чайковски. Операта е богата на цветове – почти недосегаеми, чисти, кристални… и изведнъж Вагнерово избухване, обикновено в края на всяко действие. Музикалният език е съвременен, по интелигентен начин възпроизвежда времето на XVIII век. Една много интересна опера, която след премиерата си през 1902 г. е забравена за трийсет години. Бих казал, че тя е „сестра“ на „Андре Шение“.
Сценографът Алфредо Троизи: „Декорите бяха създадени за театър „Верди“ в Салерно, Италия. Тази постановка посвещавам на режисьора Ренцо Джакери, с когото работихме и който държеше на класическия стил и традициите. Такава е и нашата сцена, цветовете са деликатни, използвам и прожекции на определени изображения“.
Хореографката Людмила Илиева: „Композиторът е отредил специално място на балетната сцена и е написал музика, която е много танцувална. Това е цяла история, която се разказва в рамките на десет минути – история от митологията, свързана с Парис, три богини – Атина, Юнона и Венера, Меркурий и амурчета. Хореографията е класическа и се припокрива с цялостната режисура на спектакъла“.
Габриела Георгиева (Адриана): „В последните сезони пея все драматични неща – Ортруд, Медея… и сега изведнъж влизам в музика, която е много ефирна, красива, като дантела. Чилеа е написал прекрасни, лирични фрази в пианисимо с дълги дъхове, което е голямо предизвикателство. Цялата партия е въпрос на добро разпределение, на концентрация и издръжливост. Другата трудност са говорните моменти – изпитание за нас като оперни певци. Изключително радостна съм от тази роля, защото тя не се случва в живота на всеки артист. Щастлива съм, че имам възможността за пореден път да се предизвикам“.
Радостина Николаева (Адриана): „Софийската опера е събрала толкова много артисти, които биха могли да се превъплътят в тези прекрасни и същевременно много трудни роли. Трябва да сме много добри певици и същевременно драматични актриси. Надявам се да пресъздадем докрай тази толкова вълнуваща история и публиката да усети драмата на Адриана“.
Цветана Бандаловска (Адриана): „Контрастите в „Адриана Лекуврьор“ са много големи, от най-лирични моменти до краен драматизъм, операта е изпълнена с цветове. Тези контрасти са не само в драматургията, но и във вокалните изграждания. Необходимо е за кратко време да смениш цветовете. Това изисква вокална зрялост, определен опит, който и трите [изпълнителки на главната роля] имаме. А най-трудно е четвъртото действие, кулминацията е там, защото се извлича есенцията на целия образ, а обратите са много бързи, сменят се за кратко. Затова трябва издръжливост. Бих казала, че човек трябва да излезе извън тялото си, за да може да издържи“.
Костадин Андреев (Маурицио): „Това е роля, която за първи път ще изпея, и се учудвам, че досега съм се разминавал с нея. Тук има типично италианско пеене с красива кантилена, прекрасни мелодии и фрази, има три невероятни дуета с Адриана, също и с Принцесата. Маурицио е интересен образ, защото е историческа личност. Обединява двете противоречия – политическата интрига, тъй като иска да седне на полския престол, и житейската – любовта му към Адриана, но и към принцеса Ди Буйон, към която изпитва страст, но само за да му помогне да постигне целта си. Искам да спомена и своя колега Мартин Илиев, който след всички Вагнерови роли, които е изпял, сега е прекрасен в този типично италиански образ. Надявам се публиката да усети удоволствието, което ще ѝ предадем“.
Гергана Русекова (принцеса Ди Буйон): „Сбъдвам една мечта. Преди години слушах записи със Стефка Евстатиева и попитах маестро Карталов няма ли да поставим тази опера, а той каза, че не я планира. Но ето, дойде моментът и съм безкрайно щастлива. Ролята дойде при мен в точния момент. С този прекрасен екип вярвам, че ще се получи спектакъл, който трябва да се гледа от всички“.
Стефан Владимиров (принц Ди Буйон): „Моят герой е типичен представител на аристокрацията със своя сарказъм, хитрост, комбинативност и политически опит. Целият репетиционен период върви много леко благодарение на Юлия Кръстева и маестро Роза. Очаквам забележителен спектакъл“.
За премиерните спектакли са ангажирани още Мартин Илиев – Маурицио, Виолета Радомирска и Мариана Цветкова – Принцеса Ди Буйон, Бисер Георгиев – Принц Ди Буйон, Венцеслав Анастасов и Веселин Михайлов – Мишоне, както и Ангел Христов, Петър Бучков, Ина Петрова, Силвана Пръвчева, Александрина Стоянова-Андреева, Цвета Сарамбелиева и др.
Това е третата постановка на „Адриана Лекуврьор“ в Софийската опера. Първата е през 1933 г. с диригент Асен Димитров, режисьор Христо Попов, художник Александър Миленков. Ролите са изпълнили Цветана Табакова, Любен Минчев, Събчо Събев, Констанца Кирова, Надя Тодорова, Павел Елмазов, Ризо Ризов, Слави Филев и др.
Втората е през 1987 г. с диригент Борис Хинчев, режисьор Петър Щърбанов, сценограф Васил Докев, костюми Амалия Петрова. В спектаклите са участвали Христина Хаджиева, Галя Йончева, Стефка Евстатиева, Райна Кабаиванска, Рени Пенкова, Александрина Милчева, Румен Дойков, Емил Угринов, Минчо Попов и др.
