Начало Книги Аз, книгата
Книги

Аз, книгата

2325
BernardWerber
Бернар Вербер

Обичан и от публиката, и от критиката, един от най-превежданите френски писатели, авторът на „Мравките”, Бернар Вербер ни изненадва със своята „Книга за пътя”. Читателите, които предпочитат сюжетът да държи цялото на текста, няма да го открият тук. Но есето на Вербер съвсем не се разпада, не се разтваря в ефирността на неяснотата и безсюжетността. То има най-важните опори – Въздух, Земя, Огън, Вода. Елементите на живота. През тези своеобразни четири зони на човешкото присъствие в света, както и на човешките стремления и мечти преминава читателят, воден от нея – Книгата.

patТози необичаен подход – водачът-разказвач да е тя, е избрал писателят, за да ни провокира към размисъл за основните, важни ценности, които са и дълбоките основания да живеем, към размисъл за връзките между миналото и сегашното, между сегашното и бъдещото. Пътят, който читателят е приканен да извърви заедно със своя водач, е път към разбиране на другите – не само тези, които харесваме, но и на враговете. Вървейки по този път, ще научим не само „уроци”, ще усетим порив на смелост да се изправим срещу онези, които са срещу нас – отделния враг или цяла система.

В „Книга за пътя” можем да открием много от собствените си страхове, тези, срещу които не винаги имаме смелостта да се изправим. Битките с тях – със страха от смъртта или страха от болестите, както и най-важната – срещу самия себе си, са уроци за човека, те са и преодоляване на самия него, те са в основата на духовното му израстване и сила.

Духът – това е, което човекът трябва да освободи у себе си, вървейки по пътя, по който го води тя – Книгата. Така ще може да освободи и вярата, и интуицията си, да разтвори сетивата си – не само физическите, но и духовните – за да живее по-пълноценно и свободно. Единението с друго човешко същество, любовта, мечтата, те също са на пътя, по който вървим в есето на Бернар Вербер.

Разбира се, това е и книга за смисъла на думите. За книгите и четенето като вълнуващо преживяване, като дълбочина и размишляване, като удоволствие и радост.

Независимо от своеобразната си есеистична форма, „Книга за пътя” може да бъде четиво за много и най-различни читатели. Някои ще останат в движението по пътя, други ще открият и скрити цитати, и препратки към други книги, трети ще бъдат предизвикани към философски размисъл за важни неща. И това е хубавото – защото желанието на тази Книга е точно това – да се намериш в себе си и да си повярваш повече.

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

Свързани статии

„Дехуманизацията на изкуството“ и други есета
Изборът

„Дехуманизацията на изкуството“ и други есета

„Всички особености на новото изкуство може да бъдат изведени от тази липса на значимост, която на свой ред не означава нищо друго, освен че изкуството е заело друго място в йерархията на човешките интереси и дейности… И така, аз бих казал, че изкуството, разположено преди – както науката или политиката – много близо до оста на влечение, гръбнак на нашата личност, сега се е отместило към периферията.“ През 2025 г. се навършиха сто години от първата цялостна публикация на „Дехуманизацията на изкуството“ – труд с ключово място в размишленията на испанския философ Хосѐ Ортѐга-и-Гасѐт върху изкуството. По този повод „Колибри“ издаде настоящия сборник в превод на Анна Златкова. Подборът на есетата и бележките в края на изданието са на преводачката.