Попаднах в аквапарк. Стана покрай сина ми и покрай моята племенница – по-голямата, защото по-малката все още оцветява русалки от комикси и намира миниатюрни мидички в пясъка. Как успява да ги забележи, не знам. И не изпитва нуждата от аквапарк все още.
Аквапаркът е голямо и светло място, на което хората се катерят по стълбите, отвеждащи ги до змиевидни пързалки, лежат в басейните и край тях, докато пият по нещо. Но онова, което е много интересно за наблюдаване в един аквапарк, е смешението на хората. В аквапарка, в който се озовах аз например, можеше да се чуят езиците на вероятно почти всички нации, етногенезисът на които историците обичайно свързват с Панония. В аквапарка качването и тълпенето по кулите, отвеждащи до отворите на змиите с вода, по червата на които се спускат за развлечение хората, е много занимателна гледка.
Политическото междуметие в България започва да заприличва силно на аквапарк. Има смешение, а се очаква и някакво още по-голямо, а хора се спускат и се качват, снизват се стремглаво по пързалките, потъват, после се появяват отново на повърхността, поели преди това въздух след временното потъване. Това като че ли стана нормално за нас.
Новото служебно правителство на България направи веднага множество промени в държавната администрация. Уволни много хора на важни постове. И продължава да го прави. Медийното отразяване на тези действия съвсем нормално е сред поантите от последните дни. В тези уволнения, предизвикали толкова много коментари, няма нещо неочаквано. Защото бе очевидно, че предишният кабинет залага мини със своето повече или по-малко скандално кадруване и че се стреми да завещае на своите наследници задачата и задължението да разчистват. Дори и в последните часове на съществуването си, правителството, което си отиде наскоро, продължи със стратегията на минирането.
Наричам този стил на поведение стратегия на минирането, тъй като мисля, че в последната година отишлото си вече управление правеше назначенията си както с чисто конюнктурни цели, така и с ясното съзнание, че следаващите просто няма да имат друг избор и ще са принудени да уволняват, защото произходът на овластяването е нездрав.
Искам да кажа, че смисълът на тези действия беше, че сега на служебното правителство, ръководено от професор Близнашки, му се налага да понесе негативния образ на власт, която извършва политическа чистка. До изборите все повече и повече ще се внушава, че целта на това междинно управление е в реваншизма.
А иначе е пределно ясно, че кадровите промени във висшата администрация, които се правят в момента, са чисто и просто необходими след оттеглянето на кабинета „Орешарски”.
Но заради това пред премиера Близнашки и неговите министри стои проблемът да докажат на българското общество своята принципност. Да го убедят, че не изпълняват желанията на силните на деня, че не са назначени, за да разчистват и проправят нечий път, а за да свършат съвестно поверената им работа. Никак не бива да се създава впечатлението за зависимости. И поради същите причини трябва и да се внимава с почистването.
Знам, че казвам обикновени неща, но, мисля си, отреденото на това правителство време е твърде ценно и важно за общото ни бъдеще и не бива да бъде пропилявана възможността да се демонстрира, че има и истина в политиката. То, правителството, не трябва да позволява да го превърнат в аквапарк – в място, където хората се спускат по ролбите и си заминават.
А същевременно надхитрянията между основните български политици създават усещането за ненужна несигурност. Вчера отново бяха излъчени сигнали за това, че десните партии в България не могат да намерят пътя помежду си. Доколко тези съобщения са верни, не мога да кажа, но така или иначе влияят на настроенията в обществото по начин, който и с много превъзбуден оптимизъм не може да бъде наречен позитивен.
Аквапаркът ми се видя като добра метафора, защото в България сега се спускаме сякаш по пързалката, очаквайки къде ще се озовем, но без да знаем как точно ще изплуваме. Не бих искал да внушавам, че сме дезориентирани, защото мисля, че нещата стоят много по-добре, отколкото ги виждаме във всекидневното си мислене.
Но в смешението все пак трябва да има и ред.
