С отговора на Диана Райнова приключваме дискусията, повдигната от Пламен В. Петров с публикацията му в Портал Култура „Боян Райнов, или пак за фалшификатите“.
По повод вчерашната статия на г-н Пламен Петров „В този случай е неуместно да се мълчи…“ бих попитала този уважаван от мен изкуствовед: Кой мълчи?
След публикуваната му статия „Боян Райнов, или пак за фалшификатите“ веднага извадих притежаваната от мен тетрадка с рисунки. Тя беше щателно разгледана и внимателно проучена, имайки предвид фактите, които г-н Петров излага в своята статия. Подписите (Boyan или Royan) бяха сравнявани с други подписи на рисунки на баща ми, след което написах статията, изяснявайки историята на тази тетрадка с рисунки и допускайки случилото се да е плод на евентуално недоразумение относно подписите. Независимо от това мое твърдение, г-н Петров явно предпочита да вярва и разпространява, че случилото се е плод на „добре скалъпена лъжа“.
Да погледнем отблизо притежаваната от мен тетрадка с рисунки, която специалисти и неспециалисти са разглеждали при мен. На черната корица наистина има подпис Boyan (Royan) и датата 30.05.40, която дата е и на първата създадена рисунка. В тетрадката има 33 рисунки, като на гърба на 7 от тях са правени скици. Повечето са подписани с подпис: Boyan или Royan. От съществуващите рисунки 5 (един от портретите също) са неподписани, а 4 са само датирани. Тетрадката е сравнително запазена, но явно липсват някои листа от нея, както и споменатата от г-н Петров заглавна страница с наименованието на автора. Прилагам снимка на заглавната страница на притежаваната от мен така наречена тетрадка. Тоест от никъде нямам сведения, че това е Пикасо, доколкото си спомням и думите на баща ми.
Подписът на всички рисунки в споменаваната тетрадка е почти еднакъв с подписа на Боян, което не е дало през времето и грам съмнение за неговата идентичност.
Популяризирайки творчеството на баща ми, който е много по-известен и уважаван извън границите на собствената си родина, съм показвала скулптури, рисунки, макети на илюстрирани от него книги, литографии, кореспонденцията му с Пикасо, Рьоне Шар, Зервос и др. от архива му. Неговото творчество е получило своето международно признание и не виждам защо бих умишлено представяла творби на Пикасо за творби на Боян Райнов.
Тук е момента да се извиня на г-н Красимир Дачев за неумишленото предоставяне на сериграфии на Пикасо за сериграфии на Боян Райнов.
Ако е допусната грешка, то тя е случайна, и благодаря на г-н Петров за щателното проучване, но не разбирам на какво се дължи заядливият тон на статията, говорещ за съзнателно извършени фалшификати, лъжи, даже търговия. Да не говорим, че обратният вариант, да предложа творби на Боян като Пикасо, би бил много по-търговски. Дарила съм на НХГ и на СГХГ множество литографии, чийто автор е баща ми Боян Райнов вместо да ги търгувам.
За сведение, по повод упоменатите в статията изложби искам да кажа, че куратор на изложбата на Боян Райнов в Министерството на културата беше г-н Светлин Русев, а в Националната галерия, когато директор беше г-жа Бисера Йосифова, в изложбата на Боян Райнов не е участвала нито една от споменатите рисунки.
Питам се защо г-н Петров, следейки от години творчеството на Боян Райнов и забелязвайки участието на въпросните рисунки в някои от изложбите, не е повдигнал веднага този въпрос, което щеше да е от полза за цялата българска културна общественост. Може би е чакал удобен момент, не знам.
Явно Боян Райнов все още остава в България „човек без родина“ и все още съществува в България желанието в някои среди да се дискредитира името му или просто да си затворим очите, че в периода на мрак в България във Франция е съществувал българин, който световно известни изкуствоведи слагат редом до Джакомети, Жан Арп, Хайду, Склавос и др. Неговото творчество е част от френската култура.
