В тези нови стихове Георги Тенев сякаш продължава някои свои теми от „Цитаделата: Площадна поема: в 3 ч. с пролог и хепиенд (2002) – събитията нямат стачка в Гражданската война на човешката история.
Боим се от генералите, дори когато носят дарове.
Но аз бях сержант от ВВС
признавам, стоях в строя и възприемах заповедите,
ако не с любов,
то поне с вяра, че има някакъв смисъл,
нещо важно.
Имаше общо, макар и неназовано.
Тази взаимност е нарушена
между мен и другия войник.
Макар и при културни, социални
и етнически различия
я имаше.
Географски дистанцията от момче до момче (30 000 броя)
бе по-малка
въпреки неизвестните координати на Генералния щаб.
Сега Генералният щаб е по-голям
от цялата армия.
Мисля си, че при един възможен неслучил се епизод
пост-социализъм
ние бихме носили военните си звания
постоянно
войник това звучи гордо.
Сега нещо ни отблъсква един от друг
нещо ни оттласна от центъра:
властта, политиката, държавата.
Разпарчатосването.
Ако искаш мир, готви се за война,
никой не научи този урок,
пацифистите могат да бъдат и наивници.
Генералът в президентството,
каменният гост, статуята на Командора,
проходила от своя мирно-временен постамент…
„Дон Жуан, идвам при теб на вечеря!“
Дали не е пророчество за идващи войни?
Ако искаш мир, готви се.
Георги Тенев е роден през 1969 година в София. Завършва НГДЕК „Константин-Кирил Философ” и Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по-късно следва и във Виенския университет. Автор е на романите „Партиен дом“ (Награда за български роман на годината на фондация „ВИК“, 2007), „Кристо и свободната любов“, „Господин М.“, „Български рози” и на сборника с разкази „Свещена светлина“ (отличен със стипендия за превод на Американския ПЕН център). Най-новата му книга – сборникът с разкази „Жената на писателя” (изд. „Колибри“) ще бъде представен на 26 август в рамките на инициативата „София диша”.
На главната страница: Алън Мур, На лунна светлина, 2003 г.
