Едуардо Гереро е от новите звезди на съвременното фламенко в Испания. Той започва да танцува още на шестгодишна възраст и преминава през школата на легенди на испанския танц като Антонио Каналес, Манoло Марин, като изучава и съвременен танц. Изявява се в спектакли на едни от най-значимите фламенко хореографи и изпълнители в Испания като Антонио Каналес, Ева Уербабуена, Аида Гомес и други. Той развива изключително изразителен и интензивен собствен стил на изпълнение, в който обновява формата на характерния испански танц. Той му носи няколко престижни награди, сред които и наградата на публиката на фламенко фестивала Festival de Jerez 2017. Гереро гостува за първи път в България в рамките на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ (на 8 юни 2017) и Световен театър в София (на 10 юни) с фламенко спектакъла Desplante, в който го придружават Хавиер Ибанес (китара) и Мануел Сото (вокал).
По какъв начин фламенкото ви предизвиква като танцов артист?
За мен думата „фламенко“ е всичко онова в живота ми, това което ми дава енергия и ми помага да се развивам. Помага ми всеки ден да откривам, че съм способен да бъда щастлив, прекарвайки много, наистина много часове в репетиции. Ако не танцувам, не съм щастлив; ако не танцувам, ме боли тялото; ако не танцувам, не съм аз.
Какво ви вдъхновява да работите в полето на този традиционен танц и да го превеждате на съвременен език?
За мен фламенкото обединява всички танци по света. И съвременният танц, и балетът са вече част от фламенкото, въпреки че според мен те са били част от него още от самото начало. Единственото, което сме способни да направим днес, е да оставим фламенкото да бъде съвременен танц, да се оставим да следва сърцето ни.
Какво е за вас бъдещето на фламенкото?
Няма как да си представим бъдещето на фламенкото, защото този танц е толкова велик, че може да отива натам, накъдето си иска. Трябва да оставим фламенкото да върви по свой собствен път, без да го слагаме в рамки и да го категоризираме.
Мислите ли, че сте създал свой собствен език на комуникация с публиката и музикантите? Как бихте го описали?
Никога не съм мислил да създавам нов език, нито искам хората да гледат по този начин. Винаги съм смятал, че най-доброто, което човек може да направи за изнамиране на собствен език, е да създаде нещо идентично на самия него, да предаде на публиката това, което прави, по автентичен начин, без фалш. За да създадеш свой собствен музикален и танцов език, трябва да има какво да разкажеш.
Какво усещане бихте искали да оставите в публиката след Desplante?
В Desplante може да се види Едуардо Гереро, който се пребори и спечели наградата на „Минас де ла Унион“ (най-стария и престижен фестивал за фламенко). Хореографиите в спектакъла предствят всеки един от етапите, през които преминава конкурсът. Ако зрителят им се остави, той може да проследи как се преминава през отделните части и да изпитва наслада от изкуството. Затова за мен Desplante е чисто изкуство на фламенкото. То е чисто фламенко.
