0
9165

Ако Русия стигне до Бъл­гария?

Доклади на Никола Долапчиев от Истанбул до Първан Драганов, външен министър на Царство България, юли 1944 г.

Представяме на вниманието ви доклади от началото на месец юли 1944 г., изготвени в Истанбул от проф. Никола Долапчиев за тогавашния министър на външните работи на Царство България – Първан Драганов.

Докладите отразяват част от неофициалните преговори, водени между българското правителство и представителите на Великобритания и САЩ в Истанбул. Видно от тях е, че проф. Никола Долапчиев е бил натоварен с тази поверителна задача целенасочено, без да му бъде дадено официално дипломатическо качество. След присъединяването към Тристранния пакт и след Пърл Харбър Царство България се намира в състояние на война с Великобритания и САЩ, поради което официалните дипломатически контакти са прекъснати. Единствено възможни са били контактите от неофициален характер при спазване на строга поверителност от всички страни.

Съдържанието на докладите засяга множество теми, които и в днешния ден вълнуват българското общество – участието на Кремъл в съюзническите бомбардировки над България, създаването на независима македонска държава (обсъждането на този въпрос е било предмет на дискусии в българските правителствени среди поне година преди 9.IX.1944 г.), тъмните сенки, които балканските войни и Първата световна война хвърлят върху държавническите решения, самозаблудите и илюзиите за самодостатъчност на националната държава, които изиграват роля за поемането по пътя към следващата национална катастрофа. Прямите и откровени коментари на автора разкриват една атмосфера в българското управление на циклични политически кризи и нестабилност, невъзможност за формиране на единна държавна воля, царяща мнителност и подозрителност сред българските представители, на които е поверена защитата на държавния интерес в тези критични за бъдещето на България дни. Докладите поставят под съмнение и виждането, че съдбата на Царство България е била предрешена в Техеран, както и реалното съдържание на уговорките между съюзниците за наближаващия следвоенен период в Европа.

Докладите са запазени като част от архива на Българската академия на науките. Макар и несвойствени за този архив, тъй като не представляват нито научен труд, нито са свързани с работата на БАН, нито биха могли да се възприемат като част от личния архив на техния автор, съхранението им вероятно е свързано с периода от живота на проф. Долапчиев след 1 ноември 1944 г., когато в качеството си на заместник-председател на БАН фактически изпълнява председателската функция на институцията до 1946 г. Запазването на докладите е по-скоро плод на случайност, защото, както е добре известно, голямата част от официалния държавен архив, към който би трябвало да принадлежат тези страници, е иззет от Червената армия и никога не е върнат в България.

Както самият автор отбелязва, докладът (първият от публикуваните тук доклади, бел. ред.) е дълъг, но читателят няма да съжалява за „загубеното време по прочитането му“.

Симеон Стойчев

* * *

ЛИЧНО
Строго поверително

Истанбул, 4 юли 1944
Господина министъра на външните работи

СОФИЯ

ДОКЛАД

по общи въпроси и впечатления от Турция

Още вчера г. м-рът Балабанов ми съобщи, че заминава за София, за да имам време да приготвя своя доклад.

Предполагам, че Вие сте прочели моите доклади и по специално тия от 30 април и 20 май т.г. Това е необходимо, за да имате пълна представа за атмосферата, при която се работи, създадените връзки, личните отношения и досе­гашните резултати.

Понеже в края на м. май получих чрез г. м-ра Балабанов нареждание от г. м-ра на вън. работи да не изпращам доклади, което изпълних, аз считам, че ще бъде полезно да Ви съобщя всичко, каквото е станало от тогава до днес в най-кратка форма. Колкото и да е остаряло, то е все пак интересно, защото ще Ви даде ясна картина как тук се виждаха политическите събития в България. Това ще направи моя доклад дълъг, но се надявам, че няма да съжалявате за загубеното време по прочитането му. Доклада ще следва хронологическия път на събитията.

Министерската криза у нас, която продължи доста дълго, създаде почва за съчиняване на безкрайни измислици. Всички фантазии на сърби и гърци бяха напрегнати, за да се коват съобщения за разплоха всред народа ни. Проектираният кабинет г. Калфов го разбиха на прах още преди съставянето му. Бил „Кизлинг“[1] кабинет, държал такива речи в Парламента, нацист и пр. и пр.

Състави се новият кабинет Багрянов. Пресата започна в първите дни същите оценки и за тоя кабинет. Целта бе ясна, м-р председателят Багрянов е най-големият нацист, той води политика а утранс[2], бързайте да бомбардирате и рушите, докато новото правителство не се е окопитило. Още същия ден Б.[3] поис­ка среща и доста разтревожен поиска да разбере, какво значи това правителство. Успокоих го, като го помолих по никакъв начин да не прави доклад, докато не се получи декларацията на новото правителство и да не предава местните ин­триги. Той прие това, като ми каза, че в столицата му предпочитат закъснели сведения, но проверени, отколкото прибързани. За голямо щастие декларацията дойде на 3 юни. Тая реч на г. м-р председателя щеше да загуби 90 % от своя­та стойност, ако бе произнесена само 3 дена по-късно – в деня или след де­санта във Франция. Тогава тя щеше да се тълкува като резултат от уплахата от тоя десант и най-добрия защитник не можеше да ѝ предаде никаква стой­ност.

Още на сутринта имах продължителна среща с Б. Преди всичко той поиска да разбере смисъла на телеграмата на Трансконтинент прес от 2 юни от Берлин, в която се казваше, че порт парола на Вилхелмщрасе заявил, че новият кабинет се отличавал със своите „специалисти“ и че имал технически характер. Давало се вид, че това е един кабинет д’афер[4]. Казах му, че тая телеграма не е ясна, но ясно подсказва едно недоволство, защото вместо хвалби се лепва наз­ванието „специалисти“, което е много широко и политически има друг нюанс. Това тълкувание му се видя ободрително. За три дена бяха му напълнили главата за отделните личности в кабинета и по-специално за м-р председателя и м-р Станишев. Понеже за последния сведенията бяха най-жестоки, разбрах, че са от сръбски източници, което той призна. Сърбите пратили вече характеристики за всички с най-подробни данни. Обясних му спокойно колко са тенденциозни тия сведения. Разправих му за политическата кариера на г. м-р председателя, за обаянието, което спечели в кратко време всред земледелските маси, за стопанската му политика, за проектите му по отношение реформирането на нашето стопанство, за последната му реч в парламента, за пълното му оттегляне от политическия живот след февруари 1941 г. и пр. и пр.

За да не се впущам в подробности, ще заключа, че дадох блестяща харак­теристика на един държавник със силна воля, калена във войната като офицер, със здрава ръка и крайно предан изключително на интересите на България и само на нейните. Трябва да отбележа че Б. (а той изказва общото мнение на своята среда) много се смущаваше от проф. Станишев, защото го познавал и знаел, че е краен и като държи вътрешното министерство, няма да остави да се стигне до спасяването на България. Възразих му, че м-р Станишев се бори за обеди­нението на България както всички българи, но ако се убеди, че това пълно обе­динение не би могло да стане в тая война, няма да затрие базата на обедине­нието, която е България. Тук напомням становището на Б. по отношение на Македония, изложено от докладите ми от октомври 1943 г. и 30 април т.г., а именно Македония е българска, но при сегашната ни политика не можем да я получим изцяло. За да се спаси като етническа единица, добре е да се обяви за неза­висима, но под влияние и покровителство на България, защото иначе ще бъде предадена на Югославия и ще бъде посърбена. Както съм Ви докладвал, той е убеден приятел на Македония и в тоя смисъл бе направил доклад до коми­сията в столицата му за мирната конференция.

Обясненията за м-р Д. Костов му направиха силно впечатление. Минаха няколко дена и Трансконтинент прес съобщи, че поради счупване на крака си, напуснал кабинета и след други три дена радиото съобщи, че присъствал на едно тържество в едно село. Както и да е, там работата остана неясна, но се вече забрави.

Речта на г. м-р председателя написах от радиото, което имам в стаята си. Преписах я на пишуща машина и на сутринта я връчих на Б. Той я бе чул, но не разбрал всичко. Обясних му всеки пасаж поотделно. Спряхме се на думите „отегченото положение“, което обясних като едно пълно съзнание за истинското политическо положение на страната, а не залъгване с леки надежди. Вторият пункт бе припомнянето на последната му реч в парламента. Това обясних като про­дължение на една политика, която е спряла на 1941 г., но не само като стопанска, а и като политическа, в смисъл че периодът 1941–1944 г. се прескача и се запаз­ва една резервираност, защото не я приема като свое наследство. Безспорно най-много наблегнах на пасажа, че съдбата на България „е само в наши ръце“. Там вече свободно развих това, което цели месеци бях говорил като мнение, че България служи само на своите интереси, че тя няма намерение да налага на света със своята кръв нито нацизма, нито болшевизма, нито демокрацията. Тя си брани своите локални интереси на Балканите, своите граници и световна политика не прави. На Б. направи още по-силно впечатление, че нищо не се споменава за съюза с Германия, за близка победа и пр. и както сам се изрази, „тъй както всички речи досега завършваха“. Той си записа целия ни разговор, както това правя и аз, и на обяд същия ден е направил бърз шифрован доклад.

В срещата ни на 8 юни говорихме по десанта, което значело изпълнението на плана, установен в Техеран, и който прецени като началото на края. В тоя ден бяха получили сведения от сърбите, че храните, които се изземвали, се предавали на нашата армия, която от своя страна през Сърбия ги предавала на Германия. Обясних му колко глупава и тая интрига, която има за цел да изкара, че армията служи за прикритие пред народа ни.

След няколко дена стана попълване на кабинета и веднага поиска среща. Трябва да се признае, че телеграмата на нашата Б.Т.А. беше лошо редактирана, в смисъл че даваше съобщението, но за хора, които подробно знаят състава на кабинета. Общото впечатление бе, че м-р председателят подал оставка от вън. м-ство, Колчев напуснал кабинета, Русев напуснал, а за Сталийски забра­вили да споменат. Тукашната преса веднага нададе вик – новата криза в Бъл­гария. Обясних, че това е попълване на кабинета. Сведенията за новите м-ри го карали пак да се съмнява, че се касае до кабинет а утранс. За Вас лично му съобщили, че сте главният вдъхновител на досегашната ни политика и по-спе­циално по обявяването война на Америка и Англия. Целта бе явна.

Изтъкнах му, че сте един от най-големите наши дипломати, който никога и от никого не е бил обвиняван в никакво филство. По отношение на „идеолога на фашизма“ г. м-ра Сталийски имаха вече и литературните доказа­телства как ще състави новата фашистка партия у нас и пр. А по отношение на г. м-ра Сл. Василев безкрайна редица от речи, държани по радиото и от вестниците, в които искали да влезем веднага в активна война.

Всичко това смущаваше Б., защото не намираше как да го свърже с речта на м-р председателя и защото намираше голямо разнообразие в идеологиите на отделните министри.

Моля Ви нито за момент да не помислите, че аз съм се опитал да представя членовете на кабинета като англофили или американофили. Най-малко аз съм способен за такава работа, защото моето лично разбиране е, че няма по-жалко положение от това да се представиш на един чужденец като негов „фил“. Това е едно унижение, което има стойността да му кажеш, че си негов агент. При попълване на въпросника на Г.П.У. в Москва написах, че имам буржоазни политически разбирания, в Рим никому не съм казал, че съм италианофил, а винаги съм се карал, за да стигна да ме нарече глав­ният директор на външната им търговия „черната точка“ в отношенията им с България. На Б. никога не съм му казал, че съм някакъв „филъ“. Ува­жение и приятелство се печели като убедиш, че си честен българин.

Обаче тук са толкова убедени в победата си, че не могат да разберат как това не е ясно на малките страни от другата страна и за това във всяко правителство са наклонни да виждат само „кизлинговци“. Моята задача бе да го убедя, че правителството е съставено само от най-достойни българи, верни само на своите интереси и бранещи само нашите интереси и ничии други. Аз съм убеден, че тая задача изпълних много добре. Едно безспорно доказател­ство в това отношение е, че тукашният печат промени тона си и вече въпрос за това не става. Говоря за печата, който е под техно влияние.

Това направих с оглед на втората задача, която съм си поставил тук и която подробно съм изложил в доклада си от 20 май т.г. и която намираше досега пълното одобрение от София.

Аз не мога да знам Вашите лични разбирания по всички тия въпроси и бих Ви бил много благодарен да ми предадете чрез г. м-ра Балабанов Ва­шето лично становище. Това ми е необходимо, за да знам как да действувам по-нататък. За мене предаденото ми от г. м-ра Балабанов Ваше нареждане да продължа работата си бе едно достатъчно указание, но се нуждае от изясня­ване в подробностите. Моля да имате предвид, че бях изпратен с много широки и полу-ясни инструкции, и отделните ми действия на етапи бяха одобрявани, което единствено ми даваше импулс за работа.

Преди около десетина дена Б. поиска среща, за да ми съобщи новини от столицата си, които били: три месеца вече чакат без бомбардировки, за да получат някакви резултати, обаче напраздно. При днешното положение не може да се приеме, че българските 25 дивизии не могат да се справят с 2 диви­зии германски, които и те се изтеглят, значи моментът е благоприятен. Ан­глия не може повече да чака, иска да отпочне бомбардировките. Всички бом­бардировки са вече координирани между Русия и тях. Силата на тия бомбар­дировки сега ще бъде двойна, защото ще излитат от Италия и Русия едновре­менно. В столицата имат сведения, които ги карат да се съмняват, че новото правителство е едно пар екселанс „камуфлажно“ правителство, което има за задача да ги заблуждава, за да води още по отчаяна политика с Гер­мания. Ако това излезело верно, да се почне разрушаването на България, да не се водят разговори, защото тя ще бъде утре предоставена изключително на сърби и гърци, които ще се справят с нея. Веднага след падането на Шербург ще започне лятната руска офанзива, която ще бъде невиждана по своя размер и сила. Офанзивата ще започне по посока на Полша.

Обясних му отделните пунктове на това съобщение, в което имаше много съмнения по отношение на нас. Относно трите месеца му казах, че това не е никакъв срок, нито приет, нито посочен. Ако те губят търпение, това е много жалко и не е много насърдчителен пример за голяма политика. За това, че не са бомбардирали три месеца, ние няма да правим салти мортали. София още пуши от техните бомбардировки и така бързо не се създават нас­троения. Нека вземат пример от техния съюзник Русия, която търпи нашата преса, която е антиболшевишка, търпи антикомунистическа изложба и пр. и пр., но разбира кое е възможно и кое не е, и до днес не скъсва отношенията си. Колкото до съотношението на дивизиите 25:2, това нищо не значи. Ако би било и 25:0, пак няма да има промяна. Никой не мисли у нас да хвърля армията ни срещу когото и да било, та камо ли срещу Германия. Италия ни е обица на ухото. Ако Германия изостави Балканите, ние ще преговаряме евентуално, за да не се бием, и ако се постигне съгласие, то ще бъде от тяхна полза, защото тъкмо тия 25 дивизии могат да ги държат поне 6 месеца по балканските пла­нини. Нека си припомним миналата война.

Колкото до „камуфлажното“ правителство, нямам какво да добавя, освен че речта на м-р председателя се предаде и на руски език и че нашето радио предаде някои руски песни. Интригите на сърби и гърци нямат край и ще трябва да си определите кому ще вярвате. Къде са избягалите български генерали, къде е ултиматума на Русия и скъсване на отношенията, къде са бунтовете у нас?

Б. нервно ми възрази: „но Вие знаете, че ние не искаме комунистическа България“. Зная, но почнах да се съмнявам, защото иначе не мога да разбера защо губите търпение за три месеца. Англия била губила търпение, а всъщност: според мене сърби и гърци губят търпение, защото виждат, че оставаме все пак здравата нация на Балканите и това обърква всички техни сметки. От тук произхожда радостта за избягалите български офицери, която трая много кратко време. Той ми заяви, че имаме „погрешни разбирания за руските намере­ния спрямо нас: Русия не иска силна България, за да я има винаги в ръце. Ако остане голяма и силна, лесно ще се изплъзне от нейното влияние, както това направи Стамболов“. Казах му, че това възражение не е сериозно. Щом Русия иска България като държавна единица на Балканите, няма значение дали ще бъде 6, или 8 милиона души. Друг би бил въпросът, ако Обединена България беше 26 милиона, но за една разлика от 2 милиона не може да се промени една политика. Взехме си бележки по всички въпроси и отиде да си пише докла­да.

Г. м-рът Балабанов ми съобщи че имал сведения, че Ъ.[5] се е завърнал от столицата си, че се е срещал с председателя си и че има интересни сведения. Той е искал Вашето разрешение да се срещна с него и чака отговор.

От друга страна У.[6] от три месеца, като се срещаме по ресторантите, все ми подхвърля, че иска да ме види, но аз отбягвах. Понеже зная, че личните отношения между Б. и Ъ. не са добри, реших да разбера от У. има ли нещо интересно, което да е донесъл тоя човек, поради което вчера го посетих. Вчера, 4 юли, защото днес е вече 5 юли.

Ето накратко разговорът ми с него. Най-напред постави старата грамофонна плоча – защо сме обявили война. Тая плоча я слушах още миналата го­дина и съм докладвал. Новото бе, че според него с влизането на Турция във войната, България ще бъде принудена да излезе, но това щяло да бъде най-жал­кото излизане. Англия вече не настоявала за влизането на Турция и предоста­вила на нея да избере удобния момент. Това смущавало турците, че ще загубят мястото си на зелената маса и за това сега се настискали повече. Когато съюзните войски ще дефилират в Берлин, българите още щели да чакат но­вото оръжие № 20 – толкова не сме разбирали днешното положение. Обади се по телефона посланикът му, за да го поздрави с днешния ден на независимостта. След малко се обади английският консул, за да го поздрави. Той ми каза, че днешния ден ще става все повече „ден на независимостта от Англия“. Пос­ле като разбра, че е малко дебело, добави, че били добри хора. По отношение на Ъ. каза, че той води друг живот, че имали различни свои кръгове, но че имат само едно общо, то е, че и двамата са големи и искрени приятели на България. Друго общо нямат. Правеше алюзия за шумния и разгулен живот на Ъ. Той е много близък приятел на председателя и може да знае лично от него доста неща.

Днес ще го види на приема и ще се постарае да разбере нещо, което вед­нага ще ми предаде.

Следобед Б. поиска среща, за да ми съобщи следното:

Подполк. Куцаров бил по-строг от полк. Пантев. Щел да провежда политика, нехармонираща с тая на м-р председ. Багрянов, а с личната политика на проф. Станишев. Не се вярва, че ще се даде амнистия и че ще настъпи вътрешно успокоение, а ще се дразнят масите, за да се стигне до комунистически бунтове. Много виден политик англичанин (името не каза) му заявил, че правителството Багрянов било по-германофилско от старото, той опровергавал, но не може да убеди англичаните. Сърбите давали най-много сведения за това.

Веднага му възразих, че пак си е напълнил багажа със сръбски интриги. В България има една политика, която се води от м-р председателя. Подпол. Куцаров е български офицер и това е достатъчна гаранция. Англичаните ще повярват само на някой български Бадолио[7], но у нас такива не се раждат. Аз лично съм доволен от това убеждение в по-ниските среди, защото ако бе обратното, вашата алармистическа преса кой знае какви съчинения щеше да изпише досега.

След това Б. ми съобщи: „че по сведения в столицата му са разбрали доста работи и че се надява, че днешното положение ще продължи. Военните се драз­нят от германските съобщения, че българската авиация им нанася поражения и за това бомбардирали Карлово, което било германско летище. Моментите били много опасни и се развивали неочаквано бързо. Русия върви към Варшава и Източна Прусия. В тия дни ние ще поддържаме най-добри връзки с нея, защото сега ще решаваме с нея териториалните европейски въпроси за Полша и Германия. Германия има само още една отбранителна линия в Полша, но поради умо­рата и пълното разстройство на техните армии, тя ще падне лесно и вратите на Германия ще бъдат отворени. Имаме положителни сведения, че Германия няма достатъчно военни материали. В Нормандия танковите дивизии са само със 150 танка вместо с 250, както по рано ги попълваха. След два-три дена ще падне Ливорно и Анкона. По нареждание на столицата безусловната капитулация остава в сила само за Германия, а от няколко дена и за Финландия. Всички ние съжеляваме за тая страна, която много обичахме, но тя не ни послуша навреме. Ако искате да запазите известни позиции, налага се да дадете уверение в столицата, че няма да продължавате германската политика и че щом имате възможности, ще излезете от войната. Това уверение требва да бъде дадено в нуждната форма, за да има политическа стойност. То е много широко, защото на Вас се предоставя определяне на срока, което е в хармония с разговора ни и моя доклад от м. май (прави алюзия за „широката формула”). Когато тръгнем към реката, по това уверение няма да има никаква стойност по причини, които не съм оторизиран да Ви съобщя. Днес още имате известно значение и стойност, но всеки ден тя намалява и с това си влошавате ус­ловията. На въпроса ми какви условия предлагате срещу това уверение, ми отговори, че те ще се съобщат, когато и ако се почнат разговорите. Като приятел на България съм длъжен да подчертая, че тия условия не могат да бъдат блестящи, в смисъл да получите Обединена България, но какво може да ви се даде от новите земи, не мога да Ви определя, защото нямам ясни инструкции, няма да бъде лесно, защото много се направи, за да се влоши вашето положение. Столицата не поема обща отговорност за новите земи. Колкото по-рано се говори, толкова по-много може да се откъсне. Вашето мне­ние за значението на българската армия на Балканите е хванало место“.

– „Много видни и информирани хора считат, че в Техеран е решено всичко подробно за Балканите и за България, но никой нищо официално не знае. Тези хора считат, че спирането на Русия пред Яш и незапочването на една офанзива към Румъния е едно указание в това отношение. Също подобно указание те считат и обстоятелството, че ние до сега не правим десант в Далмация при Тито, което ще бъде най-лесната операция. Същите лица изтъкват и друго обстоятелство в подкрепа на това становище, а именно:

Втората офанзива на Русия няма да бъде към Галац и Букурещ, а към Будапеща и Виена, така че Балканите да останат изолирани и да паднат от само себе си, за да се приложи плана в Техеран. Това всичко Ви съобщавам като сериозни сведения от информирани лица, но не и като официални сведения, защото нямам такива сведения. При това положение след ня­колко дена България ще остане сама със своите близки врагове на главата. На 19 юли ще се реши от Демократическата партия дали Рузвелт ще се избере пак. Изборите по отношение на войната няма да имат никакво зна­чение, защото тя ще продължава все така силно. Но те ще имат голямо значе­ние за условията на мира, ако не се избере Рузвелт. Обаче изборите са в началото на ноември, а войната в Европа ще свърши към края на септември. Съзнавам колко е тежко положението на България и колко труден ще бъде за нея изходът.“

– „Ъ. е най-интимен с председателя. Имаше във вестниците, че е бил на обяд при него. Той обича България, никому няма да каже, какво е говорил освен на Вас, но при условие, че му се представите официално, но каква гаранция имате, че като се напие, няма да каже, че ви е видял? Ще се постарая да разбера има ли нещо много важно.“

Преди няколко дена говорил с един македонец, който му казал, че всички македонци имат общо убеждение, а именно: искат независима Македония и то при всички условия. Не желаят Скопска и Битолска област, а независима Македония дори и в Българските граници. Не желаят Южна Сърбия, а незав. Македония във федеративна Югославия. Въобще намерили много общо с един негов доклад за Независима Македония, за който Ви писах навремето.

От всички тия сведения безспорно най-важно бе за мене искането за уверение. Казах му, че ще предам това искане, обаче не виждам технически как то може да се изпълни, ако би могло да се приеме. Приемат ли аз да го дам, ако бъдах оторизиран на него? Ако се счете, че аз съм, както е и фактически, неофициално лице, как би могло да се предаде, понеже писмено това по никакъв начин не може да стане. Ако е въпрос да го пре­даде г. м-рът Балабанов, къде и с кого ще се срещне? На рискове няма да се излага никой. Той поиска да се посъветва и утре да ми отговори.

Спирам, за да продължа утре.

7 юли. Вчера се състоя срещата ни. Както съм Ви писал по-рано, оторизи­раното лице за Балканите и генералния му консул, и Б., тъй като посланика се занимава само с Турция, поради което те двамата имат директна връзка със столицата си по тия въпроси. Ето и самият разговор, записан дословно:

Б.: – „Ген. консул Ви съветва по никакъв начин да не се срещате с Ъ., защото е опасно по причини, които не ме оторизира да Ви кажа, но които Вие добре знаете. Вярно е, че има лични приятелски връзки, но председателят има хиляди такива приятели, на които требва да отваря вратата си по пар­тийни причини, но тия връзки не са политически. Бившето правителство ни даде чрез Вас едно много широко уверение и то имаше своето значение, тъй като оттогава престанаха терористичните бомбардировки над България. Ако новото правителство желае да даде в столицата ни въпросното уверение, ние обсъдихме подробно как това може да стане технически и Ви заявяваме, че имаме пълно доверие във Вас лично, че това, което ще ни предадете, ще бъде предадено от м-р председателя и м-ра на външните работи. Ние считаме, че ако се постави друго лице, няма да може да се запази тай­ната и тогава всичко е напраздно. Безспорно, би имало значение, ако това уверение се предаде от г. м-ра Балабанов, но в тия деликатни моменти не бива да се излагате на риск. Задачата на консула е да Ви предава всич­ко, каквото му се нарежда, и да получава от Вас всичко, което искате да се донесе по специален шифър в столицата. Като познаваме днешното по­литическо положение на България, като нейни искренни приятели и в жела­нието ни да ѝ помогнем, ако тя желае нещо от нас, ние лично считаме, че допустимото при тия обстоятелства уверение може да бъде следното:

„Правителството желае в най-скоро време да излезе от оста и от войната, като самото то реши кой е най-удобният момент да направи това. Когато тоя момент настъпи, ще се обсъди начина и техниката за влизане в официален контакт за преговори.“ Събитията се развиват много бързо, поради което требва да се бърза, за да има стойност това уверение. Колкото по-късно се направи и при една още по-благоприятна военна обстановка, то няма да има значение, защото ще наближи срокът за условието на „безусловната капитулация“.

Моето впечатление от това съобщение е следното:

1) От всички досегашно мои разговори са разбрали особеното положение на страната ни и нашето решение да не правим никакви скокове в нашата по­литика: че ние можем да почнем разговори, когато ние намерим за удобно, а това е, когато Германия бъде принудена да изостави Балканите.

2) Специалното доверие, което имат в мен и което е резултат на ония здрави национални тези, които съм поддържал пред тях, а не чрез умилквания и лигавения.

3) Искреното желание да пазят страната ни от рискове, да пазят м-р Балабанов от излагане. Съветът да не се срещам с Ъ., който не е стабилен човек, е още едно доказателство в това направление.

4) Самата формула, в която има толкова широки възможности, е доказателство, че не са останали напраздни моите усилия да ги убедя, че политиката на правителството е единствено възможна и правилна.

5) Обстоятелството, че се задоволяват с такава широка формула и то предадена чрез мен, защото не са толкова наивни да не знаят, че Вие всеки момент можете да ме дезавуирате, е едно доказателство на доверие спрямо правител­ството.

При това положение моля, след като проучите така поставения въпрос и ако г. м-рът Балабанов ще се забави в София, и констатирате, че военното положение, особено към Италия или към Яш, се развива бързо, да ми телегра­фирате: „отворихме акредитива валекса – Димитров“. От това ще следва, че ще предам уверението дословно, както Ви го изложих по-горе. В случай че ще правите изменения или че няма да го приемете, ще се чака връщането на г. м-ра Балабанов.

При завършване на срещата зададох на Б. следния въпрос:

Мога ли да предам в София, че в случай че това уверение се даде, досегашното небомбардиране на България ще продължи и за в бъдеще ?

Отговори: Нямам официално съобщение, че спиране на бомбардировките при тия широки възможности, които имаме днес, е непосредствен резултат на нашите разговори и моите доклади, защото никога военните няма да направят подобна декларация. Аз считам обаче, че те имат много голямо значение и влияние. Считам, че това положение ще продължи и може би още по-благоприятно. В това отношение не могат да Ви се дадат официални гаранции, но фактите потвърждават това мое мнение. Касае се до терористични нападения, но не и до въздушни боеве над вашата територия, предизвикани от вашата авиация. Работим за доброто на България, а ако тя не го желае и тръгне по пътя на Финландия, нашите усилия ще бъдат напраздни и тежко на народа Ви.

Същия незаангажирващ отговор получих и навремето.

Обаче, въпреки това, ползата е явна. Според мене можем да влияем за бомбардировките на две места: Москва и Вашингтон. Ако не е направено на първото място, значи ползата е от второто място.

Направих Ви най-точен и възможно най-кратък доклад. Тежка и отговорна задача, свързана с много нерви. Крепи ме само мисълта, че в днешните времена всеки е длъжен да изпълнява възложената му задача.

Приемете, уважаеми господин министре, моите почитания.

Подпис: Н. Долапчиев

* * *

ЛИЧНО
Строго поверително

Истанбул, 6 юли 1944
Господина министъра на външните работи

СОФИЯ

ДОКЛАД
по общи въпроси и впечатления от Турция

Имах разговор с тукашния италиански търговски аташа Бариджиани, който бе няколко години на тоя пост в София и който е мой приятел. Сега е на страната на кралското правителство. Не е някаква личност от значение, но в пълното си безделие все чува по нещо. Според него италианското прави­телство прави русофилска политика. В резултат на тая политика е било най-силно подкрепено от Русия. Допреди 2 месеца англичаните не са поддържали протоколни връзки с тяхната амбасада и като разбрали, че Русия почва, веднага започнали да ги канят на обеди и да възстановят протоколните си отношения. По приемите ясно се подчертавало колко се мразят отделните съюзници и си създават интриги помежду си. Държането спрямо тях на англичаните било много лошо, в смисъл че при всеки удобен случай се стараели да ги унизят. Държането на американците било коректно и приятелско и много човешко. По техни сведения последния мотиви за напущаното на Менеменджиоглу бил, че Хюгесън поискал среща от председателя на републиката, без да го уведоми. Последният при приема на Хюгесън поканил и Менеменджиоглу, но той подчертал, че не може да понася това дезавуиране и напустнал. Италианското правителство имало големи надежди, че благодарение само на Русия ще им възвърнат Триполи.

Тук си създадох много широки връзки всред видния стопански свят. Знаете, че стопанските среди са най-осведомените и най-лесно чувствуват про­мените в политиката.

От тия среди узнах, че председателят на републиката не желае войната. Той помнел неуспехите си в Сирия и в гръцката война, когато и той се оттеглил, и гърците се оттеглили, та после разбрали кой е победителят. Всичко ще дават и всички искания ще удовлетворяват, но във война няма да влезат. Доскоро говориха, че даването на въздушни и морски бази не било война, а нещо като нашето положение, но сега и това не дават, защото считат, че даването на бази било война и тогава е по-добре открито да влезат във войната.

Заплахата на Англия, че няма да имат място на зелената маса, ги смущава и това е сега най-болното им място в политиката. Ако Русия стигне до Бъл­гария? Тоя въпрос ги смущава и се получават две различни мнения. Едното е, че тя ще стигне доста уморена и няма да има желание да задълбочава до тях. Другото мнение е, че победите засилват енергията и на най-изтощените народи, но те се надяват, че Америка ще ги спре. Те считат, че 20 години след вой­ната Русия ще има нужда от подкрепата на Америка за възстановяването си и затова тяхната политика се старае много да се наклони към Америка.

Бях канен на една богата свадба турска. Жени се дъщерята на пловдивския турски търговец Тахсинов за един капитан. Сестрата на Тахсинов е жена на военния министър. И двамата присъствуваха, както и командующия армията в Тракия. 650 души поканени в казиното. Като единствен българин бях на голяма почит и говорих на български с безкрайно много видни турци. Всеки искаше да се поговори на български и да каже по няколко приятни думи за България. Принуден съм да приемам покани за обеди от много турци, кои­то са много любезни. Всички искат приятелство с България и нямат впечатление, че правят кой знае каква дипломатическа игра, защото не са от тоя ранг хора.

Доверие у нас много нямат. Това доверие намалява, като слушат по радиото марша Сансъ Стефанска България, интригата, че комунистическата партия, нашата и гръцката, уговорила с Москва обща република с Истанбул.

Но безспорно най болезненият въпрос е турските училища в България и общото третиране на турците от някои околийски началници. По отношение на училищата въпросът е за модернизирането им по кемалистки. Миналата година бях докладвал подробно по тоя въпрос, като изказвах мнение м-рът на просветата да направи някакви широки изявления, но така остана. Ако ще се прави по-особена политика с Турция, да се има предвид, че требва да се почне оттук.

Тукашната преса все повече говори за съюз с Русия и Америка, но последните си мълчат.

Пращам Ви няколко изрезки от вестници, които дават една представа за настроението на пресата. Тия въпроси се повдигнаха най-напред от бившия м-р Рюштю Арас, който писа много напоследък. Стигна да му под­хвърлят, че прави тая кампания във вестниците, за да го поканят да заеме вакантното място на м-ра на външните работи. Говореше се по едно време, но се замълча.

Разрешенията за износ се издават вече от м-ството на външните ра­боти. От дълго време вече не се дават никакви разрешения за Германия и нейните съюзници. Ще пущат от време на време малки количества. Писах безкрайно много в София, но никой нищо не направи и за това много наши интереси пострадаха.

Вмествам се в работата на г. м-ра Балабанов, но той ще ми прости, защото има широки разбирания по тия въпроси, а не бюрократични.

Цяло щастие е, че тъкмо той днес заема тоя пост. Ако требваше и от него да се пазя, както това правя спрямо всички останали, моята работа бе невъзможна. Докато отначало името му, преди неговото идване, нищо не им казваше, сега всеки ден си създава по-добро положение и печели симпатии във всички среди, както турски, така и в другите. Общото им мнение е, че е човек с демократични и либерални разбирания, с верен поглед върху положението и главно като човек, с който може да се говори и да се разбереш лесно. Това използувам често и като искам да засиля някоя теза, добавям, че това е и разбирането на м-р Балабанов.

Сега друго. Сестриният син на г-жа Б. е Иван Монеджиков, който е бил домакин на колежа в Симеоново. Беше готова визата му, за да дойде тук, понеже жена му, американка, е тук. Обвиниха го, че писал някакви писма, които той с протестантска наивност признал и го осъдиха на доживотен затвор за ужас на семейството Б. Сега се намирал в затвора в Сливен, работата в която го обвиняваха не бе сериозна, но такива бяха момен­тите. При всяка среща г-жа Б. ме моли да ходатайствам да го освободят. Ако ще правите амнистия, моля имайте го предвид. Няма смисъл за един подобен наивник да тормозим хората, от които имаме полза. Може да му се даде специално помилване. Разбирам, че има закони, но политика със закони не се прави. Най-сетне дайте му паспорт, изпратете го с един агент до Свиленград (за визата ще се погрижи тук самият Б.) и ще направите едно удоволствие на тоя човек, който от една година безпокоя. Моля Ви съобщете на м-р Балабанов какво може да се направи, за да ги успокоя, защото жена му непрекъснато ги тормози с плачовете си.

Вчера, 6 юли, Б. ми каза, че имали сведения, че в правителството щяло да има нови промени. Казах му, че нищо не знам.

Навремето г. м-ра Балабанов на няколко пъти ходатайства да се пущат евреите от България за Палестина, както това прави Румъния и Унгария. Това бе направено, но вчера Б. ми съобщи, че сега пак било спряно. Понеже преследването на евреите се счита като барометър за хитлеристки настроения, ми каза, че това било тълкувано неблагоприятно.

Б. е назначен за президент на тукашните два колежа. Посланика му заминал вчера с аероплан за столицата си.

Приемете моите почитания

Подпис: Н. Долапчиев

* * *

ЛИЧНО-ЧАСТНО   
Истанбул, 8 юли 1944                                                                         

Уважаеми господин министър Драганов,

Поднасям Ви моите искрени поздравления по случай заемането на най-важния пост в днешните времена за България. Пожелавам Ви да извоювате за Отечеството ни един щастлив мир.

Тук приложени Ви изпращам чрез г. м-ра Балабанов два мои доклада. През войната станах по неволя медхенъ фюр алес: в София адвокат и индустриалец, в Берлин – Мител Ейропейше Виршафстаг, в Рим – делегат на правителството по Адриатическия път и стопански делегат, в Москва – председател на делегацията и пр. и пр. Изпълнявам каквото ми се възложи, защото всеки требва да изпълнява дълга си.

Дойдох тук за 1 месец, а стоя повече от 3 1/2 месеца и още не мога да се върна. През това време фабриките ми изгоряха, работата си изоставих. Знам, че много хора биха ми завидели на пребиванието в страната на баклавите и локумите, но аз съм от тия, които най-добре се чувствуват в страната си.

Ето защо Ви моля да ми разрешите да се върна поне за 20 дена, като предоставите на мене да реша кога обстоятелствата ще ми позволят, след което, ако требва, ще се върна пак.

Както знаете, тук се занимавам и със стопански въпроси, което е много удобно за положението ми. Въпреки че постоянно пиша и докладвам, нищо не се прави по стопанските работи и от това страдат нашите интереси.

Преди 3 дена направих подробен доклад на г. министъра на търговията и сега се надявам, че ще се вземат бързи мерки.

Така че моето заминаване няма никому да направи впечатление, защото действително требва да се уредят висящи и бързи стопански въпроси.

В очаквание на подробни инструкции по всички въпроси, предмет на докладите ми, моля Ви да приемете моите почитания.

Подпис: Н. Долапчиев

Професор Никола Долапчиев (1897–1964) е титуляр на дисциплината „Наказателно право“ в Юридическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ до 1944 г. Бил е ръководител на Катедрата по наказателно право и наказателно съдопроизводство, както и декан на факултета. Той е автор с международна известност. През август 1947 г. е назначен за пълномощен министър в Лондон, Великобритания, но след няколко месеца се обявява за невъзвращенец и се установява със семейството си в английската столица. През 1957 г. отпътува за САЩ и заживява в Лос Анджелис, Калифорния. През 1952 г. участва в конференция на Съвета на Европа в Лондон, посветена на Централна и Източна Европа, и изнася публична лекция в лондонския Кралски институт за външни отношения, посветена на потъпкването на човешките права в България и съветизацията на правото и институциите в страната. На основата на тези изяви пише книгата „България: превръщането в сателит“, издадена на английски език в Рио де Жанейро, Бразилия, след смъртта на автора – през 1971 г. В началото на тази година книгата излезе и в превод на български (преводът от английски е на Симеон Стойчев, изд. НБУ). Изданието включва и ръкописните бележки на проф. Долапчиев, писани в САЩ, по повод поетата от него защита на княз Кирил Преславски пред т.нар. Народен съд. 

Още по темата:
Тони Николов, „България като сателит“

–––––––––––––––––––––––––––––––––

[1] Видкун Абрахам Луариц Йонсон Кизлинг (Vidkun Abraham Lauritz Jonssøn Quisling) е норвежки офицер-колаборационист, оглавяващ марионетното норвежко правителство в периода 1942–1945 г. Бел. Симеон Стойчев.
[2] От фр. „à outrance“ – прекалено, прекомерно. Вероятно в този контекст се използва във връзка френския военен термин „attaque à outrance“ – философията на водене на война, при която победата се постига от страната, която демонстрира най-силна воля и кураж и най-голяма непреклонност пред противника. Бел. С. Стойчев.
[3] Най-вероятно Флойд Хенсън Блек (Floyd Henson Black), бивш директор на Американския колеж в София, към датата на доклада директор на Роберт Колеж и Американския девически колеж в Истанбул, което е посочено в доклада: „Б. е назначен за президент на тукашните два колежа“. Известен с това, че работи и за американското правителство и разузнаване. Бел. С. Стойчев.
[4] От фр. „служебен“. Бел. С. Стойчев.
[5] Най-вероятно Джордж Харолд Ърл Трети (George Howard Earle III), бивш пълномощен министър на САЩ в София, към датата на доклада официално помощник на военно-морското аташе на САЩ в Турция. Бел. С. Стойчев.
[6] Най-вероятно Арчибалд Уокър, специалист по българските въпроси, към датата на доклада официално директор на представителството на компанията Socony Vacuum Oil. Бел. С. Стойчев.
[7] Маршал Пиетро Бадолио, участник в преврата срещу Бенито Мусолини през лятото на 1943 г., министър-председател на Италия в периода 1943–1944 г. Правителството на маршал Пиетро Бадолио води преговорите и подписва примирие с антихитлеристката коалиция на 8 септември 1943 г., което е последвано от окупация на Северна и Централна Италия от германските войски. Бел. С. Стойчев.