С есето си за страстта към четенето единадесетокласничката от ЕГ „Иван Вазов” в Пловдив Йорданка Тодорова участва в националния конкурс „1000 стипендии”.

В рубриката „Красив ум” публикуваме есета на ученици, отличени в националния конкурс „1000 стипендии” на Фондация Комунитас. В конкурса кандидатите представят под формата на есе знанията и разсъжденията си по предмета, в който се чувстват най-уверени.

Повече за проекта „1000 стипендии” прочетете тук.

Йорданка Тодорова е ученичка от 11-и клас в ЕГ „Иван Вазов” в Пловдив. Миналата година участва в конкурса с област езикознание и печели „Основна стипендия”. Тази година печели „Специална стипендия” в област литература. Чете свободно художествена литература на италиански език. Много харесва Умберто Еко и голямата й мечта е да се запознае с него. Участва в конкурса „1000 стипендии” с есе на тема „Ако трябва да запалиш приятел или връстник по предмета ти на интерес, какво би направил?”

Ако трябва да запаля някого по четенето…, първо ще си помисля много дали бих посмяла. Дали бих го накарала да отвори широко очи, които после да не може да затвори никога, дали бих му причинила тези главоболия от четенето до късно, дали бих го променила по този кардинален начин, дали бих отворила пред него пропастта, която зее между четящите и нечетящите хора.

Никой не заслужава да бъде сляп, но не мисля, че всеки пък иска да вижда. За мен литературата е онази гигантска фуния, в която, обратно на логиката, сам „се засмукваш”, и после няма излизане. Затова, ако реша, че бих могла да превърна безжалостно мой приятел в един Дон Кихот, то ще се постарая да го заинтригувам, да го запаля и после да поема цялата отговорност.

Литературата е едно от най-ценните за мен неща и е основното занимание, което ме кара да усещам превъзходството си като човек – само като чета, изпитвам самочувствието, присъщо на най-висшите бозайници – хората. Четенето и въобще изкуството са част от ценностната ми система, което означава, че ако искам да запаля този Някой, неволно ще се опитвам да му налагам моите възгледи. Не мога да определя дали е по-добре да четеш или да не го правиш, но със сигурност знам, че ако веднъж започнеш, не се спира, защото желанието за информация е най-големият порок. И все пак, ако искам този Някой да сподели страстта ми, ще се вживея в ролята на пропагандатор и ще му представя литературата от няколко ъгъла.

1. Литературата като хоби

Никога не е зле да имаш още едно хубаво занимание, резервирано за свободното време. Особено ако представя това занимание на връстника ми като развиващо интелекта. Да се чете е модерно. Не прилича много на стоенето в баровете, силната музика и размятането на хек, но пак може да се случва на същите места, не е нужно да изглежда „сериозно” и „като за възрастни”. Бих завела предполагаемия ми връстник на някое от местата, където се събират младите хора да четат, клубовете, галериите, за да разбия на първо място клишето сред тийнейджърите, че четенето е скучно и само за зубъри. За да извършиш едно действие, което не попада в графа „задължителни”, според мен на първо място стои настройката, че това действие е комфортно, така че първо ще накарам приятеля ми да усети, че четенето е приятно и занимателно хоби.

2. Литературата като интелектуална инжекция

Да прочетеш една книга е най-бързият начин да се сдобиеш с комплекс от познания – от новата идея до граматиката и пунктуацията, които се запечатват някъде в подсъзнанието. Литературата е логика, философия, състрадание в едно и е направо безбожно, че тези познания се получават толкова лесно – само с помощта на силни очи и удобна поза. Бих го убедила, че като консуматор изпуска изключително приятен за използване източник на информация с много малко странични ефекти, и бих го накарала да се чувства, сякаш не е потърсил нещо, което му се полага. Освен всевъзможни познания за света, книгите носят в себе си и други елементи, от които да се възползваме – личните гледни точки, неспирния поток на идеи, красотата на изказа, духовитостта на сравненията, образността на метафорите, тренировките за паметта, откриването на истини, идеали и идоли – литературният свят, за разлика от човешкия, предоставя свободно всичко, за търсенето на което изпитваме истинска нужда. В този свят се развива мисленето, създава се базата от данни, която е необходима в главата на всеки, за да разсъждава, да се изразява, да участва в живота.

3. Литературата като висша цел

Моят връстник би разбрал постепенно какво му носи четенето. А защо не и писането. Бих му обяснила, че това е единствената съществуваща невредна за тялото и духа зависимост. Бих го оставила сам да избира книгите си, да се радва на това, че изгражда собствен вкус, да се издига в собствените си очи, добивайки самочувствие от изборите и от наученото. Бих му доказала как четенето развива дори езика му, този, майчиния, или и другите, на които чете, и бих му доказала, че като четящ човек може да организира мислите си писмено и устно много по-бързо. Мисля, че литературата развива всяка част от мозъка на човек, и също мисля, че напълно заслужено може да замени всички останали учебни предмети от гледна точка на научаване на мисъл и изказ. Самообучението чрез литература е висш пилотаж, но щом веднъж предполагаемият ми приятел усети удоволствието и удовлетворението на тази интелектуална игра, може би вече няма да съм му нужна.

4. Литературата като интелигентен заместител на списанието

Обективно погледнато освен мирогледа, който се оформя благодарение на многото четене и идеите, които генерираме, литературата в чистия й смисъл предлага истории. Бих обяснила на моя връстник, че вместо да чете списания, може да открие същите и много по-интересни истории в художествената литература. Има толкова жанрове и особени стилове, че се намират творби за всеки. От научно-фантастични до бонбонено-розови, съществуват сюжети, които да привлекат вниманието на всякакъв тип читател, и ще се погрижа моят връстник като начинаещ да не попадне в капана на празната, бързо разпродаваща се литература. Ще обърна специално внимание на това как се учим кое е добре и кое не, а именно кое остава и кое не успява да се задържи в ума ни („Стойността на книгата може да бъде измерена по това, което можете да отнесете от нея”, според Джеймс Брайс). Ще му докажа, че литературата е изключително любопитна – от самия автор до последния знак от творбата му…

5. Литературата като уединение

Няма за мен по-голяма дистанция от тази, която се появява между момента на усамотение под нощната лампа и незадържимия ход на всекидневието. Бих представила на този мой приятел литературата като лукс, бих му подарила тишината, която само четящите хора познават. Един човек и неговите мисли се намират в ситуация, много по-хаотична и несигурна отколкото един човек и една книга. Само художествените четива ни носят това скъпо затишие, което се явява фон на образите, породени от четенето, във фантазията ни. Едуард Морган Форстър казва, че „Книгата е единственото място, където можете да наблюдавате крехка мисъл, без да я счупите, или да срещнете експлозивна идея без страх, че ще избухне в лицето ви. Тя остава едно от малкото райски места, където човешкият ум може да получи едновременно провокация и уединение”.

И ако все пак успея да запаля приятеля ми по четенето, винаги ще имаме още една приятна тема на разговор, още един критичен гражданин и още един построен малък мост към света. А сега отивам да прочета една книга.