В последните дни изказването на Мерил Стрийп, направено от нея по време на церемонията по връчването на наградите „Златен глобус”, стана предмет на множество размазващи коментари. В социалните мрежи се появиха тежки, ударни мнения, според които от думите на Мерил Стрийп е станало пределно ясно, че тя нищо не разбира от политика. И че, бидейки актриса, е по-добре да не се изказва по проблеми на политическото.
Мисля си, че си заслужава да се запитаме: кога по-точно политиката стана нещо толкова свещено, че за нея вече е непристойно да се изказва публично един актьор? Откога това е светотатствен жест? Откога до Политиката могат да се докосват с умовете и устните си само… Само кои? Само членовете на специални (самоназначили се) колегии, за които рефлексията върху политиката е работа и призвание ли? Само на тях ли им е работа това? Откога публичното изразяване на гражданска позиция от страна на един актьор, пък бил той и „чудовищен талант“ по думите на Доналд Тръмп, не е работа за такива като него? По силата на кой здрав разум, на какъв sensus communis, да е така? В логиката на коя лява (понеже много гласове срещу Мерил Стрийп зазвучаха в България точно от ляво) или друга концепция за гражданското общество и за модусите на комуникация между него и Политиката Мерил Стрийп е най-добре да си наляга парцалите на актриса, когато се говори за политика?
Работата на гражданите е да си мълчат, като „не разбират“ от нещо толкова важно като Политиката, така ли? А не е ли работа на гражданите, в това число и на актьорите, да сигнализират, когато не разбират действията и поведението на политици, избрани на високи длъжности. Когато не ги разбират, в смисъл, че не ги намират за оправдани?
Никак, ама никак не е неприлично един актьор или певец да говори за политика и да заявява на всеослушание вижданията си по въпроси от първостепенно обществено значение. А също така не е никак страшно, дори и този актьор да се изложи в очите на членовете на провъзгласилите своите изключителни права върху мнението и словото колегии, колежи и групи по интереси? За да си гражданин, не ти трябва лиценз на разбирач.
Толкова за актьора и гражданина.
Но не би ли трябвало да се запитаме всъщност най-напред това: А какво изобщо означава да разбиращ от политика? Разбира ли от политика гражданин на Съединените щати, който признава, че не разбира как е възможно новоизбраният президент на неговата страна да се държи безобразно и арогантно пред очите на нацията и на света? Разбира ли от политика онзи, който откровено не разбира как е възможно човек с президентски амбиции да си позволява пред публиката най-безсрамно незачитане на човека отсреща и на неговото достойнство? Разбира ли от политика този, който сигнализира, че не може да разбере с какви очи такова едно поведение се представя като проява на честност, принципност и лъчезарна автентичност, представляващи алтернатива на притворството и фалша на либералния мейнстрийм? Не разбира ли от политика американец, който, подобно на Мерил Стрийп, не разбира как така преднамерено обидното и вулгарно отношение към жените може да е съвместимо с консервативните ценности и привързаността на републиканците в Съединените щати към тях. Дали традиционализмът на антиглобалистки настроения американски фермер толерира неуважението към жената? Та, разбира ли от политика, или не, онзи, на когото такова поведение се вижда антиполитическо?
Може би, за да се види, че разбираш от политика, трябва да покажеш, че проявяваш разбиране към самодоволната дебелащина, безпардонната неграмотност и грубостта? Защото те са част от „голямата” и трудно разбираема политика, така ли? А може би е сигурен белег за това, че ти самият притежаваш здрави и тренирани критически рефлекси, щом се отнасяш с разбиране и симпатия към дебилното перчене с помощта на пози от слаб филм за бойскаути. Понеже същото това перчене било алтернатива на безспорно достигналите инфлационни размери клишета на политическата коректност?
Струва ми се, че със своето смущение от избирането на Доналд Тръмп за президент и с неразбирането си на тънката и разбираема само за разбирачите логика в Политиката, Мерил Стрийп показа, че разбира от политика. Защото даде да се разбере, че е наясно с това, какво не би трябвало да се приема за допустимо в държанието и посланията на един политик в общество с устройство, традиции и претенции за демократичност и високо развита гражданска култура, каквото е американското.
Стойността на казаното от Мерил Стрийп няма се повлияе от това добър или лош американски президент ще се окаже Доналд Тръмп. А също така то е ирелевантно по отношение на темата за качествата и съответно недостатъците на Хилари Клинтън като фигура в политиката. Дали Мерил Стрийп е личен приятел на семейство Клинтън, дали Клинтънови държат медиите и Холивуд, дали жадната за кръв хидра на глобализма се опитва да ни прегризе гърлата, са все въпроси, които оставям между другото и на идеолозите под флага на Русия като страж на целокупното прогресивно-консервативно и консервативно-прогресивно антиглобалистко по дух човечество. За мен в случая е важно да се подчертае само едно: а именно, че Мерил Стрийп не искаше да направи и не направи нищо повече от това да изрази смущението си от факта, че човек, показал грубо незачитане на политически и морални ценности, които са основополагащи за Америка (и които прочее са автентично консервативни и християнски в същността си!, а не разработени в лабораториите на глобалисткия елит), ще стои начело на американската нация в следващите няколко години.
Иначе е интересно, че българският хор, изправил се да пее срещу Мерил Стрийп, композира светкавично и с голям плам своята кантата. Чудно е наистина как една актриса, пък била тя и Мерил Стрийп, може да се стори толкова политически значима на хора, разбиращи я Политиката. Така е. Защото, когато някой дори и косвено, несъзнателно, по актьорски наивно засегне Русия, антиглобалистът у българина и неговото независимо национално чувство скачат на бой.
