Какво ли не и колко ли не се изписа за т.нар. „Марш на справедливостта“ на Евгений Пригожин против руския военен министър Шойгу и началника на Генералния щаб Герасимов – анализи, коментари, твърдения осветлиха станалото от всякакви страни, предлагайки понякога твърде сложни, че даже и дълбоко конспиративни теории за това къде, как, защо, колко, кой, кога, по какъв начин и т.н. И не че предложените обяснения не бяха точни, струва ми се обаче, че на моменти твърде старателно заничаха в нищото, че да открият под вола теле. „Бръсначът на Окам“ обаче препоръчва по-простички ходове, дето са най-близо до акъла, пък макар и да ни се чинят прекалено семпли, чак елементарни. Но да си кажа направо, няма нищо по-елементарно от упражняването на властта в Русия и от различните клики, дърлящи се около луковиците на Кремъл: това е власт бандитска или – казано по руски, блатна; с чисто мафиотска структура и с чисто мафиотски навици. Някакви алкапончовци в руска ипостас, от които не може да се очаква друго освен козаностренски маниери и похвати. В Русия днес царуват разбойници, но не Шилерови, а сомалийски – нищо друго не им се търкаля пред очите освен плячка, плячка, плячка…
Този начин на „държавно“ (?) устройство е отколешен по руските земи, още с идването на варягите. Различните предводители – князе и князчета, пребивават в градовете заедно със своите дружини и от време на време осъществят набези в околните територии, за да се сдобият с непринадлежащо им имущество. С една дума, грабят. Целият епос „Слово за похода на Игор“ разказва подобна история: тръгнал князът с дружина малобройна към половецките земи и там „в петък сутринта те половецките войски нечисти стъпкаха, обсипвайки полето със стрели, повлякоха красивите девойки половецки, а с тях и злато, и коприни, скъпи украшения“. Само дето се оказва, че са надценили силите си разбойникът Игор и дружинниците му и биват поразени: князът е убит, отрядът разбит. Следва кърваво отмъщение срещу половците (ние ги знаем като кумани), но същността си остава – хайдутски грабеж и разорение за собствено обогатяване. Шайки в началото, шайки всякога, шайки до днес…
В известен смисъл т.нар. „монголско иго“ (което иго руснаците пришиват и на нас, българите, само че османско) представлява продължение на някогашните варяжки безчинства с тази разлика, че сега грабят не северняци, а източняци. А ако държим да сме точни, не те грабят, делегирали са правата за грабеж на руските князе, които дават мило и драго, за да ги припознаят монголците за техни наместници в „Светата Рус“. Затова и лазят по корем пред хановете на Велика Монголия, че да изпросят за себе си ярлика, който да им даде това бандитско право. Като най-изкусен в това блюдолизничество е светията Александър Невски, когото славят и превъзнасят като спасител от западните попълзновения на тевтонските рицари. И да, от тях е спасител, но пък е бил ревностен поданик и васал на Ордата, дори сразява Великия град Новгород, който не щял да плаща дан на завоевателите от степта. Да, Азия като че ли е винаги по-близо до руската душа, Европа ѝ е по-скоро чужда.
Много още мародерски шайки се изреждат в Русия – и опричниците на Иван IV Грозни, и размирниците на Стенка Разин, и помешчиците, държащи крепостните като роби (тук няма как да не си спомним Салтичиха, пред която унгарската графиня Батори е невинно агънце); до голяма степен казашките образования край Дон, Кубан и Запорожие са от същото естество. Тъкмо от тях, между другото, Емелян Пугачов набира своите отряди, за да оспори властта на немкинята Екатерина II – начинание, което завършва печално за него, на колелото на мъченията. Така или иначе, практиката на разбойничеството и на криминалните съдружия в Русия си има сериозни традиции и т.нар. „частни армии“, сред които най-боеспособната се оказа „Вагнер“ на Евгений Пригожин, не са някакво непознато явление, а общо правило. То – ако се вдълбочи човек, ще схване, че и цялата Гражданска война след Октомврийския преврат е сблъсък на такива бандитски отряди, само че уж с идеология някаква – червена, бяла, зелена. Дивизията на Чапаев не е по-различна от тачанките на Нестор Махно, просто се прославя повече и я възвеличават, защото успява да прибара властта. По същия начин се прославя и Путин – не защото не е изконен руски бандит, а защото си е присвоил шапката на Мономаха…
Всъщност – ако си дадем сметка откъде идва той (от поделенията на КГБ), няма как бандитското да не е в кръвта му. Някогашната ЧК наистина се превръща в страшилище под ръководството на Феликс Дзержински, но именно Сталин е, който превръща тайните служби в основа на тоталитарното си управление. А кой и какъв е бил Джугашвили преди да стане Сталин? Бил е Коба – идеологически разбойник, пратен в заточение заради обири и въоръжени грабежи. Един от най-преданите бандити на партията. Та нали заради това не харесва пиесата на Булгаков „Батум“, защото му напомня младите години, когато не е бил самодържецът, а най-обикновен крадец. „Блатният“ произход в Русия винаги е бил на почит и в момента точно тези „блатни“ похвати са всекидневие. Управленско всекидневие…
В този смисъл походът на Пригожин не беше никакъв „Марш на справедливостта“, а просто изправянето на една злодейска шайка срещу друга злодейска шайка, неправомерно според нея сложила ръка на ресурсите и рекетьорските източници, които тя трябва задължително да ѝ отнеме. Нещо като гангстерска война, но с тази разлика, че се осъществява на държавно равнище. И ако се върнем на знаменитото някога изречение, не България, Русия е страната, в която мафията си има държава. Мафиотът Путин срещу мафиотът Пригожин, а трети мафиот се намеси, за да примири фамилиите, зоват го него Александър Лукашенко (прочее, една от причините да са двамата така близки с Пригожин е, че много обичали като се напият, да си припяват заедно „блатни“ песни). Днешната руска държава е едно огромно Чикаго от 30-те, разпростряло се от Черно море до Камчатка; територия, в която населението е заложник на бандитските кланове, изсмукващи не само жизнените му сили, но и последния му дъх. Засега гангстерът в Кремъл съумя да възпре гангстера-„музикант“, за идния път обаче не се знае. Частни армии (шайки) в Русия се нароиха като гъби след дъжд, достатъчно е само да посочим кадировците от „Ахмат“ или „Стаф-Център“-а на „Газпром“, учреден със специален декрет на премиера Михаил Мишустин. В Русия всички се готвят за времето, когато неизбежно ще избухне гангстерската война между различните „фамилии“ и тогава дори Лукашенко няма да може да спре лавината. От друга страна, и той се подготвя, само че – вместо да се пъне тепърва да си създава криминален отбранителен корпус, частна армия, просто си прибра „Вагнер“, по-евтино му излиза. Огънят се е разгорял, водата в казана ври, похлупакът подскача и маршът на Пригожин бе само предизвестие за това какво предстои. А не предстои нищо добро, напротив – руските гангстери са гангстери с бомби, с атомни бомби. И изобщо не ясно какво ще им щукне, ако усетят, че губят във вътрешната гангстерска война…
