Разговор с композитора Любомир Денев
На 6 и 7 март на Камерната сцена на Софийската опера ще бъде представена музикалната монодрама „Алма“ от Любомир Денев. В главната роля е мецосопранът Мария Хелгат. Диригент на камерния оркестър на Русенската опера е Велислава Скрильова, режисьор на постановката – Вера Немирова, художник е Юлиян Табаков.
Монодрамата „Алма“ идва в Софийската опера, но премиерата беше преди една година в Русе. Как се стигна до нея и с кого работихте?
Отдавна имам интерес към музикално-сценичните жанрове. Написал съм няколко мюзикъла, две големи опери, но досега нямах моноопера. Обърнах се към моя приятел Герган Ценов с предложението да ми напише либрето. Герган е диригент, пианист, театрал, драматург, автор на новели. Смятам, че е изключително подготвен и подходящ за тази работа. Той живее в Ню Йорк и се радвам, че прие. Сподели, че не е писал либрето за опера. Има пиеси. Тук се играе неговата пиеса „Обещанието“. Каза, че ще помисли, след това ми се обади да ми каже, че има решение – Алма Малер. Беше чел нейните дневници и писма. Аз много се зарадвах, защото вече познавах нейната съдба. Казах му, че ми харесва идеята, защото операта обича екстремни ситуации, екстремни житейски съдби. Алма Малер е преживяла две световни войни, нацизма, бягство в Америка, в личен план загуба на деца, загуба на творческа индивидуалност – когато се омъжва за Малер, той ѝ казва, че не иска да е съпруг на колега и че в семейството ще има един творец и това ще е той. Тя е била много талантлива пианистка и композиторка, а е трябвало да спре да се изявява творчески. Така че тази съдба е много интересна и любопитна за претворяване на оперната сцена.
Герган направи първо едно пространно либрето под формата на голям разказ, новела. С моя помощ, с някои корекции и заедно в екип се оформи текст, подходящ за пеене. Аз започнах веднага работа.
Това, което получихте от Герган, е било в проза, а за пеене е необходим друг текст.
Да, беше в проза. Помолих го да бъде в по-мерена реч, подредена, дори да не е в стихотворна форма, но да е подредена ритмически. Герган го направи. Ние непрекъснато си пишехме, правехме корекции, беше дълъг процес на работа. Аз с моя опит веднага прецених, че текстът, който имахме, не може да се вмести в един спектакъл в рамките на не повече от час и половина. Така си го представях. Той много отзивчиво, с голямо желание коригира всичко и мисля, че се получи добре. Неслучайно след премиерата в Русе много колеги похвалиха и либретото. Казаха, че е изключително силно. Започнахме да работим някъде през май/юни 2024 г. и през септември/октомври бях готов с клавира. Първоначалното ми намерение беше да се изпълнява само с акомпанимент на пиано. Свързах се с режисьорката Вера Немирова, тя много хареса произведението, но предложи да направя оркестрация. „Това ще бъде експортно, на английски език. Да го предложим и в чужбина, да има един камерен ансамбъл.“ Веднага седнах и за месец, месец и половина направих оркестрацията. С помощта на компютърните програми вече става по-бързо. Към пианото добавих ударни инструменти и струнен квинтет. Получи се един септет и с певицата – осем изпълнители. Тогава се появи необходимостта от диригент. Вера Немирова предложи на Пламен Бейков, директора на Русенската опера, и на Ива Чавдарова, директорка на „Мартенски музикална дни“. Те се отзоваха. Моята тайна идея беше да представим монодрамата за 60-годишнината от смъртта на Алма Малер. Тя прекарва последните двадесет години от живота си в Америка и умира през декември 1964 г. в Ню Йорк. Е, не успяхме през 2024 г., но стана няколко месеца по-късно в Русе, в рамките на „Мартенски музикални дни“ имаше два спектакъла.
Вера ли предложи Мария Хелгат?
Това беше основният проблем – да намерим подходяща изпълнителка. Първо ми предложиха изпълнителка от Русенска опера, която се отказа, тъй като ролята теситурно не ѝ подхожда. Имахме и други идеи. Прослушвахме различни певици, за които Вера казваше, че физически, гласово или емоционално не подхождат. И тогава предложи да вземем от чужбина. Преди да се спрем на Мария Хелгат, Вера ми предложи няколко певици, които живеят в Германия, две скандинавки, една шведка. Аз не можех да ги приема, защото музиката, която съм написал, се оказа полижанрова. Трябва певица, която да умее да пее класически, но и с малко джазов нюанс, и мюзикълно, и шпрехщиме, и да е добра театрална актриса, защото има много речитативи. И когато попаднахме на Мария Хелгат от Мюнхен, направо се влюбих в нея. Казах, че това е нашата певица, защото тя пее оперета, пее джаз, пее мюзикъл по фантастичен начин, театрална и филмова актриса, играе в шпионски филми, пее Лучано Берио, пее Игор Стравински. Точно такъв човек ми трябваше. Героинята ми е обявена за най-красивата дама на Виена, преминава през няколко епохи от началото на ХХ век, през ерата на джаза, после отива в Америка. И тези жанрове си дават среща и разгръщат нейния потенциал по един многообразен начин.
Тъй като и двамата с Вера сте много активни в социалните мрежи, разбрахме, че ходихте и във Виена. По стъпките на Алма Малер ли?
Имаше нещо такова. Вера намери книги за Алма, дневници, писма до Густав Малер, до Оскар Кокошка, Валтер Гропиус. Тя се подготви изключително добре, по-добре и от мен. Аз съм работил главно върху либретото. За мен обратната точка е бил текстът на Герган, който също беше много добре подготвен. Имаше един любопитен факт – изпревариха ни. Случайно попаднахме на информация, че във Виена се подготвя премиера на опера „Алма“ от израелска композиторка Ела Милх Шериф. Беше през октомври 2024 г. Ние отидохме във Фолксопер във Виена на премиера. За наша радост беше коренно различно решение – като музика, режисура и либрето. Това е голяма опера, с голям оркестър, много тимпани, тромбони и тръби, с голям хор, с много участници. Представени са всички мъже – съпрузи и любовници на Алма, децата, включително и нероденото. На мен естетически не ми допадна. Изглежда, че там имат увлечение по някои, така да кажа, екстремни елементи.
През януари 2025 г. се обадихме на Мария Хелгат, изпратихме ѝ материалите. След три дни тя се обади и каза, че много ѝ харесва, че е влюбена в героинята и иска да я пресъздаде. Трябва да призная, че имах голям късмет. Трябва да има стечение на благоприятни обстоятелства, звездите да се подредят. И те се подредиха. Имахме хубаво либрето, имахме музика, световна режисьорка, световна артистка и певица, имахме театър и международен фестивал. Поръчах и видеозапис на премиерата, който също свърши много добра работа.
След премиерата в Русе, която мина при много голям успех и пълни зали, получихме покана от Софийски музикални седмици и представихме „Алма“ в София на 20 юни в ТР „Сфумато“, също при пълен салон, имаше хора и по стъпалата. И ето сега Софийската опера проява интерес. Много съм благодарен на академик Карталов и на ръководството на Операта за поканата. За мен това е голяма чест.
Все към сцената ви тегли. Толкова интересни неща създадохте.
Работил съм десет години като диригент в Музикалния театър. За много драматични театри съм правил музика – над 30 постановки. Работил съм с големи режисьори – с Леон Даниел, Андрей Аврамов, Никола Петров, с Борис Покровски съм работил в Музикалния театър една пиеса на Хренников, с режисьора Йоахим Франке. Добих голям опит и влечение към музикално-сценичните жанрове. Имам 14/15 мюзикъла, някои от тях поставени и в чужбина, сред тях и с награди. Опера „Опит за летене“, която все още не е поставена на сцена. Операта „Каин“ на английски език по Байрон се игра в Русенска опера. В Стара Загора направиха моята опера „Стон или трагедията на Яворов“, която не е голяма – с три действащи деца и женски хор. Тя също се игра на Софийски музикални седмици в НДК през 2023 г. Така, поглеждайки назад в моята творческа биография, оказва се, че този жанр ми е любим и като че ли се чувствам най-уютно в него. Имах и една детска опера – „Лили и вълшебното бисерче“, която се игра в Софийската опера. Тя се получи много симпатична. Имам и една джаз опера – „Вечеря в Манхатън“, която е театрално представление с пеене в жанра на джаза, но и с малко класически фрагмент.
Е, доколкото съм забелязала, вашите творби са мултижанрови.
Трябва да кажа, че никога не подхождам към създаването на едно ново произведение с готови средства, с готово музикално решение. Моите средства се решават в процеса на работата по необходимост. Това, което е необходимо, което се подсказва от драматургията.
И другото е, че когато пиша за оперната сцена, искам да се прави така нареченият „тотален театър“ с равностойно поставени компоненти. Още Вагнер е търсел Gesamtkunstwerk. Само че днес има още по-големи възможности – видео, пластика, а и театралният момент е много по-силен в операта. Артистите, певците, които участват в моите представления, трябва да са много добри актьори.
Това е вече световна тенденция, особено за новите творби. Търсите ли нови сюжети?
Да, това е световната тенденция, и то не от вчера. Колкото до сюжетите, в момента пиша камерни произведения. Много бих искал да се обърна към един друг жанр – комичната опера. Смятам, че би имало интерес от страна на публиката за много шантава комична опера, парадоксална, но не мога да намеря подходящ литературен материал като основа за либретото. Комична, съвременна опера, нещо свързано с изкуствения интелект. Това ще бъде много интересно. Смятам да се обадя на драматурга Христо Бойчев, когото много уважавам, харесвам неговия начин на мислене. Той има много успешни пиеси. Но писателите трудно се съгласяват да пишат оперни либрета, а и нямат мотивация.
Мисля, че българските оперни театри са длъжници на съвременното българско композиторско творчество. Една от основните задачи на оперните ни театри е да представят новото българско композиторско творчество. Колко оперни композитори можете в момента да посочите? В Софийската опера, на камерната сцена, се играе операта „Крадецът на праскови“ от Благовеста Константинова, има няколко детски заглавия. Но съвременни големи български опери не се създават. Всичко приключи с Парашкев Хаджиев. Ако трябва да правим сравнение с европейските музикални театри, при тях всяка година има поне по едно ново произведение. Ето, сега Софийската опера покани изпълнители, оркестър и диригент от Русенската опера и това е сътрудничество, което се очаква от години, а не оперите да се конкурират. Като знаем колко не достигат средствата и какво е финансирането на музикално-сценичните жанрове, мисля, че е добре да има такива копродукции. Нека оперите да направят обща поръчка по създаването на произведения. След това да се търси тяхната реализация.
