0
1985

Анатомия на един развод

„Брачна история“

Без точните актьори този филм щеше да се превърне в обикновена хроника за един семеен сблъсък, описваща живота на двойка от творческо-интелектуалния микрокосмос на Ноа Баумбах. Така е и не е така. Освен че е поредният опит на Netflix да смути киносредите в Холивуд и да се намеси в разпределението на големите награди (по 6 номинации за Оскар и Златен глобус и два успеха за Лора Дърн в категорията за поддържаща женска роля), „Брачна история“ е мелодрама, трансформирана в изящен драматичен фарс, който форсира словесното общуване и оставя актьорите да ни омагьосат с автентичността на своите персонажи.

Почти 15 години след развода в „Китът и сепията“ (2005) Ноа Баумбах отново дълбае в краха на един брак, напредвайки мъчително в раздялата на двама харизматични творци, които все още се обичат, но са принудени да поемат по различни пътища в двата края на страната: съпругът театрален режисьор се чувства силно привързан към Източния бряг и Ню Йорк, където влага всичко в театралната си трупа; докато съпругата актриса се връща в родния Лос Анджелис за пилотен епизод на тв сериал, който се оказва успешен, с всички емоционални пожари, които произтичат от това в дългосрочен план.

„Брачна история“

„Брачна история“ оставя отворени възможности за срещата на двата лагера – от писмата на Чарли и Никол, преливащи от емоция към другия, през дребните детайли на всекидневието им, до самия начин, по който травмираните персонажи се разкриват пред зрителя стъпка по стъпка, съучастнически, в болезнени словоизлияния, с които искат по-скоро да се противопоставят на човека, който ги е наранил, отколкото да се самоубедят в истинността на чувствата си. Склонният към черногледство Баумбах тласка героите до предела на междуличностната поносимост, илюстрирайки фината граница между любовта и омразата, като в същото време балансира техните откровеност и дори наивност спрямо административното безумие на развода с безсърдечността на напористите им адвокати (чудесните Лора Дърн, Алън Алда и Рей Лиота).

Филмът започва подвеждащо като история за съвършената двойка на всички времена, докато всъщност е историята на един провал, на любов, която повяхва, и на една неизбежна раздяла.

Отчасти вдъхновен от личен опит, съсценаристът на Уес Андерсън („Фантастичният господин Фокс“, 2009; „Морски живот със Стив Зису“, 2004) влага основния емоционален потенциал на своя сюжет в думите. Сцените с диалог между двама души формират 85% от филмовото време и поддържат драматичното напрежение във всеки един момент, оставяйки на зрителя да избере зад чии аргументи да застане и следователно да вземе страна, преди да промени мнението си в следващата сцена… Изборът е толкова труден, колкото онзи, който трябва да направят протагонистите. От една страна, разказвачът ни представя Никол – жена, която се чувства засенчена и неразбрана от съпруга си, и любовта, която тя изпитва към него, преди да се спре на Чарли – брилянтен и амбициозен, който несъзнателно поставя съпругата си на втори план, привилегировайки своята кариера. Всеки проявява характер, рефлектиращ върху другия, и в крайна сметка никой от двамата не държи на тази раздяла, което превръща ситуацията в още по-разкъсваща и драматична… Съвсем естествено се привързваме към тези хора, въпреки че юридическата главоблъсканица около развода ги принуждава да се променят… И актьорското изпълнение е в основата както на успеха на сцените, така и на зрителската симпатия. Скарлет Йохансон прави едно от най-добрите изпълнения в кариерата си, а превключвайки умело между загрижен баща, любящ съпруг и първичен егоист, Адам Драйвър затвърждава впечатлението, че вече е част от привилегирования кръг на големите актьори.

„Брачна история“

Силата на Ноа Баумбах е в спазването на определена дистанция с всеки от основните персонажи, за да ги наблюдава обективно, сякаш отказва да се окаже засегнат от емоциите, които могат да повлияят на преценката му. Сценарият на „Брачна история“ е добър пример в това отношение. Всеки от двамата има своите основания, своите грешки и слабости, но също и силните си страни. Съпрузите се оставят да бъдат повлияни от външни съображения (в лицето на адвокатите), които усложняват преценката им, както и ситуацията, в която се намират, превръщайки я в борба. Структурата изглежда под контрол и се налага впечатлението, че Баумбах сценаристът всичко е предвидил, всичко е преценил, за да постигне идеалното равновесие между двете части на двойката в процес на раздяла. Парадоксално, именно това владеене на нещата би могло да се превърне в слабостта на филма. Защото всичко е така балансирано, че в крайна сметка е пропуснат човешкият фактор, свободната воля на този мъж и тази жена, които приличат повече на опитни мишки, отколкото на персонажи. Но Баумбах режисьорът притежава талант в изграждането на образи, актьорите – също. Така, с дискретната му намеса, съпрузите, които изглеждат смачкани, почти пречупени от намеренията на сценариста, постепенно си поемат дъх и осъзнават, че са по-важни и по-свободни, отколкото колоритните им адвокати искат да им внушат. В това откритие е съсредоточена и основната тема на на филма – как да се изправиш, след като си паднал до дъното, и отново да усетиш, че живееш.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияЗаплахата и бъдещето
Следваща статияМладата парка