Русия все по-дълбоко затъва в така наречената си „специална военна операция“ в Украйна и това вече не може да се скрие не просто от света, а и от самите руснаци. Независимо, че продължава да обстрелва жилищни сгради (напоследък в Киев) и да убива жени и деца – от началото на четвъртата годишнина от агресията, войната ѝ вече не се води (тъкмо) на територията на Украйна, но и по цялата територия на Русия, като биват поразявани Москва, Санкт Петербург и цяла редица суровинни бази, включително в източните части на Сибир. Полуостров Крим (който бил „руски, какъв да е“) е обсаден плътно, отвсякъде, комуникациите му с континентална Русия са практически прекъснати, от известно време обитателите му нямат не просто горива, но и ток, и даже вода. Целият свят вижда кадрите с километрични опашки на напускащите го негови жители. Крим започва да се… обезлюдява. В резултат на масираните удари с украински дронове и само отчасти благодарение на санкциите от Европа – в страната, която била „най-богата на природни ресурси в света“, бензинът стига трицифрени суми за литър и ние виждаме руснаци да се бият помежду си по бензиностанциите. От ужас и страх за евентуален преврат руските граждани са практически лишени от достъп до социалните мрежи без специалните VPN-приложения. Най-позорното, което вече усещат на собствения си гръб руснаците, е, че „великата им сила“ очевидно няма никаква способна да ги защити ПВО (може би защото е концентрирана около Валдайските дворци на Путин и приближените му олигарси) и вече се чуват – от дълбините, но все по-силно – гневни гласове срещу „фюрера“ и шайката му. И са още по-гневни, доколкото от началото на обрата Путин все по-рядко (и все по-неадекватно) се появява публично, за да каже, покашляйки се нервно, някоя глупост, на която вече никой не вярва.
По-нататък: на самия фронт в източните части на Украйна все по-масово се изпраща напълно неспособно да воюва „пушечно месо“: най-вече бивши затворници, нямащи сили дори да носят военното си оборудване и просто и масово гинат. Постепенно изчезват и ордите на чеченците, на които Русия дълго време всъщност разчиташе в нападнатата страна, заменени от… севернокорейци, „подарени“ на Путин от „другаря“ Ким Чен Ун. Наскоро прочетох саркастична бележка в социалните мрежи, че окончателната победа на украинците ще дойде, ако те освен петролни рафинерии започнат да удрят и фабрики за водка и спирт, защото това неминуемо ще доведе до „народна революция“ срещу „царя-батюшка“.
Цялата тази неможеща да се скрие вече ситуация породи напоследък няколко нови „топоса“ на руската пропаганда, на които искам да обърна внимание на читателите на Портала, още повече, че тези „топоси“ мобилизираха и немалко свои „говорители“ у нас.
Първият ни съветва не просто да не се радваме на успехите на украинците, но и да се тревожим от тях, защото колкото повече се умножават те, толкова по-реална (и даже неизбежна) ставала вероятността Путин да „удари самозабравилия се киевски режим с ядрено оръжие“. Да, въздишат, това би била глобална катастрофа, но „такава велика сила като Русия няма как повече да търпи това“. Косвеният адресат на този „топос“ са най-вече големите европейски страни (а откакто рижият Нерон отвъд океана се оплете в иранската си авантюра и се дезинтересира от „руско-украинския конфликт) и САЩ. Притиснете Зеленски да спре – казват ни с него – да се съгласи да предаде на Русия поне Донецка и Луганска област (от които украинците я изтласкват), та да може Путин да си припише поне някаква минимална „победа“. Притиснете Зеленски, защото инак… вие, вие ще сте виновните за ядрения апокалипсис.
Разбира се, напълно се неглижира фактът, че тази война (не „конфликт“) бе запалена от Москва, и значи съпротивата на Украйна – наистина все по-успешно – е напълно законна, а не е „наглост“ и „тероризъм“. Ядреният шантаж обаче убеждава все по-малко. В началото той сякаш плашеше света, но сега е ясно, че ако Русия – разкрила вече абсолютната продъненост на военната си машина – би рискувала подобно нещо, възможно е тя буквално да бъде пометена. Всъщност Украйна трябва да бъде унищожена с ядрено оръжие цялата и отведнъж, защото в противен случай отговорът ѝ ще бъде съкрушителен. При тази разкапана руска ПВО, украинците с техните иновативни дронови стратегии могат да поразят всичките ѝ атомни централи, а вече няма да бъдат длъжни да щадят и руските градове. Ще кажа още, че, според мен най-сигурният повод близкото обкръжение на Путин да го свали с преврат е, ако той наистина посегне към ядреното копче. В края на краищата руската олигархична върхушка знае какво със сигурност и напълно би могла да загуби при такъв ход, тъй че никога не би го позволила. А дали – това вероятно знаят стоящите по върховете на руската военна машина – ядрените бойни глави на тази „могъща ядрена сила“ няма да вземат да паднат (по погрешка) първо на някоя тяхна територия?
Малко по-различен вариант на въпросния „топос“ наскоро ни демонстрира Мария Захарова, която обясни на сънародниците си, че украинските удари всъщност се дължат не на украинското военно-техническо превъзходство, а на все по-откровеното „въвличане на целокупния Запад“ на страната на „Киевския режим“. Сиреч – за вътрешнополитическа употреба тук ни се казва: не, украинците не са станали по-силни от нас, как можете да си го помислите, тяхната сила идва от Запада; за външнополитическа пък – нека си дава сметка „целокупният Запад“ дали пък няма да го обявим за „легитимна военна цел“, ако не спре украинците.
Самият кремълски „фюрер“ произведе напоследък два не по-малко глупави „топоса“. След ескалацията на „украинския тероризъм“ той май щял да разпореди най-сетне да бъде щурмуван и превзет самият Киев. А защо не го превзе още през февруари 2022 г., когато „операцията“ му щеше да приключи за максимум една седмица? Ами защото се лъжеше, че до този момент не го е превзел само защото бил търпелив и дори „бащински щадящ“ тоя народ от „бандеровци“. Само че сега вече… още по-малко ще го превземе, защото както и тогава просто… не може. Но, търпение, търпение – „победата била в самите гени на Русия“ – бе другото глупаво изявление на Кремълското джудже. Стара митологема, с която руснаците безкритично са се сживели, макар че, нека припомним – ако се погледне трезво, от Втората световна война, която Русия печели с решаващата технологична и оръжейна помощ на тогавашния „целокупен Запад“ (САЩ и Великобритания), тя само губи. Изгуби войната в Афганистан, изгуби самата половинвековна Студена война, изгуби съветската си азиатска империя, предстои да загуби и в Украйна. Нещо май са се променили гените ѝ.
