Портал Култура представя анимационния филм на Весела Данчева в сътрудничество със сайта kinematograf.bg

„Анна Блуме“ (2009), режисьор Весела Данчева, сценаристи Весела Данчева, Ебеле Окойе

Червена е Анна Блуме и аморфна, както аморфна е любовта ѝ и любовта въобще, или по-скоро идеята за нея. Страстната, деструктивна и скандална любов, не някаква платонична, а физическа любов. Романтичният идеал, който придава смисъл дори на страданието. Но тази любов може би е просто нагонът, неистовото привличане, което не спира пред нищо и никого преди да се осъществи, а когато това се случи, се разкъсва от собствените си представи, очаквания и илюзии, книги и филми, натрупани върху онова, което сме мислили за любов, а се е оказало, че е нещо друго, че напълно сме се объркали. Ако пък не се осъществи, лакомо набира, консумира и трупа желание и нужда от удовлетворение и рано или късно се отдава на изкушението и залива вътрешния град на съзнанието и сетивата, обитаван от всичките лични и надлични архетипи и маски, посвоему обсебени от идеята за любов. Бягство от неудобствата на истината, от времето, в което живеем, от обстоятелствата, от войната и ужаса. Оставяне в ръцете на несъзнаваното. Конфузията на любовта с либидото.

Черен е хаосът на поета, в чието съзнание се разиграва трагикомедията на сексуалността. Летяща шапка, която може да кацне върху главата на всеки участник в съня на еротичния копнеж. Преследване на цената на всичко. Везни, отмерващи диалектиката между удоволствие и неудовлетвореност. Липса, която не може да се задоволи от нищо друго освен от собственоръчно сътворения образ на Анна Блуме. Петимен, докато не я погълне цялата, докато не боядиса червената ѝ рокля в черно, докато не я извади от мастилницата и не изпише името ѝ върху белия лист на своето ненаситно желание. Консумиран и консумиращ, преследван и преследващ, желаещ и желан в особена порочна взаимност, от която няма измъкване, в която има единствено неконтролирано впускане в колективна несъзнателност. Най-древните автоматични инстинкти и подбуди, и разумът, изобретателно впрегнат в целенасоченото им задоволяване. Похот.

Зелен се оказва светът на консумираната любов, на консумираното желание, което разкрива неутолимата си същност. Фиксацията придава форма на Анна Блуме, конкретизира изкушаващото петно от червило в идеала на дадена персона, открадва същността ѝ и я подменя със собствена реалност, която я поглъща и разпада на парчета. Вътрешността ѝ е съставена от думи и понятия, морфология, която се разнищва пласт по пласт пред действителното лице на нейната любов, не-очакваната любов. Садо-мазохистично фрагментиране на личността във френетичната лудост на света и междуличностните динамики на искането, взимането, даването, притежаването в интимните отношения.

Бяло е всичко, което остава отвъд досега на цветовете в тази история. Това, което не е нито черно, нито червено, нито зелено, което е спокойно и представлява живописен, драматургичен и екзистенциален баланс, който крепи истерията на страстта. Някаква форма на чистота, която е такава не поради състояние на вътрешен мир, а понеже не се е докоснала или още не се е докоснала до света на Анна Блуме. Но коя е Анна Блуме? Персонификация на фаталната любов, на незадоволимата страст, на наивната вяра, на неуправляемото либидо. Персонаж, който илюстрира „неясния обект на желанието“. Пародия на любовта, на изразяването на любовта, на граматиката на любовта. Всичко това, нищо от това. Анна Блуме е Дада, а Дада е всичко и нищо едновременно. Тоест, само каприз, провокация и игра, а рационалното в нас се противи и иска смисъл, но син е цветът на жълтата ѝ коса, а червено е цвъртенето на зелената ѝ птичка.

Анимацията „Анна Блуме“ е сюрреалистична визуална ноар поема от режисьорката Весела Данчева и нейния съсценарист Ебеле Окойе, която е вдъхновена от едноименното стихотворение на немския авангардист Курт Швитерс. Един от най-енигматичните артисти и поети от началото на ХХ век, чиито изследвания в непредсказуемата територия на нонсенса в поезията могат да се сравнят с тези на Даниил Хармс в прозата. Филмът ни повежда в шеметното преследване на едно петно от червило, оставено върху чаша кафе, което постепенно придобива форма, поглъщайки всичко червено по пътя си, и летящата шапка на поета, която иска да го улови и да го обсеби и превърне в своя собственост. Филмът разгръща предизвикващ удоволствие синхрон между абстрактен рисунък, палитра, музика (композитор Петър Дундаков) и оригинален запис с гласа на Курт Швитерс, който чете своята поема. Действието следва стремглавия ритъм на словото с неговите артистични паузи и прекрасно се затваря в арката на стихотворението, поета и неговото трескаво въображение.

„Анна Блуме“ (2009) е първият филм на Весела Данчева, реализиран в България като българо-немска коопродукция със съдействието на най-големия немски фонд за късометражно кино „Роберт Бош“ и българския Национален филмов център. Филмът е показан на над 80 международни фестивали и отличен с 9 награди, между които престижната Награда за най-добър анимационен филм за 2009 на Българската филмова академия.
А ето и поемата на Курт Швитерс в превод от немски на Венцеслав Константинов.

На Анна Блуме 

О, ти, любима на моите 27 сетива, обичам те!

Ти твоят тебе ти, аз ти, ти ми, ———— Ние?
На това (без друго) мястото му не е тук!
Коя си ти, неизброима жено, ти си ———— ти ли си?
Хората говорят, ти би била.
Нека си говорят, те не знаят откъде изгрява слънцето.

Ти носиш шапката върху нозете си и се разхождаш на ръце,
На ръце пътуваш ти.

Ей, червените ти дрехи, срязани на бели гънки,
Червена я обичам Анна Блуме, червена ти обичам.

Ти твоят тебе ти, аз ти, ти ми, ———— Ние?
На това (без друго) мястото му е в студената жарава!
Червено цвете, червена Анна Блуме, как говорят хората?

Въпрос с награда:
1. Анна Блуме има птичка на главата.
2. Анна Блуме е червенокоса.
3. Какъв цвят има птичката?

Син е цветът на твоята жълта коса,
Червено е цвъртенето на твоята зелена птичка.
Ти, простичко момиче с всекидневна рокля,
Ти, миличко зелено животинче, обичам ти!
Ти твоят тебе ти, аз ти, ти ми, ———— Ние?
На това (без друго) мястото му е в ———— сандъка за жарта.

Анна Блуме, Анна, А————Н————Н————А!
Капя твоето име.
Името ти капе като разтопена овча лой.
Знаеш ли го, Анна, знаеш ли го вече,
Човек може също да те прочете отзад.
А ти, най-прелестна от Всички,
Отзад си същата като отпред:
А——————Н——————Н——————А
Овча лой прокапва и ме ГАЛИ по гърба.
Анна Блуме,
Ти, капещо животно,
Аз———————обичам———————ти!

1919

Иван Врамин