След като в новогодишната нощ на централния площад в София бе арестуван субект с граната (учебна, казват, но можеща да убие поне двама-трима души), заплашил да се взриви в знак на протест срещу „зелените сертификати“, антиваксърската лудост в страната ни достигна нов и истински опасен етап. Редица казионни медии (напр. в. „24 часа“) се опитаха да ни представят несъстоялия се терорист като безобидно „шантав“, смехотворен чудак, който – затова именно – тутакси е бил пуснат на свобода, имайки и „чисто съдебно минало“. На мен обаче този „инцидент“ никак не ми се вижда безобиден. Защото забележете какъв е манталитетно-политическият профил на „чудака“. Той е – ще го кажа с увереност – доста типичен за голямо мнозинство от антиваксърите у нас. Освен че е готов с оръжие в ръка да се противопостави на противоепидемичните мерки (минимални в България) и на ваксинирането (което е напълно доброволно в България), въпросният субект е: първо – русофил (от новия тип, т. е. делящ света на два милитарно-антагонистични полюса – разчовечаващия и човекоубийствения „Запад“ и противостоящата му „защитница на човечеството“ Путинова Русия), второ – привърженик е на фашизоидната партия „Възраждане“, трето – националист-„народняк“ е (преди заканите с гранатата желаел да се включи в „бойни хорà“ пред Народния театър, т. е. очевидно, за да „бие“ глобалните „жълтопаветници“), четвърто – с религиозно-сектантска „православна“ закваска е (представя се за член на някаква си „Христова армия“).
Ще ви доверя, че ако се запознаете с Фейсбук-профилите на най-активните антиваксъри у нас, ще видите, че при огромното мнозинство от тях антиваксърството им върви именно „в пакет“ с тези четири „топоса“. Е, има някои антиваксъри, които не са „религиозни“, много малко, които не са „фолк-националисти“, но почти няма „не-русофили“ или „не-антизападници“. Политическите им пристрастия са на пръв поглед разнообразни, но все пак нека не забравяме, че парламентарната партия „Възраждане“ към настоящия момент е практически изцяло „политическо представителство“ на антиваксърите (русофили и антизападници), а повечето от останалите са пръснати из „консервативните“ и „консервативно-патриотичните“ среди. Всичко това означава, че т. нар. „антиваксърство“ е далеч не просто някаква антимедицинска и изобщо, свързана просто с ковид идеология. Тя – трябва да си дадем сметка – отдавна е и нова глобална двуполюсност, възродена „Студена война“. Макар ковид да тръгна от изток, от Китай, с него – това постепенно ни бе внушено – ни „окупира“ именно Западът, който, първо – захвана да ни „паникьосва“ и „дезинформира“ чрез „глобалистката“ СЗО, след това да ни „ограничава свободите“ чрез „налагани ни“ мерки и накрай да ни „изнасилва“ със „своите“ ваксини и сертификати. С всички тези неща той, Западът, желае даже да ни убие, защото истинските режисьори на тази световна „вирусна война“ са… Бил Гейтс и другите мистериозни задкулисни членове на „световното правителство“, които са си поставили за цел да сложат под психо-медицински контрол, а и да намалят физически – чрез несъобщаване на бъдещи „пагубни последици от ваксините“ – световното и най-вече „нашето“ население. Антиваксърството следователно днес далеч не е просто позиция по един медицински и здравен проблем. То е – ще го повторя – една от антагонистичните позиции в новата Студена война, в която „про-ваксърите“ (или даже просто не-антиваксърите) са привърженици на… „империализма“, антиваксърите пък са борците срещу него. Оттук логично следва, че тези „борци“ са същевременно защитаващите „народа си“, те са днешните, актуалните „патриоти“, а останалите – днешните „отродители“. Накрай – доколкото новата Студена война е глобална, а на глобалния Запад открай време, а днес тем паче, противостои Русия, то антиваксърските „патриоти“ и „антиимпериалисти“ са и – естествено – русофили. Русия е страната на Бога, предопределеният исторически „катехон“ (от гр. – „това, което задържа идването и убийствената победа на Антихриста). Значи, накрай, антиваксърството е принадлежност към „армията на Бога“, а онова, което му противостои – съзнателна или несъзнателна принадлежност към „войнството на Антихриста“.
Но ако това, което казвам, е така, а то е така (пак повтарям, разгледайте Фейсбук профилите на повечето от антиваксърите у нас, за да се убедите, че антиваксърството им практически винаги върви в някаква комбинация с изброените „топоси“), то не е ли логично да си помислим, че съвсем не е минимална вероятността у определени люде всичките тези „топоси“ да се споят в едно – както е станало в ума на „безобидния луд“ от новогодишната нощ, само че да се преживеят с много по-силна екзалтация, с много по-голяма убеденост и тогава… Все някой от тези люде, убеден напълно, че Антихристът е вече тук, че овладял нашето „мило отечество“, отдавайки го на антихристовите ЕС и НАТО е влязъл в нашия Парламент – ще се реши да се снабди с не (тъкмо) учебни гранати или бомби и „саможертвено“ да влезе в новата „световна война“ като извърши непоправимото.
Струва ви се нереалистично?
На мен пък въобще не ми се струва така. Миналата седмица приведох един изключително красноречив цитат от поднесената ни в български превод книга на руския про-путински идеолог Александър Дугин, в която той съвсем откровено ни заявяваше, че „ние (т. е. Русия – б. м.) трябва да бъдем готови да водим бойни действия на всички съществуващи нива – от битовото поведение, стила на живот, модата, работата и свободното време до идеологията, информационните потоци, технологиите, мрежовите и виртуалните светове“, че трябва да се стремим „да причиним максимален ущърб на САЩ и страните от НАТО на всички достъпни нива – лично, военно, икономическо, културно, информационно, мрежово“, а за тази цел трябва да използваме „отряд хакери, програмисти, системни администратори или самостоятелни дейци на глобалната мрежова съпротива“. Е, разглеждайки Фейсбук профилите на много български антиваксъри, виждам ясно, че нещата, които препоръчва руският „революционен консерватор“ вече са пуснати в ход. Определени „информационни централи“ обилно и целенасочено снабдяват с фобийни и дезинформационни материали за ваксините „на Запада“, за пъклените му или перверзни планове за пълното ни подчинение на „маските и сертификатите“, за срива на имунната система „на нашите деца“, изравят различни „цензурирани“ от „световния империализъм“ учени-ветерани, които ни осведомяват за убийствените ефекти от ваксините в глобален мащаб. Снабдените грижливо с тях „самостоятелни дейци на глобалната мрежова съпротива“ ги споделят всеки ден с десетките си „Фейсбук приятели“, те – със своите и т. н. Докато целият този „поток“ не се излее в „профила“ на някой особено „мистично“ настроен бивш военен, закърмен с подвизите на Матросов и будьоновките, комплексарски влюбен в „бойните“ хора, тъпчещи „жълтопаветните перверзници“, намерил „политическо представителство“ в призоваващите за революционна „пряка демокрация“ политици от „Възраждане“ и тогава, поемащ по пътя на жертвено-самоубийствен взрив някъде из центъра на София. Пак казвам и предупреждавам – това би могло да се случи. И тогава далеч някъде из степите на руския „катехон“, цитираният от мен и миналия път „четвърто-теоретик“ ще потрие ръце: нанесохме ущърб на една – да, малка, но все пак страна от НАТО!
Повтарям и това: след „безобидния луд“ антиваксър с „чисто съдебно минало“ от новогодишната нощ подобна ужасяваща възможност не е нереалистична. Защото антиваксърството (особено у нас) въобще не е просто антиваксърство. То е нова идеологическа сплав от фашизоиден национализъм, путинофилия и религиозно сектантство, чудесно възползваща се от ковид-фобиите, за да произвежда свои „талибани“.
