Откриха антихтона. Може да звучи невероятно, но Питагор наистина е бил прав. Ще има да се говори дълго какво носи тази истина. Лично аз завинаги ще остана убеден в това, че тялото, душата и духът нямат антихтон, нямат и антитяло, нямат и антиматерия. Като казвам материя, се сетих какво е била материята за Аристотел. Онова невъзможно нещо, което е цялата възможност. Има един израз на английски – try walking in my shoes. Знаете какво означава. Аз знам какво означава това в буквалния смисъл. Сега ходя в обувките на един мой приятел, който почина наскоро. Правя го, защото анихтонът може и да го има, но хтоничните тонове не трябва да заглушават онова звучене, което ни държи над повърхността.
Поразително е само колко хтонична и ниска е често позицията на управниците в страната ни. Правителството на днешна България изрази официално липсата си на позиция относно протестите и акциите на студентите от тези дни. Правителството значи е индиферентно към едно обществено явление от такъв мащаб. Неглижирането му се оправдава с аргумента, че неудовлетворените от кабинета и Народното събрание студенти са били подучени от политически партии да станат и да се изправят срещу грижовната управа.
Това, че управата не я е грижа за изразяваното от студентите, не учудва. Така е, защото една власт, която очевидно се държи надменно към не малка част от обществото, не може да бъде обект на очаквания като това да забележи студентите по улица „Раковски” или пред събранието, което е създадено, за да прави съединение. В същото това събрание мораториумът върху продажбата на земеделска земя на чужденци успя наистина да сътвори съединение, което не беше особено съразмерно с логиката на различията и демонстрираното противостоене в днешната наша политика. Карай.
Но да оставим настрана заиграванията с народната любов. Да се върнем на въпроса за презрителното зрение на правителството. Подстрекаваните и платени от партийни централи в дясно студенти (така казаха управляващите) не представляват за хората във властта феномен с някаква значимост, както се вижда. Ами и защо да представляват. Те, студентите, кого представляват, коя част на това общество представят?
Действително, неприятно е да се гледа това, което наблюдаваме сега. Възпроизвежданото отново и отново и услужливо тиражирано от лоялните журналисти рефренче: „София не е България” преповтаря говоренето от 1996 година. Опит за прилагането на този социално-антропологически модел на разбиране го имаше и тогава, когато София (която иначе не е България) свали кабинета на Жан Виденов, който кабинет беше докарал България (която не трябва да се бърка със София) до състоянието, за което всички си спомняме много добре.
Та мисълта ми е следната: Да, едва ли някой ще си позволи да отрече наличието на разполовеност в страната ни. Така е, но който си играе безотговорно с половините, трябва да си спомня всеки миг, че такива палавости се заплащат.
Но пък от друга страна, по всичко личи, че връщането към старите навици и периодичното подхващане на мисълта за опозиционната релация между София и България върши някаква не лоша работа. Защото непропорционалността в развитието я има наистина, като заедно с това превръщането на нацията в сбор от маниаци по реалити и предавания за печелене на пари носи със себе си възможности за подмяна на паметта. Така или иначе, има поколения, които не помнят нито 90-та, нито 96-та. Това обаче не пречи част от същите тези поколения да са и студентите, които днес затварят улица „Раковски” и окупират университетите. И пак казвам –кои са тези студенти, кого представляват и какво представляват?
В крайна сметка антихтонът не е зависим от своя двойник сигурно, въпреки че Питагор казва друго. Но както добре знаем, противотежестите в социума са взаимосвързани. И затова с тези тежести трябва да се внимава. И още: все пак, когато си на власт, не е излишно да в-нимаваш, онова, което ти казват. Пък дори и да са едни студентчета.
Честит Ден на будителите!
