Начало Филми 15 минути Анюта
15 минути

Анюта

Мартина Троанска
07.02.2024
2499
„Анюта“ (2021)

Портал Култура представя късометражния филм на Мартина Троанска в сътрудничество със сайта kinematograf.bg

„Анюта“ (2021), режисьор Мартина Троанска, оператор Анастас Шипков, продуцент Анастасия Мелникова, 11 мин.

Русия, края на XIX век, тягостната атмосфера на малка, опушена и разхвърляна квартира, в която студентът по медицина Степан Клочков се опитва да научи наизуст учебника по анатомия. Анюта, бледо момиче на около 25 години, бродира облегната на един стол. Двамата споделят стаята, без да е ясно в какви точно взаимоотношения се намират. Съседът, художникът Фетисов, влиза в стаята и иска Анюта за модел така, както би поискал свещ, тютюн или пък тенджера. Когато тя се връща при своя студент, я очаква изненада. Такъв е накратко сюжетът на късометражния филм „Анюта“ на Мартина Троанска, екранизация по едноименния разказ на Антон Павлович Чехов.

В противовес на по-свободната адаптация After Anyuta (2018) на режисьорката Клеми Кларк, в която действието е пренесено в съвременен Лондон, Мартина Троанска следва оригинала, убедително пресъздавайки епохата и персонажите. Историческият контекст във филма запазва многопластовостта на разказа, без да го лишава от отношение към проблематиката на нашето съвремие. „Анюта“ се превръща в своеобразно огледало, което изобличава, от една страна, актуалните предразсъдъци на патриархалното общество, а от друга – два стереотипни образа, който битуват и до днес. Това са романтичният образ на лекаря, отдал живота си на медицината, подтикнат от хуманизъм и желание да помага на другите, както и на артиста като чувствителна натура със сетива за фините измерения на живота и красотата.

Идеал на медицината е да опази човешкия живот, да се погрижи за здравето, а на изкуството да вдъхнови духовния живот и да го обогати. Тези два модуса на възприемане на света – медицина и естетика – се сблъскват със суровата и комплексна реалност. Така и двамата мъже в тази история се провалят, когато трябва да забележат чудото на живота в неговата непосредственост. На мястото на Анюта, една жена, която се грижи за него, Клочков вижда само ребра, ключици и органи, а художникът Фетисов налага отдавна отминали идеали, вместо да пресъздаде формите, които се намират пред очите му. И двамата третират младото момиче като някаква лесно заменима и временна собственост. В себичното си заслепение не разпознават естествената красота на живота тук и сега. Изгубили романтичния ореол на „възвишените“ си занимания, оправдаващ арогантното поведение, двата персонажа насочват погледа ни към бездушието, тщеславието и вулгарността, в които са затънали междуличностните отношения. Човек за човека е предмет, средство, чрез което да постигне своите цели.

Клавирните композиции на Каролина Койнова засилват драматизма на действието и зареждат атмосферата с нужното напрежение, за да може театралната по-скоро игра на актьорите Ирмена Чичикова, Богдан Бухалов и Александър Евгениев да бъде в хармония със сюжета. В кинематографично отношение „Анюта“ се вживява в епохата, като изпълва кадъра с живописна цветова палитра и семпли, но автентични сценография и костюми. Осветлението в трите помещения, в които се разиграва действието, нашепва аналогии. Ако стаята на студента Клочков излъчва топлината и тленността на всекидневието, а студиото на художника – хладните и сини нюанси, подхождащи за метафизичния свят на изкуството и идеите, то стълбището крие в сенките си мрачните импулси на един негостоприемен и враждебен външен свят, на Другите. А някъде там, между тези три измерения, Анюта шие, позира или тихо ридае под знака на злочестата си съдба. И все пак само в нейния образ можем да съзрем плахи остатъци на човечност, нежност и чистосърдечност. Сякаш нейната пасивност е единственият възможен отговор на грубата действителност, която я заобикаля. И ако в разказа на Чехов или дори във филма на Кларк Анюта все пак изразява някаква съпротива, когато ѝ заповядват да позира, то в българската екранизация, дори това право ѝ е отнето. Противно на обичайното, на протагониста е дадена само една реплика и нито един момент, в който да извърши трансформация в своя характер. Същинското действие, което протича във вътрешния свят на персонажите, е само загатнато, съзнателно е оставено недоизказано. Това не е недовършена мрачна история или етюд, а по-скоро повърхността на един айсберг, чиято основа се намира във водите на въображението. Неслучайно „Анюта“ е сред номинираните за най-добър късометражен филм на фестивала „Синелибри“ 2022.

Иван Врамин

Мартина Троанска
07.02.2024