Седяха на пейката и се припичаха на слънцето. Единият беше със смазан нос, а другият с белег през лицето. Приличаха на хора, които изпълзяват навън единствено като се стъмни. Явно нещо се бяха объркали. Но това като че ли не влияеше на настроението им.
– Тука нямаше ли едно време театър? – попита този с белега.
– Имаше.
По алеята се зададе жена. Видя ги късно, чак когато ги наближи съвсем. И се стъписа. Хвана чантата си с две ръце и продължи вдървено напред. Погледът ѝ беше вперен в далечината, към покривите на отсрещните кооперации.
Онзи с белега скочи и застана на пътя ѝ.
– Прощавайте, вие не бяхте ли актриса? – попита той.
Жената сграбчи чантата пред гърдите си. В очите ѝ се забеляза паника. Той се отмести и я пусна да мине.
– Днес не ти е ден – каза другият, със смачкания нос, който беше останал да седи на пейката. – Само изплаши жената. Довечера ще сънува кошмари.
Белега се стовари пак до него.
– От малък съм си такъв. Кошмарът за жените.
– Все бързаш. Ако я бях заговорил аз, сега щеше да седи между нас и да си чуруликаме.
– Ще мине друга. Ама ти вземи малко да се спретнеш. Среши се. И си избърши трохите от устата.
– Прав си. Имаш ли клечки за зъби?
Белега се позамисли. После извади едно джобно ножче и му го подаде.
– Това ще ти свърши работа.
Един джип се качи от платното на тротоара, прегази го и влезе навътре в тревната площ. По средата ѝ спря. От джипа слезе мъж без врат с обръсната глава, който започна да обикаля около джипа и да говори по телефона си. Вървеше все по-бързо и говореше все по-високо. Белега и Носа го наблюдаваха с интерес. Делеше ги разстояние от двайсет-трийсет метра.
Белега изведнъж се развълнува.
– Знаеш ли кой е този?
– Не – отвърна Носа.
Белега се наведе към него и му каза името на мъжа от джипа. Носа искрено се изненада.
– Че той не ходи ли с охрана?
– Може да ги е пуснал в обедна почивка.
– Аха.
Зениците на Носа ненадейно станаха малки като сечението на бикфордов шнур.
– Какво чакаме тогава? Хайде!
И като скочи рязко от пейката, тръгна към човека с джипа. Белега също скочи и тръгна редом до него. Разкопчаните им якета се ветрееха, докато вървяха. И двамата бяха с еднакви якета, стари, с разпрани тук-таме шевове, от които стърчеше вата. И надписите на гърбовете бяха еднакви. The angels of justice.
