0
6799

„Ариадна на Наксос“ в Софийската опера

„Ариадна на Наксос“ на Рихард Щраус, 30 април 2022 г., фотография Софийска опера

„Ариадна на Наксос“ на Рихард Щраус, опера в пролог и едно действие, беше представена за първи път на сцената на Националната опера в София на 29 и 30 април 2022 г.

В последните години репертоарът на театъра се промени и заедно с обичаните италиански, френски и руски творби публиката откри и голямата немска опера. Най-вече през Рихард Вагнер – „Пръстенът на нибелунга“, „Парсифал“ и „Тристан и Изолда“. Скоро очакваме и „Летящият холандец“ на лятната сцена на Панчаревското езеро.

Разбира се, творчеството на Рихард Щраус е добре познато в България, но сценичните му пиеси са рядкост. Отбелязани са няколко спектакъла на „Кавалерът на розата“ през 1969 г. с диригент Асен Найденов и режисьор Димитър Узунов, както и през 2017 г. в
Русе в режисьорската концепция на Вера Немирова и с диригент Найден
Тодоров. През 1975 г. „Ариадна на Наксос“ е представена във Варна с диригент Руслан Райчев и режисьор Кузман Попов. Огромен успех имаше „Саломе“ първо в концертното си изпълнение през 2000 г. със специалното участие на Анна Томова-Синтова и Нели Божкова в ролите на Саломе и Йокаста и с диригент Георги Нотев, а през 2009 г. и със сценичната реализация с диригент Емил Табаков, режисьор Ребека Шайнер, и с Франческа Патане и Цветана Бандаловска в заглавната роля. През 2020 г. с огромен интерес беше посрещната „Електра“ в режисурата на акад. Пламен Карталов, която се играе и днес. Това беше диригентският дебют на Евън-Алексис Крист.

И публиката, и солистите с нетърпение очакваха „Ариадна на Наксос“ с режисьор Вера Немирова и Евън-Алексис Крист. Предвидената за края на ноември миналата година премиера беше отложена в пандемията. Още тогава с тази постановка трябваше да бъде отбелязана 80-годишнината на Анна Томова-Синтова. Световноизвестната българка има биография, тясно свързана с историята на националния ни оперен театър, където е представила някои от най-вълнуващите си образи. Както и в предишни години, и за предишни заглавия, тя отново се ангажира с вокалната подготовка на солистите. В специално обръщение в дните преди премиерата тя разговаря с тях и пожела на всички успех. Взискателната и детайлна работа с певците личеше както в изграждането на всяка фраза, така и в естетиката при поднасянето на текста, дори и в елегантното поведение на сцената. В края на април премиерата се състоя и спектаклите се превърнаха в събитие за столичния културен афиш.

Това е третата опера от общо шест, създадени от тандема Рихард Щраус – Хуго фон Хофманстал, наричана от писателя „нашето любимо дете“ със следното кратко описание: „съпоставяне между жената, която обича само веднъж, и тази, която се раздава много пъти“. Успешната премиера в Дрезден през 1911 г. на „Кавалерът на розата“ в постановка на Макс Райнхард води към следващото заглавие. Хофманстал решава да предложи на театъра на прочутия режисьор своя поглед към „Буржоата благородник“ на Молиер. Музикалната партитура прави Рихард Щраус, а в допълнение след пиесата е представена „Ариадна на Наксос“ в 30-минутен вариант. Това се случва на 25 октомври 1912 г. в Хофтеатъра в Щутгарт. Така се играе известно време и на известен брой сцени, но се оказва не много успешно. Театралите негодуват срещу операта, а меломаните срещу това, че трябва да търпят пиесата. Освен това свързването на театрална и оперна трупа на много места е крайно затрудняващо. В най-нови времена този вариант е представен през 1997 г. на Единбургския фестивал и през 2012 г. в Залцбург. Кореспонденцията между двамата по преработването на проекта (както бихме казали днес) е подробна и обхваща и най-малките детайли от работата. В резултат – на 4 октомври 1916 г. във Виенската Щатсопер е премиерата на „Ариадна на Наксос“ с пролог и едно действие. Така се играе днес. А в писмо от 5 юни 1916 г., след като са започнали репетициите, Щраус пише: „Ще видите, че съм много надарен за оперета – и тъй като трагичната ми жилка е доста изчерпана и ми се струва за момента доста глупаво и детинско да показвам трагедия в театъра след тази война, бих искал да активирам този неукротим талант (днес не съм ли единственият композитор с хумор, остроумие и истински талант за пародия?) Да, чувствам призванието да стана Офенбах на ХХ век“.

„Ариадна на Наксос“ на Рихард Щраус, 30 април 2022 г., фотография Софийска опера

Новата продукция в София беше поверена на изпитан екип, начело с Вера Немирова, която вече има дълго творческо сътрудничество с театъра, датиращо още от 2008 г. с „Момичето от златния запад“ на Пучини, „Любовен еликсир“ на Пучини през 2012 г., „Котката“ на Матезич през 2018 г. Музикалното ръководство пое Евън-Алексис-Крист. Сценографията е на Йенс Килиан, с когото Немирова работи и върху „Африканката“ на Майербер в Стара Загора. Костюмографката Павлина Ойстерхус също е позната у нас най-вече с работата си върху няколко детски представления. Своята пластична визия пресъздаде и Александър Александров.

Още с влизането в залата ни посреща прожекцията на едно развиващо се до безкрайност кълбо – нишката на Ариадна, която ще ни отведе до началото на операта. В пролога сценографското решение е пестеливо и сведено до минимум, което позволява да се разгърнат режисьорските идеи – ясни, контрастиращи образи със забележително разграничаване на отношенията. Огромен бокс-фургон заема централната част на сцената, той се използва за гримьорни на пристигащите за представлението изпълнители. Създава се впечатление за огромен куфар, напълно в духа на пътуващите трупи, които се събират за поръчаното забавление. Дори разпадането му в края на Пролога подсилва впечатлението от разпадналите се планове и очаквания на героите: композиторът, който трябва да преработи операта си, примадоната, която трябва да приеме буфо персонажите на своята сцена, гърчещите се в невъзможността и абсурдността да преодолеят ситуацията учители по музика и по танци. Съвсем съвременна обстановка, в която участниците пристигат, влачейки куфарите си, пробват оставените върху закачалки сценични костюми, разгръщат предварително създадени конфликти и отношения и изграждат нови. Динамична и абсолютно театрална атмосфера, в която доминират образите на Композитора и на Майордома. Великолепна идея говорните реплики на последния да бъдат произнесени на български, което прави ситуацията още по-абсурдна, а диалогът достига директно до зрителя. 

По-детайлно беше разработена обстановката в оперното действие. В дъното е масата, на която пируват гостите на богаташа. В средата – роял, който е използван и като подиум за изява на Цербинета. Отпред трите нимфи, сякаш излезли от древногръцки вази, пеят, плетат и разплитат червената нишка, довела до злощастната съдба на отчаяната Ариадна. Ще го сторят и на края на действието, защото никой не може да избяга от съдбата си. Цербинета, решена в стил Мерилин Монро, разпръсква чар и емоция. Атрактивно явяване на буфо-актьорите, които внасят и отнасят палми, за да имаме усещане, че сме на остров. Абсурдността на ситуацията е подсилена и от подигравателното включване на една от гостенките на богаташа, която майсторски имитира невероятните екстремни тонове на Цербинета, принизявайки „високото изкуство“.

„Ариадна на Наксос“ на Рихард Щраус, 30 април 2022 г., фотография Софийска опера

В основата на режисьорската концепция на Вера Немирова е преобразяването, метаморфозата. Тя е намерила точната мярка и ясната характеристика на всеки образ, за да бъдат разграничени отделните послания, които залагат авторите. След като имах възможността да проследя няколко постановки на Вера Немирова, тук отново открих способността ѝ да забележи индивидуалността на всеки певец и да изработи за него специално поведение, което да го отведе към замислената сценична концепция. Това, както и много добрата вокална работа превърнаха постановката в шедьовър. Най-ярка беше трансформацията на Композитора, който от възвишените свои селения трябва да слезе при буфонадните атракциони, дори да се отдаде на чара на лекомислената Цербинета, когато тя го омайва с човешката изповед за жестокостта на света, в който живее. Следва Ариадна, която очаква бога на смъртта, а среща Бакхус, заради когото разбира, че отново е намерила любовта. Метаморфоза търпи и Цербинета, която преминава през цяла палитра състояния – от атрактивна акробатка в съблазнителна дама. Бакхус се преобразява при вида на страдащата Ариадна. Единствено Майордомът – Николай Павлов, запазва високомерното си арогантно поведение, като така поставя ситуацията на място – парите водят света. Дори финалното захвърляне на парите в краката на актьорите потвърждава цялото безумие на ситуацията, в която точно заради тези пари всички потъпкват идеи, мечти, достойнство. След всички преживени премеждия, компромиси и усилия трупата получава почти презрителното одобрение на богаташа и гостите му, които, не твърде доволни от видяното, се отправят с весели възгласи към предстоящото светлинно шоу, толкова често представяно в Пролога – точно в 21 часа.

Певците на театъра пресъздават ролите с два състава. Ариадна представят две от водещите солистки на театъра. Цветана Бандаловска изгражда ярък контраст между Примадоната в пролога и Ариадна в операта. Арогантната и изискваща всеобщо внимание певица се е превърнала в отчаяна жена. Вокалното изграждане е с осмисляне на всеки тон, забележително вглъбяване и намиране на баланс в емоционалността на образа. Самата певица е изпълнявала преди това и Саломе, и Хризотемис, а сега Ариадна се превърна в апотеоз на нейната отдаденост на музиката на Щраус.

„Ариадна на Наксос“ на Рихард Щраус, 30 април 2022 г., фотография Софийска опера

Радостина Николаева е една от водещите интерпретаторки на немския репертоар на софийска сцена. До този момент забележително беше претворяването ѝ на Изолда, както и на Хризотемис. Тя представи една сдържана, емоционално събрана Ариадна, повече отдадена на скръбта, която дори появата на новата любов не успява да преобрази напълно. И двете певици бяха забележителни в прочутата Es gibt ein Reich.

Винаги на висота в претворяването на предишните си немски персонажи и най-вече запомнящ се Тристан, Мартин Илиев е забавно властен Бакхус в явяването си Circe, kannst du mich hören?, превърнал се в нежно героичен образ с Nun bin ich ein anderer, als ich war. На следващата вечер видяхме един може би твърде експресивен Костадин Андреев, който донякъде съумя да преодолее известни проблеми със звуковата емисия с повече речитативност и емоционална натовареност на звука.

Доминиращата партия в пролога на Композитора също получи своите двама достойни интерпретатори. Мариана Цветкова и Лилия Кехайова, без да подминават поставените режисьорски виждания за образа, ги пречупиха през собствената си трактовка – точно тук е изведена идеята как сериозната музика ще поеме буфонадата. Както при Октавиан в „Кавалерът на розата“ и тук траверсията е водела Щраус при поверяването на мъжката роля на нисък женски глас: „тъй като тенорите са толкова ужасяващи“, пише той на 6 април 1916 г.

Най-атрактивната роля в творбата – Цербинета, също получи ярко артистично претворяване. Забележителен избор на Станислава Момекова – експлозивна, завладяваща, освободена от задръжки, в перфектна вокална форма пред почти непреодолимите вокални задачи, поставени от Щраус. Абсолютната визитна картичка на операта, Grossmächtige Prinzessin, се превърна в най-яркото и атрактивно място на спектакъла.

Съвсем различна беше Диана Василева – по-затворена и съсредоточена в представянето на образа. Диана е една от брилянтните интерпретаторки на Джилда и вероятно прекаленият емоционален заряд, вложен и от композитора, и от режисьoра в образа на Цербинета, ѝ попречи да бъде в центъра на действието. А и за нея това е първи досег с музиката на Щраус, което изисква допълнително пренастройване.

Учителят по музика беше точен и майсторски изпълнен и в двете вечери от Атанас Младенов, който след Орест в „Електра“ беше изцяло в свои води.

Всички останали участници в това тайнство, разгърнало се пред софийската публика, бяха ярки и с много точни актьорски и вокални характеристики: Наяда, Дриада и Ехо – Любов Методиева и Айла Добрева, Весела Янева и Цветелина Коцева, Силвия Тенева и Силвана Пръвчева. Мъжкото обкръжение на Цербинета също беше с ярки индивидуални обозначения – Арлекин, Скарамучо, Труфалдино и Бригела – Илия Илиев, Красимир Динев, Ангел Христов, Рейналдо Дроз и Хрисимир Дамянов.

Връзката на диригента с всеки един от солистите беше явна и много ангажираща. За идващия от Германия Евън-Алексис Крист няма тайни в немския репертоар. Още от премиерата на „Електра“ той демонстрира много вещина и познание на Щраусовия репертоар, стил и музикална естетика. Абсолютният баланс на сцената и оркестъра беше осъществен като забележително разгърната музикална палитра.

Премиерата на „Ариадна на Наксос“ на Рихард Щраус се превърна в представление, което предлага синтез между виртуозно пеене, говор и танцувална пластика, брилянтно показани на сцената.

 

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. До януари 2022 г. е главен редактор на програма „Христо Ботев“.
Предишна статияМанифестът на Пушкин
Следваща статия„Писането е състояние на ума и душата“