За представлението „Опиянение и гняв“ и подхода на артистичния колектив LIGNA от Германия: Оле Фрам разказва пред Ангелина Георгиева. Ще ги видим на 25 април в Младежкия театър, в рамките на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“.
Груповите и масовите социални движения са основен фокус на интерес на германския артистичен колектив LIGNA (Оле Фрам, Михаел Хюнерс и Торстен Михаелсен), който се изявява в сферата на медийните изкуства и пърформанса. През 2017 г. той е удостоен с престижната награда за независим театър на името на Георг Табори. В най-новата им продукция „Опиянение и гняв. Изследвания върху авторитарния характер“ те взимат под внимание нарастващата популярност на нови политически партии в Европа, пропагандиращи фашистки форми на управление: „Защо обещанието на демократичните общества губи своята привлекателност днес?“. LIGNA превеждат обществени и политически теории, действителни и фикционални истории през специфичната артистична форма на радиобалета, която развиват повече от десет години. Те за трети пореден път си сътрудничат с българския артист и продуцент Стефан А. Щерев и композитора Емилиян Гацов-Елби – след продукциите „Без радио не мога“ (2013) и „Тайно радио“ (2014), които предложиха различни форми на намеса в обществени места. С „Опиянение и гняв“ отново влизат в пространството на театъра, за да преобърнат неговите закони. Представлението, в което публиката е активен участник, откри театралния сезон във Франкфурт миналата година в един от водещите европейски центрове за съвременно изкуство, Künstlerhaus Mousonturm, предизвиквайки сериозен отзвук. На 25 април от 19 часа в Младежки театър „Николай Бинев“, като част от основната програма на 11-ия Международен фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ (20–30 април), предстои българската премиера на „Опиянение и гняв“.
„Опиянение и гняв“ е втората съвместна продукция между LIGNA и Стефан А. Щерев и Емилиян Гацов-Елби. Какво ви събра този път и какъв беше водещият интерес в работата ви?
Още през 2015 г. Стефан ни попита дали бихме искали да направим съвместен проект за българския комунистически лидер Георги Димитров, който е живял в Германия и става известен с лайпцигския процес за подпалването на Райхстага през 1933 г. Ние обаче много се колебаехме, тъй като в практиката си се занимаваме предимно с колективни процеси. Затова и предложихме по-общ подход, в който да изследваме фашизма и характера на авторитарността, както и отношенията между политиката и естетиката. Постигнахме съгласие върху това, но най-интересната част от сътрудничеството ни беше да намерим диалог между нашия много различен политически опит. Трябваше да определим зоните на общ интерес и оттам също подходящи и завладяващи ситуации за публиката. Интересното беше, че имахме и различен подход към сцената, тъй като Стефан и Елби са свързани повече с театъра, отколкото нашият колектив.
„Опиянение и гняв“ се занимава с историята и теорията на фашистки политически движения, и то в момент, когато те добиват тревожна актуалност в Европа. Към какъв изходен материал се насочихте в това представление и какъв беше вашият артистичен подход към него?
Започнахме работа в Будапеща. С помощта на приятели там успяхме да направим поредица от интервюта, които ни показаха как днес – и това е вече нещо, което се наблюдава – може да бъде установено националистично управление. Но на нас ни беше ясно, че не можем да подходим към това явление директно. Затова, както обикновено се случва в нашите работи, ние търсехме заобиколен път. В случая той беше едно историческо отклонение и започнахме да се занимаваме с историята на Фиуме – самообявилия се град-държава, който между 1919–1920 г. в продължение на 19 месеца се ръководи от италианския поет Габриеле Д‘Анунцио. Провежданата от него естетизация на политиката утвърждава един двойствен образец за фашизма. Друг източник беше критическата теория на Франкфуртската школа, най-вече Ерих Фром с неговата книга „Бягство от свободата“ – ранен, но много проницателен анализ.
Какво преживяване искате да създадете за публиката?
В нашата работа всеки от публиката е изолиран от останалите посредством слушалки, които хората получават, но също така се изграждат различни отношения помежду им. Те получават инструкции за изпълняване на определени действия и жестове. Това може да означава вид овластяване на публичното пространство, каквото е театърът, но винаги има и нещо свръхестествено в това много хора едновременно да правят едно и също нещо. В „Опиянение и гняв“ става въпрос за тази двойственост, която може да бъде объркваща и дори смущаваща. Но ние я разглеждаме като стратегия за осмисляне на съвременната политическа ситуация: чий глас следвам? В същото време се надяваме, че правим представление и за самия театър, за това какво театърът би могъл да бъде, какво представлява една театрална ситуация. Бертолт Брехт пише за „театрализиране на публиката“, за нейното „драматизиране“, т.е. вкарване в действия. Публиката играе публика в една конструирана действена ситуация и именно това е от особен интерес за нас.
„Опиянение и гняв“ се представя в България в рамките на фестивал за съвременен танц и пърформанс, без да принадлежи директно към изкуството на танца, но реално се занимава с поставяне на хореография в смисъла на инструкции за изпълняване на определени действия и жестове. Считате ли го действително за хореографско представление?
Да, тук става въпрос за хореография на публиката. Но според нас и в конвенционалните представления публиката е хореографирана, най-малкото посредством подредбата на зрителските места. Ние искаме да поставим под въпрос този традиционен порядък.
Формата на радиобалета, т.е. изпълняване на действия от страна на публиката под инструкции, получавани по радиосигнал през слушалки, е емблема за артистичната практика на LIGNA, която развивате от поне 10 години. Как ви изглежда тя от днешна гледна точка? Има ли нови предизвикателства пред нея?
Радиобалетът беше средство да предизвикваме действия в ситуации, в които сякаш вече беше невъзможно да се действа – имаше места, в които беше забранено да се протестира и т.н. Но тъй като радиобалетът предполага разпръсване на хората в пространството, а не тяхното групово събиране на едно място, това създаваше възможност за промяна и за провокиране на значещи действия. Той също така позволяваше да се породят специфични отклонения от установения порядък в едно общество, в което повечето жестове са нормирани. Ситуацията в западните общества обаче се влоши през последните години. Наблюдението на публични и частни пространства и една непрекъсната параноя станаха нещо нормално; авторитарни движения добиват все повече популярност и форми на съпротива, подобни на радиобалета и флаш-мобовете, се превърнаха в нещо обичайно. Опитваме се да се справим с това, създавайки ситуации като в „Опиянение и гняв“. Според мен най-голямото предизвикателство сега е как да разширим конструкцията и ефекта на ситуациите, които създаваме.
Развитието на съвременни форми на фашизоидно управление и движения до голяма степен се поддържа от друга глобална заплаха за демокрацията – апарата на фалшивите новини. Социалните мрежи се превърнаха в мощен инструмент и медия за тяхното създаване и разпространение. Как се отнася работата ви към това явление и изобщо мислите ли, че медийните изкуства и пърформансът имат потенциала да му противодействат, да произведат някаква критическа реакция към него?
Когато в началото на представлението разказваме за Габриеле Д‘Анунцио, не е ясно дали става въпрос за действителна история от миналото, или за фикция, тъй като звучи като измислица. Дебатът около фалшивите новини е доста сложен. Ние идваме от средите на свободното радио – една сцена, в която групи като Radio Alice още през 1970-те години играеха с разпространението на измислени новини, но тогава замисълът беше съвсем различен, това се смяташе за просветителска стратегия. Дали медийните изкуства и пърформансът могат да произведат критическа реакция? Ние се опитваме да създадем дистанция, не се стремим към афекта. Това е първата, може би немощна стъпка.
Продукцията „Опиянение и гняв“ вече е представяна няколко пъти в Künstlerhaus Mousonturm във Франкфурт. Какви бяха реакциите на публиката? В рамките на предвиденото или имаше и неочаквани прояви?
Реакциите бяха доста различни. Някои хора се почувстваха засегнати от самия формат и как ние работим с него, което за нас беше много интересно. Но повечето бяха много любопитни най-вече към това как ситуацията в представлението изменя отношенията помежду им и как също така променя отношението им към историческата действителност, пред която сме изправени днес.
