Как науката и новите технологии предизвикват и променят историята и археологията – среща с археолозите Васил Добрев и Тотко Стоянов.
Публичният дебат „Археологията на бъдещето: когато науката предизвика историята!“ се проведе на 20 юни във Френския институт в София. В него участваха френският египтолог Васил Добрев и проф. Тотко Стоянов, специалист по тракийска археология. Дискусията бе част от поредицата „Срещите на бъдещето“, фокусирана върху настоящите и бъдещи промени, които се случват със света и обществата ни, върху новите предизвикателства, пред които се изправяме, с акцент върху иновациите, технологичния прогрес и обещаващия успех на научноизследователската дейност, които биха могли да допринесат за по-добрия живот на обществата ни, или пък обратно – да ни отчуждят. Модератор на дискусията за археологията бе Ирина Недева.
Васил Добрев е френски египтолог от български произход. Роден в Пловдив през 1960 г., той заминава за Франция, където защитава докторат през 1992 г . под ръководството на големия египтолог Жан Льоклан. През 1995 г. се присъединява към научните екипи на Френския институт по източна археология в Кайро. През 2004 г. предлага революционна теория за Големия сфинкс, която го превръща в световноизвестен учен и множество вестници и списания публикуват материали за него на първа страница. Днес той отговаря за разкопките в Табет-Ал-Гуех в Южна Сахара. Научните му интереси включват също така и палеографията от третото хилядолетие.
Тотко Стоянов е български археолог, роден през 1954 г. в Карнобат. От 2013 г. е професор по тракийска археология към Катедрата по археология на Историческия факултет на Софийския университет. Научните му интереси са в областта на класическата и тракийска археология, погребални обичаи, военно дело и археометрия.
Васил Добрев: Първото нещо, което направихме, когато започнахме разкопките в Египет (на 35 км от Кайро), е археологически карти. Използвахме модерна технология – това, което се нарича диференциален GPS метод. Използвахме между девет и десет сателита, които ни позволиха да определим много точно всички точки на изследване. Ако трябваше да направим всичко това на ръка, щяхме да картографираме години наред.
Когато археологът се озове на терен, той прави субективен избор. Но кой би ни повярвал, като погледне археологическия терен? Кой спонсор, кой директор на институт ще каже: „Тук ще намерите нещо“. На всичко отгоре технологията струва скъпо и е изключително тежка. Естествено, че никой няма да ни даде това оборудване на този етап от изследването. Тогава разчитаме на шанса, защото ако един археолог не разчита на шанса, той трябва да си смени професията.
Как започнаха нещата – с десет работници, за пет дни и с 500 евро. Това беше бюджетът. Но само след два часа започнахме да намираме разни неща, намерихме саркофази, които бяха непокътнати. Открихме некропол – става дума за малки тухлени непокътнати конструкции отпреди 2500 години. Имаше също така парчета от счупени грънци, които бяха на около 2000 години. Това ни накара да продължим. Днес разполагаме с много по-добри технологии. Много неща можем да направим по различен начин. Можем да направим разкопките много бързо. Но не винаги можем да спазваме правилата на разкопките. Да не забравяме, че разкопките все пак имат унищожителен характер. Ние махаме горния пласт, след което продължаваме, налице са полиция, охранители и пр. Естествено, не забравяйте, че има и крадци. Ние направихме разкопките много бързо, защото се страхувахме от крадци. Това беше веднага след революцията в Египет. Там крадците работят на 200 метра от разкопките. Така че на повърхността бързо намерихме некропол, а след това малко по-надолу, на три-четири метра, друг некропол, който беше много по-стар. Обектът се оказа изключително богат на находки. Открихме почти 70 гроба на около 4 хиляди години пр. Хр. Имахме късмета да разкрием всичко това много бързо. Открихме непокътнати жречески гробници на около 23 века пр. Хр. Слязохме в един дълбок кладенец, на 12 метра дълбочина. Там също веднага открихме гробница. Всичко това, разбира се, бе съпроводено с огромно вълнение и удоволствие, защото става дума за една много далечна епоха. За нас беше особено ценен огромният саркофаг, който открихме и който бе пълен с информация. За този тип саркофази се използва определението къща на вечността.
Благодарение на технологията днешната археология отправя предизвикателство към самата история. Чрез електромагнитни изследвания виждаме дали има проводимост, вижда се къде трябва да се правят разкопки. Тоест технологиите ни показват, че нещо е налице и след това трябва да се търси.
Ирина Недева: До каква степен 3D визуализацията и виртуализацията помагат на науката или са по-скоро проклятие за нея? Знаем, че се правят възстановки, които пък помагат на научния и познавателния интерес. Това определено води до популяризиране на науката и до това тя да изглежда вдъхновяваща. Обида или комплимент е да ви наричат Индиана Джоунс?
Васил Добрев: Режисьорите търсят вече съществуващи образи и се опитват да имитират нещо. Ние, археолозите, не сме Индиана Джоунс, но филмите за Индиана Джоунс ни помагат да привличаме повече хора. Знаем, че един филм се продава в много страни. Когато през 2002 г. направихме нашия филм, той струваше 3 млн. евро. При това става дума за вече остарели средства и технологии. Но се оказа, че това е доста доходоносно за нашия институт, ставаше дума все пак за приходи от 250 хиляди евро – той бе направен от Discovery Channel в Египет, но ние имахме изключителните права. По-късно направихме още няколко филма с Discovery Channel. Да, това подпомогна френските изследвания, френската наука. Но има традиционалисти, които не харесват тези неща. Защо да показват по телевизията някой си Васил Добрев, който дори не е професор? Това, разбира се, дразни. Но в крайна сметка работата ни беше заснета на живо, нищо не сме изфабрикували, ако имаше нещо допълнително добавено, то бе много малко. Някои колеги не гледат с добро око на това, но за сметка на това за студентите е голямо удоволствие. Аз съм доволен от този филм, защото той освен всичко друго ни позволи и да опазим разкопките. Сега разкопките са вече известни и е много по-трудно да се краде там. Големият проблем на археолозите навсякъде са крадците. Ние правим това, което можем, няма как да повикаме войската да опази разкопките, нямаме охранители с „Калашников“. След революцията в Египет имаше посегателства. Да, технологиите ни позволяват да опазим донякъде нещата.
Тотко Стоянов: Археологията е модерна наука и използва всички съвременни средства. Освен това тя е много сериозна и тежка наука. Не само в пясъците на Сахара, но и в България всички студенти, които имат сериозни намерения и остават с нас на терен, много бързо разбират, че това е трудна наука, че е нужно много търпение. Някои от студентите са привлечени – благодарение на визуализацията, за която говорихме, – от романтиката на археологията, от възможността да участваш в такива вълнуващи открития, но в момента, в който усетят несгодите на всекидневието, може и да си тръгнат. Разбира се, има и такива, които остават.
Наистина проблемът с пропагандата, с визуализацията, с представянето пред широката публика благодарение на възможностите на съвременните медии е двояко. Двояко е, защото иманярите са около нас, те са навсякъде. Във всяка една държава се правят усилия, някъде по-успешни, другаде – не. Може би в страните, които са изключително богати на културно наследство, тази борба е особено тежка, още повече ако държавата и обществата не са достатъчно силни. Често иманярите използват дори по-модерна техника от нас, използват по-нови модификации на георадари и геотехника. От тази гледна точка борбата или дебненето, това съперничество са непрестанни.
Геодезическите способи на разузнаване на могилни некрополи, на селища, на всички възможни обекти, които могат да бъдат разузнавани, тоест да се получи една първична информация и евентуално да се пристъпи към разкопки, това е налице. Българската археология в това отношение от десетилетия вече използва тези технологии, особено в спасителни проучвания във връзка с инфраструктурни проекти, тъй като сроковете там са изключително кратки, а договорите са изключително тежки. Ако ние не направим предварително максимално разузнаване къде да направим сондажи и след това да продължим, би било невъзможно. Така че се работи в тази посока. Доколкото е възможно, екипите са максимално попълнени със специалисти – геофизици, архитекти, реставратори и т.н. Въпреки че в България, няма какво да се лъжем, обемът на финансирането за нашите разкопки, дори за спасителните, които се финансират с много повече средства, е далеч от желаното. Лошото е, че за т. нар. сериозни археологически проучвания, които се занимават със сериозни обекти – селища, некрополи и т.н., финансирането е не само недостатъчно, но бих казал нищожно. От тази гледна точка положението на френската археология и на някои наши колеги на Запад е далеч по-благоприятно. Докато тук, ако попитате управляващите каква е стратегията за опазването на културното наследство, как точно се финансират редовните, най-важните археологически проучвания на сериозни обекти от праисторията до средновековието, може да получите някакъв най-общ, но всъщност незадоволителен дори за широката публика отговор, а камо ли за нас.
Иначе, ние правим чудеса, макар и с малко средства и с лишения от всякакъв характер, да осигурим максимум техническа база, за да следваме пулса на времето по отношение на модерното проучване, документиране и след това интерпретация. От тази гледна точка не само геофизичните, но и дистанционните методи за документиране и разузнаване на терена, макар и трудничко, макар и нелесно, навлязоха и у нас. 3D моделирането е повече наша мечта, отколкото възможност, макар че в една начална фаза са налице и такива проекти и достижения. Няма как да бъдем много различни в сравнение с колегите от Франция по отношение на модерните методи, особено на тези, които осигуряват навлизане в дълбочина на изследването. Защото археологията не е да открием грънците или каквото и да било, а от тях да извлечем историята за определения период и място. А без да преувеличавам, през последните десетилетия практическата археология пише историята.
