
„Как да четем танца“ е образователна програма, ориентирана към студенти, тя е проект на фондация „Пространство за танц“ и Балет Арабеск. Тя е насочена към развенчаване на мита за неразбираемост, недостъпност и неяснота на съвременното изкуство, който е бариера за неговото възприемане. Тя се стреми да даде инструменти на зрителя/медиатора/критика как да чете съвременната танцова форма през нейните компоненти: стил, метод, техника, употреба на пространството, структура, образна символност, кодове и др. За лектори и демонстранти са привлечени водещите хореографи на Балет Арабеск Боряна Сечанова и Мила Искренова, както и танцьори от трупата.
На 28 март от 18 часа, в театралния салон на Софийския университет ще е лекцията на Мила Искренова „Археология на екстаза“, а на 25 април Боляна Сечанова и културологът Петър Пламенов ще разгледат влиянието на източната религиозно-философска традиция в съвременния танц през призмата на абстракцията и минимализма.
Публикуваме фрагменти от лекцията на Мила Искренова.
Танц и иновативност
Какво означава да си „новатор“ в танца?
Когато си задавам този въпрос, си представям как Айседора Дънкан танцува боса, облечена в туника или увита във френското знаме под звуците на Марсилезата. Тя едва ли се е питала дали е новатор – тя е била такава. Правела е това, което е било естествено за нея, така, както го е чувствала и виждала.
След нея Марта Греъм сяда на пода и създава система с нейните „контрекшън“ и „релийз“. Тя също не е търсела нещо ново, но този е бил единствено възможният за нея начин да се изрази.
Днес е изключително трудно да си новатор – с тялото е правено всичко, позволено и недопустимо. Иновативност може да се търси само в областта на мисълта и идеите – какво казваме с едни или други средства, техники и методи. Как ги комбинираме, как ги съпоставяме, как си играем с формата и до какви внушения стигаме. И дали сме способни с цялата си ерудиция, познание, опит и позиции да установим с публиката онази вълшебна връзка, в която тя да ни се довери и да изпита катарзис, или да се ужаси и да ни пренебрегне.
Иновативността е ВИЗИЯ – ясен поглед към реалността и настоящето. Няма значение как точно ще бъде изразена тя – да си „тук и сега“ е привилегия на зрящия и умеещ да се изрази талант.
Разбиранията ми за изкуството не са „модерни“. Може би е парадоксално, но това, което ме интересува в изкуството, е неговият „извънвременен характер“. Даже, бих казала, че схващанията ми са древни, архаични и крайно утопични. Интересуват ме например движенията и вибрациите на човешката душа, хармонията и стремежът към съвършенство на формата… Не виждам нищо модерно в това, нито „съвременно“ в прекия смисъл, но тези принципи са толкова отвъдно недостижими, че е достатъчно да ги следваш, за да си вечно търсещ.
Танц и кодове
Не, няма да разказвам история за шпиони, макар че всеки артист е един вид „шпионин на духа“… Ще разгледам какво означават „кодовете“ в хореографията.
Кодовете са тези малки информационни ядра, които носят съдържанието на пиесата. Те могат да представляват някаква хореографска фраза или жест, някакъв предмет или ситуация, които се повтарят в пиесата постоянно – буквално или в разработки, и които дават отправни точки на въображението на зрителя. Така както сънувайки, ние се хващаме за детайли, които тълкуваме, така и кодовете в една пиеса значат повече от това, което са.
Създавайки днес едно произведение, авторът е зареден, волно или неволно, с културните информационни пластове на предишните епохи. Той ги носи в подсъзнанието си и ерудицията му позволява да ги извади на повърхността. Така се появяват кодове, които са наситени с естетически препратки, с асоциативно съдържание, маркират стилове, исторически периоди, социални проблеми, отношения и пр.
Съвременното изкуство е изкуство на кодовете. Според Мърс Кънингам създаденият на сцената образ трябва да бъде толкова силен и експресивен, че да отправи въображението на зрителя в безброй посоки. Кодовете на танцовата пиеса играят първостепенна роля в това отношение. Поставяйки на сцената едно дърво, крокодил или купчина карамфили, авторът предизвиква фантазията на зрителя и му оставя правото на избор накъде да я насочи.
Затова, ако имате проблем с „разбирането“ на една пиеса, вгледайте се и открийте нейните кодове – те ще ви я обяснят, лично на вас, защото само вие ще сте разгадали кодовете й по „вашия“ начин. И това е основната им цел – да станат кодове на вниманието на зрителя към самия себе си.
Танц и Тяло
За всеки танцьор и хореограф тялото е инструмент. В по-широкия смисъл то е за всички нас „инструмент на съдбата“. През и чрез него ние преживяваме сетивния свят. Победите, удоволствията, наказанията и възмездията, радостта и страданието, покрусата и екстазът се осъществяват във и чрез него.
В танца тялото минава през множество метаморфози. Голо, босо, обуто, пристегнато в пачка, вдигнато на палци, безплътно или безформено, аскетично или безсрамно, то шества по танцовите сцени, изразявайки нагласите и мирогледа на обществото и на отделния, индивидуален поглед към битието.
Тялото е израз на земното ни пребиваване, съд на духа, негов храм. Тялото ни дава безкрайната възможност да се изразяваме, а танцът довежда тази възможност до абсолют.