„Когато политическите сили в България след дълга и мъчителна дискусия стигнаха до съгласие документите на бившите тайни служби да се съберат и съхранят за историята, а гражданите да получат достъп до тях, мнозина не вярваха, че това ще се случи“. Тези думи от главната страница на Комисията по досиетата в интернет ни припомнят недоверието на обществото, че приетият с огромно закъснение едва през 2006 г. Закон за досиетата ще заработи реално и ще се прилага стриктно. Шест години по-късно можем да обобщим – с дейността си Комисията по досиетата доказа, че в България също е възможно да съществуват работещи институции.
„За прилагането на този закон се създава централизиран архив на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия“, е записано в чл. 1 на Закона за досиетата. Този централизиран архив, който се намира в Банкя, бе открит в началото на 2011 г. – двадесет и две години след началото на прехода. Архивът е разположен на мястото на бивш военен комплекс от две казарми и един лазарет. След двугодишен ремонт на полуразрушените бивши казарми те са превърнати в суперхранилища за над 1 милион архивни единици. „Когато видяхме бившите казарми, те се намираха в ужасно състояние и никой не вярваше, че от това въобще ще излезе нещо“, припомня си днес председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.
Преместването и разполагането на централизирания архив в Банкя създаде условия за ускорено приемане на документите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, както и за комплектуването и съхранението им в постоянни архивохранилища. Комплексът на архива се състои от три сгради – два по-големи корпуса, в които се намират архивохранилищата, и по-малка сграда, в която е разположен учебно-изследователският център. За служителите на полицията, които охраняват архивите с досиетата, е изграден модерно оборудван контролно-пропускателен пункт, включващ цяла стена с монитори, които проследяват всяко движение в сградите с архивите.
В Банкя са събрани архивите – свързани с Държавна сигурност – на следните институции: МВР, Министерство на правосъдието, Министерство на отбраната, Министерство на външните работи, НРС, НСО, НСС, ДАНС, Главно управление на архивите и Централен военен архив. Хранилищата са оборудвани с най-новите технологии за поддържане на специални условия, при които да се съхраняват документите. В помещенията, където се пазят архивните документи, може да се влиза само с пръстов отпечатък. Достъпът до тези помещения е силно ограничен, право да влизат имат само няколко служители на Комисията по досиетата. Достъп нямат дори членовете на Комисията. Изваждането на документи от хранилищата става единствено по заявка и с необходимите резолюции. Всяко изнасяне на архивни единици се записва задължително в дневник, като един служител предава документа, а друг го приема. Тоест никой от служителите няма право да изнася самостоятелно документ от архивохранилището. Освен това всяко движение на служителите се записва от видеокамери. Антония Топчиева, която е началник на сектор „Комплектуване и съхранение на архива“, разказва за условията, при които се съхраняват документите в Банкя.
В двете сгради, в които са разположени архивохранилищата, се съхраняват документите на комунистическата държава от 1944 до 1991 г., свързани с Държавна сигурност и създадени в резултат на нейната дейност. Всяка сграда разполага с по около 20 помещения, в част от които се съхранява и картотеката.
При задължителните проверки, които прави Комисията по досиетата, най-напред се проверяват картотеката и регистрационните дневници. Ако там бъдат намерени данни за съпричастност към ДС на съответното проверявано лице, се пуска заявка до сектор „Комплектуване и съхранение на архива“. Служителите в този сектор предоставят в най-кратки срокове делото на проверяваното лице на отдел „Специализиран архив и картотека“, където се извършва подготовката на документите за заседанията на Комисията по досиетата. По време на тези заседания колективният орган излиза със своите официални решения.
Условията за съхранение на архивите са едни от най-добрите в целия ЕС, твърди Антония Топчиева. Изградена е специална климатична система, която поддържа оптимално ниво на влажност и температура на въздуха. Противопожарната система е прахова с цел при възникване на евентуален пожар да не бъдат повредени документите с водоразтворими мастила. Кутиите, в които се съхраняват документите, са изработени от специален трудно запалим материал.
Наскоро председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов заяви пред Портал Култура, че информацията, с която би трябвало да разполагат той и неговите колеги, не им е подвластна изцяло, както изисква Законът за досиетата. Поради това комисията не винаги може да даде категорична информация дали дадено лице е било или не е било сътрудник на тайните служби. Причината за това е, че някои от ведомствата, които имат задължението да предадат своите архиви на Комисията по досиетата, вече седма година не го правят. „В настоящия момент – каза Костадинов – имаме очакването, че от НРС ще изпълнят задълженията си към нас до края на тази година. Същото очакваме и от служба „Военна информация“, но оттам дори не споделят кога във времето е възможно да стане това предаване на архивите“.
Няколко дни по-късно при президента Росен Плевнелиев бе проведена среща с Евтим Костадинов, директора на Националната разузнавателна служба (НРС) ген. Драгомир Димитров, директора на служба „Военна информация“ (военното разузнаване) Веселин Иванов и министъра на отбраната Тодор Тагарев. По време на срещата президентът Плевнелиев се обяви за това архивите на бившата Държавна сигурност да бъдат предадени в Комисията по досиетата, да бъдат дигитализирани, архивирани и съхранени в държавния архив, така че всеки да има достъп до тях, а не „някой да посредничи, четейки вместо нас“.
Антония Топчиева уточнява, че за попълването на Централизирания архив трябва да бъде предадена една малка част от архива на НРС и около 40 % от архива на служба „Военна информация“. На въпрос как може да сте сигурни, че целият архив от една институция наистина пристига при вас, началникът на сектор „Комплектуване и съхранение на архива“ в Централизирания архив в Банкя отговаря: „Чрез регистрационните дневници. В регистрационния дневник по принцип трябва да е отбелязано ако даден документ е унищожен, с какъв протокол е унищожен и съответно датата и номера на протокола. Тези документи позволяват да се провери дали липсващата при нас единица е унищожена действително. Само че има една малка особеност – през 90-те години, при голямото унищожаване на документите, част от тях са унищожени без протоколи. Тоест няма протокол, в който да е вписано, че този документ е унищожен. Тогава се надяваме, че ако случайно излезе нещо допълнително, ние ще го получим. Стопроцентова гаранция за това обаче нямаме.“ Регистрационният дневник посочва най-сигурно какво се е случило с един или друг документ. Със сигурност процентът на изчезналите документи, които не са отразени в протоколите, не е кой знае колко голям, успокоява ни Антония Топчиева. „Повечето документи, които ги няма при нас, имат протокол за унищожаване, като в най-голям обем това се е случило през 90-те години“.
