Сборникът от 24 кратки разказа и есета представя преживяванията и размислите на един пътуващ и проектиращ архитект. Авторът – арх. Стефан Добрев, е с богат професионален опит, живял и работил дълги години в Париж, с многобройни проекти и реализации в Европа, Африка и Азия.

В книгата си той говори от позицията на обикновен ценител, като откровено споделя своите идеи и убеждения, резултат на дългогодишни наблюдения и анализи, за някои от най-вълнуващите съвременни сгради и техните автори. Произведението е ценно четиво, както за професионалисти, така и за общата публика. Това е втората книга на издателство „Стефан Добрев”, основано от архитекта през миналата година (то пусна на българския пазар за първи път книгата на Джон Рийд „Войната в Източна Европа”).

Книгата „Архитектурни истории” е написана и издадена на английски, а скоро ще излезе и на френски.

Стефан Добрев е роден през 1961 г. в София. Баща му, арх. Стефан Добрев старши, е архитект с богата международна практика. През 1987 г. завършва  образованието си в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София (преди Висш институт по архитектура и строителство). През 1987-88 г. работи в ателието на именития български архитект Стефан Орозов, с когото печелят първа награда в конкурса за Националния център по  гимнастика  в София. През 1989 г. специализира градоустройство в архитектурното  училище на Париж, Белвил със специалност „Източни градове” при проф. Сантели. От 1992 г. има собствено ателие в Париж. Участвал е в над 60 международни архитектурни конкурси, като повече от 20 пъти е бил лауреат на първа награда. През 1993 г. става член на френския Орден на архитектите чрез специален конкурс, като му е присъдена диплома от специална комисия „за извънредно стойностни архитектурни реализации” във Франция. Най-значимите му реализирани проекти във Франция са седалище на авиокомпания „Корсер” в Париж (1988), Търговско-промишлена палата в град Мо, жилищни сгради на бул. „Сент Жермен” в Париж. Той е автор на значими проекти в България и чужбина.

Най-бележити негови проекти са: Културен център AzadiCinemaCenter в Техеран, първа награда в международен конкурс, 1998 г.; Национална художествена академия в София, първа награда от национален конкурс, 2005 г.; строящият се многофункционален център „Сан Стефано”, първа награда на национален конкурс (в съдружие с арх. Илиян Николов и арх. Филип Захариев), 2005-06 г.;  градоустройствен и архитектурен проект  „Вторичен градски център” Танжер, Мароко (в съдружие с Дж.Катаби), първа награда на международен конкурс, 2007 г.; Френски център за култура и сътрудничество – реконструкция и преустройство, пл. Славейков, София (в съдружие с арх. Цветелина Добрева), първа награда на национален конкурс, 2010 г., и др.

АРХИТЕКТУРНИ ИСТОРИИ

Често съм се питал защо толкова малко хора се интересуват от архитектура и защо училищната програма не включва изучаването поне на някои генерални принципи или основни факти. Повечето книги на тази тема се четат трудно, като че ли авторите им предпочитат изискания стил и сложния изказ пред съдържанието. От друга страна, редките издания, адресирани към широката публика, са често прекалено елементарни и на границата на поучителното. За жалост, понякога плащаме скъпо нашето незнание, тъй като всички сме зависими от създадената от нас среда – от жилището до работното ни място, от обществените сгради до градските пространства: целият свят е архитектура, а ние, хората, сме просто обитатели!

В действителност сградите ни засягат много повече, отколкото можем да си представим. Те влияят на настроението ни, както и на много аспекти от нашия живот и дори в известен смисъл го моделират. Затова би трябвало постоянно да обогатяваме познанията си в тази област.

„Архитектурни истории” e повече литературно произведение, отколкото научен труд, тъй както и според мен архитектурата е повече изкуство, отколкото точна наука. Подхождайки към тези теми с опита ми на практикуващ архитект, но от позицията на обикновен ценител, аз се стремя да разкажа по най-простия и кратък начин своите преживявания и размисли, свързани с някои от най-вълнуващите съвременни сгради, както и с техните велики автори. Откровено споделям идеите и убежденията си, плод на дългогодишни наблюдения и анализи, без да претендирам, че имам монопол върху истината. По принцип хората считат, че архитектурните теми са сложни и непривлекателни, но съм убеден, че в случая повествователната форма ги прави достъпни и увлекателни. Тъй като живеем в динамична епоха и страдаме хронично от липсата на време, се постарах да кажа повече с по-малко думи и признавам, че това не беше лесна задача. Така се родиха тези кратки и лични разкази на архитектурни теми.

Виждам света като диалектика: можем да бъдем едновременно ученици и учители. И в крайна сметка поех предизвикателството да адресирам тази книга към всички: от общата публика до студентите и професионалистите. Замислих я като кратко въведение в съвременната архитектура, което да провокира любопитство и жажда за знание, както и дебати, но без да се стига до полемики.

Надявам се читателите да научат от тези разкази интересни факти и да доизградят своите убеждения и светоглед. Това ще им позволи да разбират и оценяват по-добре архитектурата, и постиженията в нашия „мъдър свят от стъкло и бетон”[1]!

АРХИТЕКТУРА И СКУЛПТУРА

МУЗЕЯТ ГУГЕНХАЙМ НА ФРАНК ГЕРИ В БИЛБАО, ИСПАНИЯ

Ако всички изкуства съставяха едно сплотено семейство, то някои от тях биха били близнаци като театъра и киното или скулптурата и архитектурата. Има сгради, които могат да бъдат определени като скулптурни форми с вътрешно пространство, приютяващо човешките дейности. В исторически план фасадите са били често украсявани с релефи и триизмерни орнаменти. В по-голям мащаб формата на една сграда може да бъде изразителна и вълнуваща. За съжаление, модернистите пренебрегваха този важен аспект и често създаваха рационални произведения без емоционално въздействие. Това бе главната тенденция на ХХ век, с изключение на експресионистичния стил, който привилегироваше концепцията за архитектурата като скулптура.

Когато посетих Музея Гугенхайм в Билбао, бях напълно объркан –огромната метална структура въобще не отговаряше на представите ми за сграда. Не вярвах на очите си: каква беше тази блестяща грамада в центъра на града? От разстояние приличаше на разбит космически кораб. Ленд арт ли беше? Или някоя от огромните опаковани инсталации на Кристо и Жан-Клод?  Бях посещавал и други творби на известния американски архитект Франк Гери, но тази беше най-впечатляващата за мен. Обикалях я дълго време, опитвайки се да разбера нейната логика и значение. Беше като фойерверк от титан и стъкло, истинско тържество на човешкото въображение и свобода на израза, същинска експлозия от радост. Каква дръзка, новаторска и оригинална архитектура! Една гигантска модерна скулптура в центъра на градския пейзаж!

След като първоначалното очарование премина, в съзнанието ми изникнаха някои въпроси. Как е възможно една смислена сграда да се вмести в толкова сложни скулптурни обеми? Страхувах се, че вътрешното пространство и функцията са пожертвани на олтара на експресивната форма! Бях нетърпелив да открия и анализирам какво има във вътрешността на това извънземно метално чудовище. Очаквах да видя деформирани и нефункционални интериори, изобилстващи с  неизползваеми ъгли като логично следствие на сложната външна форма. За мое учудване нямаше и следа от тези предположения и вътрешното пространство бе приятно, и съразмерно. Комуникациите бяха плавни и на пръв поглед нищо не ме смущаваше. Най-впечатляващ бе огромният атриум, който представляваше едно обширно обществено пространство с изобилно горно естествено осветление и експресивно движение нагоре! Бях съвсем онемял, тъй като се намирах в истинска полифонична архитектурна творба, в която външната скулптурна форма бе в идеална хармония с вътрешното пространство. Напомняше ми сложната, многопластова музика на Бах, в която всеки глас е завършена красива мелодия сама за себе си, а вплитайки се заедно, образуват несравнима върховна композиция. В музея на Франк Гери водещият глас е сложният експресивен екстериор, вторият е богатият възвисяващ интериор, а контрапунктът е впечатляващата конструкция… Това е творба на велик майстор и истински виртуоз на една хармонична архитектурна полифония!

Но как е възможно да бъде сътворен такъв удивителен и новаторски проект? Архитектът признава, че е използвал последните компютърни технологии. Формите са толкова сложни, с множеството изпъкнали и вдлъбнати извивки, че е почти невъзможно те да бъдат проектирани без авангардния софтуер, създаден за построяването на аеродинамични повърхности. Има и друга тайна: за развитието на всеки проект Гери изработва десетки макети и прави стотици скици и това са основните му инструменти в творчеството. Чрез тях той постепенно хармонизира противоречията между формата и функцията, между екстериора и интериора, доближавайки се така до съвършенството. Това изисква много време и усилия, както и огромен талант и вдъхновение.., безкрайно повече, отколкото са нужни за изработването на един обикновен проект.

Франк Гери е истински артист със страст към съвременното изкуство и преди всичко към скулптурата. Той е  архитект визионер, който успя да въплъти артистичната си чувствителност в авангардни, експресивни сгради, изразявайки се чрез  собствения  си уникален скулптурен език. За пръв път вечният метал титанът е използван в такъв мащаб, за изработването на обшивката на една огромна сграда и резултатът е поразителен.

Танцуващата сграда в Прага е друго мое любимо произведение на Гери, представляващо две кули на брега на река Вълтава. Едната е права и статична солидна и масивна; другата в грациозно танцово движение – ефирна и прозрачна. Наричат ги Джинджър и Фред и за мен не би могло да има по-добро олицетворение на диалектическата философия, на вечното взаимодействие между ин и ян.

На пръв поглед музеят Гугенхайм в Билбао може да изглежда ексцентричен. Но в действителност той е един от най-дръзките и новаторски шедьоври. В него експресивната форма съвършено отговаря на функцията и богатото вътрешно пространство. Това е възможно благодарение на гъвкавостта на скулптурния стил на Гери, характеризиращ се със свобода на израза, постигнат чрез овални обеми. Той се превърна в световноизвестната архитектурна забележителност на Билбао.

* *

Епилог

ПЪТЕШЕСТВИЕ В АРХИТЕКТУРНИТЕ ГАЛАКТИКИ

Когато започнах тази книга, не осъзнавах в каква авантюра се впускам. От доста време имах желание да пиша за архитектурните си преживявания и опит. Началото бе неочаквано, тъй като първият разказ бе замислен да бъде статия. След това нещата потръгнаха бързо, явно бях натрупал много впечатления и размисли. В един момент започнах да навлизам в трудни и проблематични сюжети и темпото се забави. Краят бе също така неочакван, както и началото, тъй като разбрах, че не мога да включа в една книга всички теми от архитектурата, които ме вълнуват. Далеч не съм изчерпателен относно „големите архитекти и сгради на ХХ век”, но все още не съм успял да посетя много творби, на които искрено се възхищавам, и поради това не мога да си позволя да пиша за тях.

Важно е да се анализира близкото минало, тъй като отношението, което ще изградим към него, е определящо за нашето настояще и бъдеще.

Това пътешествие из „архитектурния свят” ми помогна да открия неочаквано някои истини, както и да изясня и формулирам нови идеи. За мен това бе една вътрешна ретроспектива и резултат на неуморно търсене през повече от 25 години живот, посветен на Архитектурата… Едно начало на междузвездно пътуване в архитектурните галактики…