0
9342

Асене, върни!

Сигурно веднага познахте култовата реплика на Сашо Диков от екрана. Само че не става дума за онзи Асен от апаратната, който трябваше да върне назад до кадъра, който си струва да бъде видян и коментиран. Става дума за Асен Агов и за потребността да се върнем до оня кадър, в който от екрана на единствената българска телевизия за първи път прозвуча обръщението „Добър вечер, дами и господа“, а гласовете на двойката Нери Терзиева – Асен Агов бяха като гонг, с който се отмери настъпването на нова ера и на телевизионния екран.

С тях в телевизията влезе човещината. Човекът започна да става мярка за това колко важно е едно събитие. После новините започнаха да се правят човекоцентрично. И така трийсет години, в които ту се приближавахме, ту се отдалечавахме от представата за добра телевизия, докато преди броени дни видяхме, че разпадът е стигнал дотам, че не можа да се избере човек, който да ръководи обществената телевизия, защото своят човек на един ръководещ държавата човек използва като оправдание аргумента, че му е притеснително да гласува за кариерно близък човек, за да маскира това, че на поста остава старият телевизионен човек, който е удобен за наближаващите избори. Малко увъртяно, но съм сигурна, че на всички стана ясно, защото то беше станало ясно още преди да се случи. Такива сценарии у нас се носят във въздуха и колкото нелепи да звучат на първо чуване, после се оказват истина. Затова: Асене, върни! Върни времето назад, до дните, в които вярвахме, че ще имаме истинска обществена телевизия.

Питала съм неколцина американски колеги защо са избрали да работят в обществените медии, тъй като за никого не е тайна, че заплатите там не биха могли да са причина – те са значително по-ниски от плащането в частните медии. И тук идваше единственият възможен отговор: свободата. Независимостта. Липсата на натиск да обслужиш друг интерес освен обществения. Чувството за мисия. Вярата, че щом си избрал за професия журналистиката, ти си избрал да си кучето обществен пазач, да си глас на безгласните. Ако това ни звучи патетично, значи вече сме слезли на оня етаж под дъното, на който пише „Цинизъм“, и тогава няма смисъл да си говорим за какво и да било.

Но не вярвам, че сме минали оттатък точката на обратимостта. Всяко лято подготвям по един кандидат-студент за изпита по журналистика, безплатно, разбира се, нещо като обет към професията. Не познавам абитуриентите, които ме търсят, просто избирам първия. И всяка година това са момиче или момче с чистото намерение да живее и работи на страната на справедливостта. Бистри, мечтаещи, стараещи се момичета и момчета, за които ме е страх да си помисля къде и при кого ще попаднат, ще се огънат ли, ще се счупят ли… Сега към страховете ми се прибави още един – няма я вече Нери да дава кураж, да обяснява как трябва да се отстоява или просто да зачеркне с една въздишка „Журналистика мио!“ нещо, което няма много общо с журналистиката.

Понякога се питам биха ли отишли тези ентусиазирани млади хора на работа в обществена телевизия за по-малка заплата, но с гаранция за пълна независимост. И ми беше много тъжно, когато на изслушванията за нов генерален директор на БНТ Емил Кошлуков беше хвален, че е увеличил заплатите. По същата причина беше спечелил и синдикатите на своя страна. Заплатите! Никой не спомена дали е увеличено чувството за свободна, за независима журналистика, която би трябвало да е характеристика номер 1 на обществената телевизия. Новите кандидати не бяха много по-различни, на въпроса как ще привлекат добри журналисти отговаряха: с по-високо заплащане и добри възможности за изява. На първо място – заплащането. Може би са просто искрени, знаят какво е важно за хората. Само Сашо Диков в своя неподражаем стил „Люцкан гори в червени пламъци“ може би вярва, че свободата е по-важна и по-привлекателна. Колко да се е променила БНТ, попита Сашо Диков, ако преди месец по повод смъртта на неповторимата Нери Терзиева каза, че тя е напуснала БНТ. Цели 29 години след изгонването ѝ от телевизията, на която тя даде нов живот, езикът на БНТ не се пречупи да признае, че е уволнила Нери. Има неща толкова срамни, че дори смъртта не ги разсекретява. „Зад стените на голямата къща – ТАЙНА.“

Два дни новият състав на Съвета за електронни медии изслушва намеренията на кандидатите за генерален директор на БНТ. Най-кратката печеливша концепция можеше да звучи така: Имам намерение да превърна БНТ от държавна в обществена медия. Само че тук се появява въпросът какво е обществена телевизия, а това е нещо, чието обсъждане не е на високо уважение у нас.

СЕМ не избра нов генерален директор на БНТ. Това се случи пред очите на цялата българска аудитория и май че само Пролет Велкова и д-р Симона Велева от самия СЕМ останаха изненадани от този изход. Всички останали бяхме наясно, че уютът на статуквото ще бъде запазен, само ако още известно време се запази Емил Кошлуков начело на БНТ под предлог, че друг не печели обявения конкурс. А никой не спечели, тъй като новият член на Съвета Габриела Наплатанова – моля ви, внимавайте сега,  – не можела да гласува за Венелин Петков, който, освен че се представил блестящо, бил и неин колега, което вече е конфликт на интереси.

Моля?!! Защо Габриела Наплатанова се е съгласила да стане член на СЕМ при положение, че всеки, за когото се гласува там, е в някаква степен неин колега? За „България търси талант“ ли си е мислила Наплатанова, че ще гласува, когато е станала член на Съвета за електронни медии? Не, за търсенето „България търси атлант“, който ще събуди спящия великан БНТ, си получавате заплатата, а той няма как да не ви е колега, сега ли се сетихте за конфликта на интереси? Няма човек вече в страната, който да не е чул, че Габриела Наплатанова е квота на президента Румен Радев по линия на военновъздушната професия, която упражнява съпругът ѝ – това не е ли конфликт на интереси?

Рядко толкова бездарен сценарий е бил поднасян на българската публика като на длан. Тук е моментът данъкоплатецът да попита колко ни струва това читалищно представление на тема „Многострадална Габриела“. Колко точно може да се види на сайта на СЕМ, но колкото и да е – много е. Ако един държавен орган харчи годишно 3 милиона лева, а не е свършил за три пари работа, това колко малко или много е? Не напразно трима от всеки двама българи (не е грешка, сарказъм е) смятат, че СЕМ е излишен. Кристално чистият и независим стар директор на БНТ ще ръководи отново медията през изборните потайности скоро. А може нов генерален директор на обществената телевизия просто не трябва да се избира, защото у нас няма такова нещо ОБЩЕСТВЕНА телевизия. 

Веселина Седларска е родена в Стралджа през 1954 г. Завършва средното си образование в гимназия с преподаване на английски език в Пловдив, следва журналистика в Софийския университет. Заминава за САЩ, където специализира журналистика. Има дългогодишен опит в медии като „Труд“, „Стандарт“, „Тема“, работила е за радио „Свободна Европа“, за сайтовете „Клуб Z” и „Редута”. Автор е на книгите „Кладенецът“ (2016), „България за начинаещи: Джаз от сюжети и портрети“ (2017), „Депресията ме обича“ (2018), „Гладни сърца“ (2021).
Предишна статияЮбилеен празник на българското кино в Рим
Следваща статияОчите на Текла