Парламентът избра новото правителство на Бойко Борисов за по-малко от два часа. За това време депутатите трябваше да изслушат програмната декларация на кандидата за премиер и да я дебатират заедно с предложените структура и състав на МС. Опитът да разберем какво точно предлага Борисов се натъква на редица затруднения, породени от използване на обща фразеология и бегло споменаване на всички секторни политики като приоритетни области на правителствената програма. Така избраният подход напомня на пространната програмна реч на президента Румен Радев при встъпването му в длъжност, в която се изброяваше абсолютно всичко, а от друга глeдна точка тази реч беше равнозначна на неказване на абсолютно нищо. В декларацията на Борисов имаше точно едно изречение, посветено на съдебната реформа – въпрос от ключово значение за справянето с организираната престъпност и корупцията, за отпадането на мониторинга върху България и за изчистването на негативния образ на страната ни пред света. Борисов обеща да изпълни всички препоръки от последния доклад на ЕК до края на 2018 г., но не посочи конкретните институционални мерки, които ще бъдат предприети за изпълнението на тази цел. Имаше изброяване на множество приоритети, които звучаха толкова общо, че възниква въпросът как е възможно при господстващите тривиални представи за съдържанието на политическото говорене подобно изявление въобще да бъде възприето за убедително. Бойко Борисов заяви готовност неговият кабинет да работи за повдигане на доходите на българските граждани, за повишаване на качеството на образованието и здравеопазването, но липсваше каквато и да било конкретика как ще се изпълнят тези и още редица други посочени цели. Другият съществен момент в прочетената декларация, който прави силно впечатление, е, че една значителна част от нея беше изпълнена с политически фрази, типични за лексиката на Обединените патриоти. Тук бихме могли да посочим обещанието да се обвърже изплащането на социални помощи с полагане на общественополезен труд, въпреки че в момента съществува такъв текст в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; решимостта да се започне борба с дребната битова престъпност, наричана от националистите „циганска”; усилията за нарастване на пенсиите и на минималната работна заплата до края на мандата. Твърдението на президента Георги Първанов, изречено преди години, според което „ГЕРБ започва да се атакизира”, придобива нова актуалност в днешната ситуация и заслужава да бъде интерпретирано.
Бойко Борисов изпитва естествения за всеки политик стремеж да пребивава колкото е възможно по-дълго във властта. Предпочита да управлява сам, но неговият управленски инстинкт го принуждава да подбира конюнктурно коалиционните си партньори. Оттук произтича и неприятното задължение да се съобразява с техните програми. В предишния мандат под натиска на Реформаторския блок като основен приоритет беше изведена съдебната реформа. ГЕРБ направи всичко възможно тя да се провали и дори даде основания на правосъдния министър да си подаде оставката и да основе своя партия, чиято основна цел е осъществяването на именно тази реформа. Предишният кабинет на Борисов беше наричан „реформаторски”, доколкото реформаторите задаваха определени приоритети, а премиерът беше задължен поне формално да се съобразява с тях, въпреки че с практическите си действия неговата партия правеше всичко възможно, за да торпилира реформите. Но второто правителство на Бойко Борисов със своя състав беше придобило ясна дясна идентичност. В новоизбрания състав на МС на мястото на реформаторите идват патриотите, на мястото на класическото християндемократическо и консервативно дясно се настанява крайното радикално популистко дясно. Ако предишната коалиция можеше да се приеме като дясна и реформистка, днешната изглежда откровено популистка. Оттук произтичат две важни следствия: 1. Коалирайки се с патриотите, Борисов окончателно се разделя с публичния си образ на десен политик и приема образа на популист. Същото важи и за политическата идентичност на ръководената от него партия. 2. Патриотичните формации, които са припознати с огромен консенсус в публичното пространство като популистки, сега получават официални постове в правителството. Досега можеше да се спори дали НДСВ, което участваше в правителствата на Сакскобургготски и Станишев, е либерална или популистка партия; движението беше получило европейска политическа легитимация в Либералния интернационал и в Групата на демократите и либералите за Европа в Европейския парламент. Припомняме този исторически факт, за да отбележим, че партията на Сакскобургготски, която е управлявала България, досега няма всеобщото и безусловно признание на статута на популистки субект. ГЕРБ членува в ЕНП, Борисов поддържа приятелски отношения с Меркел и с нейния ХДС. Патриотите са добре приети само сред крайните националисти в Европа. Докато погледите на световните наблюдатели са насочени към втория тур на президентските избори във Франция, където съществува малък риск Льо Пен да победи Макрон, но прогнозите сочат, че здравият разум в крайна сметка ще надделее, в България се водеха дълги преговори с националпопулистите. Преходът от реформаторството към крайния популизъм в политическия курс на ГЕРБ би могъл да доведе до непредвидими последици. Нека на базата на натрупания политически опит да си представим възможните рискове. Всяко евентуално разцепление в групата на патриотите би поставило под въпрос съществуването на управляващото мнозинство. Всяка екстравагантна изява на Волен Сидеров в неговия типичен стил може да дискредитира българското правителство, тъй като той е лидер на една от подкрепящите го партии. Има реална възможност вследствие на непреодолим натиск от страна на малкия коалиционен партньор да се предприемат популистки действия за удовлетворяване на социални очаквания и така да се генерира финансова нестабилност. Перспективите пред външната политика не са напълно ясни, когато за министър на отбраната е избран агент на бившата ДС, а председател на друга партия от неговата коалиция е отявлен русофил, който някога нарече европейските посланици „червенобузи чичковци”, а телевизионните камери неведнъж са го засичали да си тактува с ръка в седнало положение, когато в пленарната зала на НС звучи европейският химн. С цената на оставането си във властта Бойко Борисов се съгласи да пребивава в новата конфигурация за цели четири години, като шест месеца от тях страната ни ще бъде председател на Съвета на ЕС. Явно сега е настъпил моментът на истинското атакизиране на ГЕРБ. Докато Европа се чуди как да отдалечи крайните популисти от държавното управление, България ги приема с отворени обятия.
Рискове от дестабилизация на институциите на политическата система се пораждат и от особеностите на поведението на ГЕРБ и в частност на неговия лидер. Вече за никого не е тайна, че Борисов е в състояние да си хвърли оставката по всеки повод и по всяко време. Марешки символично гласува „против” кабинета и се закани, че по-нататък всички депутати от „Воля” биха сторили същото. Бизнесменът разполага с беден политически речник и употребява една основна фраза: той обещава да работи „за интересите на българския народ”, в името на тези интереси неговата група подкрепи правителството, в името на същите тези интереси тя е склонна да оттегли подкрепата си във всеки един възможен момент. Патриотите още не могат да осъзнаят с колко власт разполагат, тъй като те едва сега получиха най-силния ресурс за извиване на ръце. Те устойчиво критикуват модела на разпределение на порциите във властта, наложен от ДПС, но същевременно се сдобиха с двама вицепремиери в новия кабинет, което нагледно показва, че апетитът идва с яденето. С други думи, това е заявка за силно влияние в правителството и за контрол върху дейността на Борисов, или казано другояче, това е възможност за създаване на поредния механизъм от обръчов тип. Обръчите, които се омотават около политическата фигура на министър-председателя, стягат неговия периметър за свободно движение. Останалите рискове от дестабилизация са тясно свързани с партия ГЕРБ. Цецка Цачева няма да направи съдебна реформа, най-малкото защото не разполага с необходимия морален авторитет; тя е човек от близкото обкръжение на премиера, а той ясно е показал нежеланието си да осъществи такава реформа; назначаването на ресорен вицепремиер по темата изглежда като хвърляне на прах в очите. На този парламент предстои да излъчи нови представители в квотата на доволно дискредитирания ВСС, но присъствието в управлението на премиера предварително опорочава избора поради общоизвестни факти. Вече споменахме, че правителството няма да е реформаторско, че цари дълбока неяснота около бъдещите реформи. В изявленията на Борисов в деня на избора на кабинета наблюдаваме типичната негова стилистика, чрез която той се конфронтира с опонентите и обещава да продължи започнатото, предлага още от същото и се надява по познатия модел да продължи да консумира натрупаните дивиденти. Няма идея, визия, програма и воля за промяна. В буквален и в метафоричен смисъл ще продължим да се радваме на строежа на магистралите и на метрото, както обеща премиерът, но дупките по кварталните улици, а и по новопостроените магистрални отсечки няма кой да закърпи.
Снимка на главната страница: Цветелина Ангелова, в. „Капитал“.