И за атентата срещу Доган сигурно никога няма да разберем истината, цялата истина. А когато истината особено за събития от такъв порядък липсва, тъканта на държавата загнива и не може да се върви напред. А на нас повече от всичко ни е нужно да стъпим най-сетне на здраво и да вървим напред.
Но все пак можем да гадаем.
Първият вариант е атентаторът наистина да е действал сам, подтикнат от лични подбуди, от младежки плам за изява, справедливост и прочие. На тази версия пречи обстоятелството, че той по никакъв начин не би могъл да се качи на трибуната сам, ако не е бил допуснат да направи това. Тъй че тази версия, макар и засега официално лансирана в медиите, смайва със своята наивност.
Втората версия – Доган сам да е организирал атентата. За да измие публично образа си в края на официалната си политическа кариера, да се сдобие с ореол, да закове със златен пирон името си в историята. И най-сетне – за да се сдобие със световна медийна известност. Тази версия не е за подценяване, защото Доган отдавна се съизмерва с големите фигури в българската история. А ако нещо е липсвало в силяха му досега – пари, влияние, власт Доган си има в изобилие – то това нещо е световната слава. Е, сега вече я има. На тази версия обаче пречат две неща – патърдията около атентата измести фокуса от речта му, където съвсем ясно е формулирано, че в България се задава диктатура. А за да формулира такава остра теза, Доган е искал тя да бъде чута. Това засега не се случи. И второто нещо – като всеки човек, който е държал съдбите на стотици хиляди хора в ръцете си, Доган е суеверен. И не би предизвикал по такъв брутален начин съдбата.
Третата версия – зад атентата да стоят кръгове от управляващите. В полза на тази версия работи обстоятелството, че атентатът така или иначе налива най-много вода в мелницата на ГЕРБ. Интригата със смяната на лидера на ДПС се вписва в откровеното политическо инженерство на ГЕРБ да препарира политическите партии, да им вади сърцето и да ги пълни с перушина. Тоест, с ДПС сега се случи това, което се случи преди време и със СДС.
Друго обстоятелство. Министър-председателят научи за атентата от журналистка. Това е абсурд да се случи – защото такава новина с приоритет светкавица би трябвало да му бъде докладвана веднага. Ако това не е било сторено, значи държавата не функционира. Другото обяснение на този озадачаващ факт е, че Бойко не би искал по никакъв начин името му да се свърже с атентата. И е избрал този ученически вариант.
Между другото в анкетите, които заляха сайтовете, над 90 процента от хората смятат, че става въпрос именно за спектакъл. За постановка. За мероприятие. Огромен брой от хората в България са наясно, че тъкмо задкулисието управлява в момента у нас.
Но ако атентатът наистина е постановка, трябва ясно да се каже, че от целия спектакъл лъха на бездарие. В него прекалено силно личат по някакъв начин театралните уроци на Сталин.
