Начало Идеи Актуално А ако купувачът напише донос?
Актуално

А ако купувачът напише донос?

Радио Свобода
24.06.2026
609

„А ако купувачът напише донос?“ В Русия затварят независимите книжарници

Независимите книжарници в Русия затварят под натиска на цензурата. За принудително прекратяване на дейността си обявиха московската книжарница „Ходасевич“, „Моята стая“ в Улан Уде, „Обикновена неформалност“ в Хабаровск и „Орион“ в Белгород. Книгите в съвременна Русия все по-често се превръщат в повод за натиск, доноси и заплахи за наказателно преследване.

„… да ръководиш книжен бизнес ставаше все по-тревожно с всеки изминал ден. „Ами ако не премахнем навреме книга, добавена към последния списък със забрани? Ако не я опаковаме правилно? А ако неизвестен купувач напише донос? Ако дойдат внезапно на фестивала, за да обискират, изплашат всички хора наоколо и оставят след себе си черна дупка от паника и отчаяние?“ За съжаление, това не са ефимерни страхове, а съвсем реални случаи от живота през изминалата година. Включително и от моя“. Това написа в Телеграм канала „Моята стая. Книжарница и библиотека“ Елена Калашникова, собственичка на едноименната книжарница в Улан Уде.

През декември 2025 г. магазинът ѝ бе глобен със 100 000 рубли за така наречената „ЛГБТ пропаганда“, открита в книгата на Шарлот Котън „Фотографията като съвременно изкуство“. 

Книжарницата не само продаваше книги, тя бе домакин на презентации, базари, лекции и майсторски класове. „… почти всичките ми приятели сега са хора, които срещнах около книгите и книжарницата. Ние през цялата година празнувахме рождени дни в книжарницата. Играехме бадминтон и се пръскахме с водни пистолети на двора, играехме настолни игри, в сряда организирахме приятелски обеди, подреждахме пъзели и стояхме до късно, за да си говорим“, пише Елена Калашникова, подчертавайки, че магазинът ѝ е останал независим до края – не са се продавали необичани книги и не е бил домакин на събития, които самите организатори не са харесвали.

През март книжарницата „Обикновена неформалност“ в Хабаровск обяви закриването си, след като бе глобена по същия член. Глобата е наложена след фалшива покупка и донос заради книгите на Фредрик Бакман. През 2025 г. веригата „Читай-Город – Буквоед“ и платформата за електронни книги „Литрес“ бяха принудени да прекратят дейността си. Миналата зима „Читай-Город“ получи единадесет акта за „ЛГБТ пропаганда“ заради книги, които не са включени в нито един от списъците със забранена литература.

В Белгород се закрива книжарница „Орион“. Тя остана отворена до края на май и ще продължи да приема онлайн поръчки до края на юни. Собствениците не обясняват причините за затварянето, освен че „за бизнеса е станало твърде трудно да работи“. Но в коментарите към съобщението за затварянето на книжарницата хората открито обясняват причините за това решение.

„Проблемът с нечетенето и неграмотността е световен!“, пише един коментатор.

Хората пишат за това, че книгите в онлайн платформите са по-евтини, а също за това, че малкият бизнес не може да се справи с покачващите се цени на тока и отоплението, че „издателите и книжарниците са силно засегнати, включително от безмозъчната бруталност на цензурата“.

Миналата година бе една от най-трудните за независимите издателства и книжарници: провеждаха се обиски и непланирани проверки, книгите трябваше да бъдат публикувани със съкращения или изтегляни от продажба. През май 2025 г. беше образувано наказателно дело срещу издателствата Popcorn Books и Individuum, а през декември книжарниците бяха отново обискирани заради книги на Фредрик Бакман, Урсула ле Гуин и Джон Бойн, в които открили критика на т.нар. „традиционни ценности“.

През април 2026 г. Евгений Капиев, генерален директор на най-голямото руско издателство „Ексмо“, бе арестуван по обвинения в екстремизъм – т.нар. „дело на издателите“, свързано с публикуването на романа „Лято с пионерска вратовръзка“. Делото бе образувано през май 2025 г., като тримата обвиняеми бяха поставени под домашен арест.

От 1 март 2026 г. издателите и книжарите са задължени да поставят на книгите маркировка за „пропаганда на наркотици“. Такива етикети са поставени дори на „Магьосникът от Оз“, „Старецът Хотабич“, поредицата за Незнайко, „Чебурашка“ и други детски книги.

Затваря и книжарницата „Ходасевич“, работила повече от 13 години в малко московско мазе на улица „Покровка“. Сега наемодателят е решил да направи там нещо различно, но това не е единствената причина, поради която книжарницата затваря. Основателят ѝ Стас Гайворонски е благодарен за „тези прекрасни 13 години“, през които тя успя да стане легендарна, но признава: изненадан е, че са го принудили да затвори едва през 2026 г.

„Гордея се, че измислих фразата „Преди беше задушно, а сега ни задушават“, казва Гайворонски. „Независимата книжарница не просто продава хубави книги, тя трябва да има и позиция. И „Ходасевич“ се стараеше да заяви своята, но с времето това стана опасно и трябваше да бъдем все по-тихи. Същевременно има хиляди прекрасни хора, които обичат „Ходасевич“, обичат да идват в книжарницата и просто да докосват книгите с ръце. В момента те преживяват това много тежко.“

Един от служителите на „Ходасевич“ – Фьодор (името е променено от съображения за безопасността на интервюирания), казва, че през последните месеци постоянно се е налагало да изтеглят определени книги от продажба.

„Първоначално ставаше дума за чуждестранни агенти, но миналата есен забраниха вече всякакви книги, да речем на Биков или на Генис. В началото все още можеше да се продават с маркировка, но след това бе напълно забранено. А после съвсем изтрещяха, започнаха да търсят наркотици и всякакви забранени теми: ако Ана Каренина е взела морфин, трябва да се сложи стикер, в книгата има наркотици. Тоест цензурата съвсем обнагля. Както е казал Шкловски: „Когато даваме предимство на трамвай, не го правим от учтивост“. Ако искаш да работиш в тези условия, трябва да спазваш всички правила. И ако издателството ти изпрати списък с книгите, които се изтеглят от продажба, тогава непремахването им е глупав бунт. За независимата книжарница глоба от 600 или 800 хиляди рубли е половината от годишния ѝ оборот. Накратко, или спазваш законите, каквито и да са те, или затваряш.“

Фьодор нарича ситуацията от последните няколко месеца „развихряне на абсурда“.

„Любимата ми книга на Агеев е „Роман с кокаин“, това е просто руският Селинджър. И дори не е нужно да търсиш предлог за забрана – всичко е написано на обложката.“

Основателят на независимото издателство Freedom Letters Георгий Урушадзе нарича случващото се „нагнетяване на страх“.

„Най-уязвими в момента са малките частни книжарници. Това е жизненоважен, интелектуално ориентиран бизнес, нужен на хората. Но всяка проверка, всеки запор на имущество, всяка глоба – това е просто кръст върху този бизнес и заплаха за собственика и продавачите – казва Урушадзе. – Възхищавам се на тези хора, които въпреки всички ограничения и цялото това всяване на страх все още се опитват да оцелеят и да бъдат полезни на обществото. Но в момента тази забранителна машина не може да се спре или да забави темпото, защото това се възприема от нея като слабост.

Първо забраниха всичко, свързано с различната сексуалност, сега забраниха всяко споменаване на наркотици под предлог, че се борят с пропагандата, а после някой идиот в Думата ще каже, че алкохолът подкопава здравето на нацията и трябва да се забранят всички книги, в които се пие. И в които се пуши. Или например книгите за пътувания в чужбина – какъв е смисълът от тях, когато трябва да се пътешества само в Русия? Властите действат с прецизни удари, хващат по двама души от всяка сфера, опитвайки се да всеят страх и ужас сред жителите на Русия. Хванаха двама драматурзи и всички драматурзи се изплашиха. Двама писатели бяха обявени за терористи, а всички останали се изплашиха. Но в крайна сметка, както в „Зайци и питони“ на Фазил Искандер, някой ще каже: „Ние не се страхуваме“. Трябва да изтърпим до момента, в който множество хора ще се изправят и ще кажат: „Не се страхуваме“. А всъщност книгите ни помагат да не се страхуваме. И докато в Русия не е криминализирано самото четене, трябва да купуваме книги и по този начин да подкрепяме тези, които ги създават: писателите, издателите и търговците. Мисля, че това е толкова важна задача, че може да се превърне в обща кауза.“

Със съкращения

Превод от руски Александър Бакалов

Текстът е публикуван в сайта на Радио Свобода

Радио Свобода
24.06.2026

Свързани статии