0
2856

А дано, дано, дано…

Човек е толкова свободен, колкото сам може да си позволи.Подборка от афоризмите на Джони Пенков и карикатурите на Джеки Стоев.

„А дано, дано, дано…“ (Афоризми, карикатури и CD с телефонни разговори от миналия век). Джони Пенков, Джеки Стоев; предговор от Георги Лозанов. Издателска къща „Кибеа“, София, 2017.

Изкуство      

Някой четат книги, както пушат цигари, никакъв спомен не им остава.

Когато премахнаха цензурата, думите загубиха стойността си.

Той даже когато мълчи, мълчи скучно.

Излизам от модерно театрално представление на улицата. Вдишвам свеж въздух и си мисля: „Много зор видяха актьорите с тази постановка, но и на публиката не ѝ беше лесно“…

При честното изкуство човек трябва да се съобразява със себе си. Ако се съобразяваш с чужд вкус, това вече отива в сферата на услугите.

Когато се докосна до истинската руска култура, настръхвам. Настръхвам не по-малко и когато руската имперска политика се докосне до мен.

Депутат написал книга и попитал колегата си: „Какво ще кажеш?“ – „След второ четене ще ти отговоря“, му отвърнал колегата.

Политика

Пролетарии от всички страни, не ми се бъркайте в живота.

Някои от нашите политици се научиха да говорят, но никой не се отучи да лъже.

Алкохолът и Партията не прощават никому.

Не може да обичаш силно и да си запазиш достойнството. Така е и с любовта към Партията.

Битувахме някак 50 години в Тоталитарния ад, крепеше ни приятелството и мечтата за Рая. Всевишният ни съжали и неочаквано Раят ни сполетя. Радостта беше огромна, докато постепенно не разбрахме, че в този Рай ангелите са бившите ни дяволи.

Таман избягахме от стария шаблон, и веднага попаднахме в нов.

Между бизнес, партия и мафия все пак трябва да има някакви различия.

Когато една мощна държава навлезе в някоя малка страна и казва, че я освобождава – има право. Тя я освобождава от всичките ѝ природни ресурси.

Отвратително е, когато в една страна оживяват само мижитурките и бандитите.

Всеки тоталитарен режим сам се срутва, стига да имаш години да изчакаш.

Странен е светът – в едни държави е забранено да ходиш със забрадка, а в останалите е задължително.

Големите държави се управляват от военните комплекси и корпорациите. А малките държави се управляват от големите.

Една власт се проваля, когато от общи идеи отива към общ келепир.

Няма нищо страшно, че идват имигранти. Страшното е, че никой не иска да остане тук.

Едно изречение на Радой е по-силно от усилията на няколко офицери от ДС.

Навремето, когато ми ставаше нетърпимо и се чувствах в безизходица, взимах голям цветен портрет на Тодор Живков и съсредоточено го гледах дълго в очите. И тогава постепенно всичко ми ставаше ясно, разбирах защо нещата са такива и защо по-добро не може да се очаква. И още, че това е най-доброто възможно, което може да желаем от това лице.

Питат ме кога ще се оправи България. Отговорът е следният: застреляха един бизнесмен във фитнес клуб, друг застреляха в дискотека. Когато застрелят бизнесмен в библиотека, това е показател, че почваме да се оправяме.

Офицерите и агентите на ДС твърдят, че са работили за сигурността на България. Щях да им повярвам, ако бяха заловили и осъдили поне един съветски разузнавач.

Комунизмът ли? Идеята умря напълно. Остана само най-ужасното: методите и физиономиите.

Целият ми живот мина в преходни периоди. Ранното ми детство започна с преходен период на царския капитализъм – подготовка за война. Същевременно се подготвяше и преход към комунизъм. Дойде и революцията. Новата власт се окопа сериозно, но не пропусна да определи нови преходни периоди. Основният беше преходът към комунизъм. Той започваше с преход към социализъма, след него следваше преход към зрелия социализъм. И още недостигнали зрелия социализъм, властта обяви преход към демократическо общество. Ето, вече двадесет и пет години не сме достигнали зрялата демокрация. Оттук нататък сигурно следват нови преходи, но това не ме засяга, защото животът ми вече се изчерпа. Баста.

Социални

Първи април е единственият ден в годината, в който можете да казвате истината без особени последствия.

Пише се за духовен човек. Но взе да създава само неща, за които може да се издаде нотариален акт.

Купувам си дрехи само секънд хенд, изоставени от бившите им собственици. А aз им вдъхвам нов живот, вероятно по-весел от предишния.

При доброто възпитание физиономията ти трябва да скрива душата.

От почвата на нашата бездуховност изненадващо поникнаха страхотно красиви момичета. И всичките с айфон в ръка.

Цял живот той не се беше въздържал от нищо, освен от труд.

Когато човек сам се хвали, може да не е прав, но е искрен.

Група деца се смеят много жизнено и весело. Това ще продължи докато възрастните не им обяснят кое е смешно и кое не е.

Малко трябва да забогатее човек, за да му се свърши всичкото свободно време.

Предлагам да се извършва финансова ревизия на всяка война. Тогава хората действително ще разберат кой е спечелил и кой е загубил.

ОБЯВЛЕНИЕ. Поради преминаване на по-висока длъжност предлагам изгодно пoчти неизползвани скрупули. Телефон 02 939 24 04

Съществуват религии, идеологии, социални системи, които изглеждат резултатни и справедливи. Но ефектът им в крайна сметка е обратен, когато се приложат от човешки същества.

Има духовно богати хора. Има и духовно бедни. А има и духовно средни.

Когато някой ме попита каква зодия съм аз, веднага разбирам каква зодия е той.

Все се мъча да оправдая някои наши комунисти, но не мога да си обясня защо толкова много държат на парите.

Не стига на някои хора, че са възрастни и болни, но са и български граждани.

Не може да си богат и да казваш истината. Това е привилегия на бедните.

Ако искате да разберете какъв е средният българин, не четете статистики или научни публикации, а легнете в българска болница в стая с шест пациенти.

Като чета некролозите, забелязвам, че всички починали са честни, скромни и добри хора. Изглежда, че мръсниците са безсмъртни.

Ако си приел да си честен, не трябва да ти е криво, че си беден.

Отново гледам некролозите и се учудвам колко много селяни намират края си в нашия град. Дали са били щастливи?

Философия

Човешките отношения не са за пред хората.

Като пеперуди цял живот се блъскаме в стените на собствената си ограниченост.

Човек е толкова свободен, колкото сам може да си позволи.

Докато човечеството се състои от хора, не виждам как ще се оправим.

Никой не е независим от себе си.

Той и на стари години си остана с акъла, просто нямаше какво да забрави.

Когато се правиш на такъв, какъвто не си, най си личи какъв си.

Той обитаваше своя мъничък свят и не смееше да надникне извън него от страх да не би да се усъмни в щастието си.

Хубаво е да дружиш с куче, за да се научиш на човещина и привързаност. Но не е лошо да дружиш и с котка, за да се научиш на независимост.

Много повече се цени търпението да изслушаш една глупост, отколкото вдъхновението да кажеш нещо умно.

Всички жени са еднакви, не – аз съм един и същ.

Най-трудно е сам да разбереш колко много си добре.

Човек не бива да се притеснява преди да е умрял.

Може човек да поумнее, но трябва да знае, че го прави на своя отговорност.

Чувствам, че в религията има нещо много дълбоко. Но ако не беше църквата, можеше и да го разбера.

Търсих дълго моята половинка, но се оказа, че задачата е невъзможна, тъй като аз съм бил цял.

Все повече, когато правя нещо, се съобразявам с това какво ще кажат хора, които вече ги няма.

Джони (Георги) Пенков е инженер по образование, старши научен сътрудник и кандидат на техническите науки. Роден е на 27 ноември 1933 г. в София. Син е на художника Иван Пенков. През 1966 г. завършва радиотехника във ВМЕИ „Ленин“, а през 1972 г. специализира във Франция електроакустика. Започва да работи като звукооператор. Озвучавал е повечето от старите софийски театри и кина, както и редица документални филми. Бил е актьор (милиционер в „Рицар без броня”) и радиоводещ (в „Как ще ги стигнем американците”).

Джеки (Георги) Стоев е актьор, сценарист и режисьор. Роден е в София на 22 март 1941 г. Първоначално учи биология в Софийския университет. През 1966 г. завършва биология в Дрезден, но още тогава обещава на професорите си да не се занимава с това в бъдеще. След като се връща в България, се явява на конкурс за асистент-оператори. Автор на над 50 игрални, научно-популярни и документални филма. Лауреат на много национални награди, сред които „Златен ритон“ за най-добър късометражен филм, както и на близо десет международни филмови награди. Най-известният му филм е „Спас и Нели“, получил Наградата на публиката и Награда на журито в Белград през 1989 г.