Двамата чакаха гости. Разбираше се по това, че дядото се беше обръснал гладко, а бабата си беше вързала на врата цикламено шалче. Дядото се повъртя, повъртя и отиде да сипе на кокошките. Върна се с окалян панталон. Бабата се наведе да го изчисти, но той я отпъди с ръка:
– Не се халосвай. Да не съм ерген.
Най-сетне отвън на улицата спря кола. Снахата влезе първа в двора, тя носеше козунаците, които беше купила от специална пекарна в София. Синът носеше чантите с багажа. Най-отзад беше Тихомир.
– Колко е порасъл – каза бабата. – Станал е голям мъж. На колко стана?
– На три години и осем месеца – каза снахата.
Тихомир изчака търпеливо да минат прегръдките и целувките. После отиде при дядо си и каза:
– Може ли да видя малката бака?
Бяха му казали, че дядо му е взел едно агънце.
– Може, дядо – каза дядото. – Хайде.
Двамата отидоха до дама, дядото откачи дървената вратичка, влезе вътре и след малко избута навън агънцето. То беше бяло, с дълги крачета и възлести коленца. Веднага подскочи, усука се на осморка и се приземи във вършините. Разпиля ги, изскочи оттам и хукна по тревата.
– Беладжийо, ела тук – викаше дядото и се правеше, че го гони.
Но Тихомир наистина хукна след него. Агънцето го поизгледа, видя че е малък човек и не е опасен и се остави почти да го стигне. И сетне отново хукна да бяга.
Дядото влезе в къщата, посоли един комат с хляб и пак излезе навън. Отиде при Тихомир, който се беше изпотил от търчането и каза:
– Чакай, дядо, няма да стане така.
Седна тежко на един пън, извади хляба и почна да мами агънцето. То отиде при него и започна да хрупа коричката на хляба от ръката на дядото. И Тихомир се приближи и го прегърна през главата. Агънцето го изгледа изпод око, но не се дръпна.
До вечерта двамата станаха първи приятели.
На другата сутрин, когато Тихомир се събуди, майка му и баща му му казаха, че ще го разходят с колата до близкото градче, където имало лунапарк с въртележки. Тихомир се зарадва.
Върнаха се чак към три. Измиха се и седнаха на масата. Бабата извади тавата от фурната. Мъжете си сипаха ракия. Дядото изпи една след друга две чашки и бабата го изгледа строго като фелдфебел.
Снахата разказа подробно за лунапарка. Било много хубаво. Имало един маймун, голям като човек, който гонел хората и те бягали и се смеели. Таткото стрелял на стрелбището и спечелил отварачка за бира. А Тихомир се качил на въртележката. Не на голямата, където хората пищели, а на малката – с патето, кончето и лъвчето.
Когато се нахраниха, Тихомир ги изчака да се разприказват и се изсули от стола. Излезе през отворената врата на терасата, слезе по стълбите и тръгна към дама. Дървената вратичка беше по-висока от него, но през една пролука между дъските той успя да разгледа вътре. Никъде не видя агънцето. Обърна се и видя, че към него върви забързан дядо му.
Дядо му седна тежко на пъна и Тихомир отиде при него.
– Дядо, къде е малката бакичка? – попита той.
Дядо му започна да чисти панталона си. Сетне изведнъж вдигна глава и го погледна право в очите.
– А ти не питай – каза той.
