Начало Идеи Гледна точка Балканите са слабото място на Европа
Гледна точка

Балканите са слабото място
на Европа

Иван Кръстев
18.01.2015
1278

ikrustev

Възможно ли е Балканите да се превърнат в следващото игрално поле за руския президент Владимир Путин и неговата политика за дестабилизация? Наскоро Ангела Меркел допусна тази възможност. Мнението й заслужава да се приеме сериозно.

Финансовата криза от 2008 г. стимулира постигането на нещо като разбирателство между Запада и Русия. Въпреки всички изявления за солидарност, последвали терористичните атаки във Франция от миналата седмица, сега последиците едва ли ще са същите. Владимир Путин е твърде засегнат, Европа е твърде разтревожена, а спомените от краткотрайното разведряване отпреди години не са окуражаващи. Желанието на Америка за „рестарт“ на отношенията с Русия завърши с анексията на Крим.

През годината могат да се развият два възможни сценария. Единият е Кремъл да се изтегли от Източна Украйна и да се опита да оправи отношенията си със Запада. Другият е да се опита да си върне инициативата, като засили натиска над европейските лидери и се опита да раздели континента на две.

Очевидно Русия има ограничено пространство за маневриране върху съседните територии. Широкомащабна военна операция в Източна Украйна ще й донесе много жертви и нови санкции. Но тя също така ще погребе новородения Евразийски икономически съюз, тъй като съюзниците на Москва в Беларус и Казахстан дадоха да се разбере, че категорично не приемат преначертаването на суверенни граници.

Ако Русия иска да усили натиска над Европа, логично е тя да се опита да го стори извън територията на бившия Съветски съюз. Подобен сценарий превръща Балканите в удобно поле за действие. Русия със сигурност не питае илюзии за това да привлече Босна или Албания в своята сфера на влияние, а и никой на Балканите не мечтае да става част от Евразийският съюз. Основен търговски партньор на тези страни е ЕС, местният бизнес търси инвестиции основно оттам, това е и мястото, в което потенциалните емигранти си търсят нов дом.

Освен че са задният двор на ЕС, Балканите са слабото място в дипломацията на Брюксел. Банковата система на тези страни е крехка. Ако предприемачите с големи депозити и руски връзки изведнъж изтеглят парите си оттам, резултатът ще бъде всеобща несигурност, която ще предизвика социално напрежение. Прозападните правителства ще се разклатят. Това е особено подходящо място за натиск, ако Москва иска да постави европейците под напрежение.

Една контролирана криза на Балканите ще подобри позициите на Русия, още повече, че тя ще може да отрича участието си в нея. Тя би накарала много европейски правителства да загърбят Украйна. И ще направи почти невъзможно за ЕС да поддържа единство по въпросите на сигурността. Тя би отворила бездна между европейския юг и европейския север.

Оцеляването на Босна като единна държава не може да се приеме за даденост. Ако Русия открито подкрепи желанието за отделяне на Република Сръбска от Босна и Херцеговина, това може да се превърне в точка на пречупване. Решението на Москва да се въздържи при гласуването в ООН, което предвиждаше продължаване на мисията на ЕС в страната, накара мнозина да помислят, че Кремъл сериозно обсъжда подобен ход.

Отношенията между Сърбия и Албания също се влошиха през последната година. Руските атаки срещу лицемерието на Запада се харесват в Белград. Икономиката в региона е силно зависима от руския газ и нефт и всяко прекъсване на доставките ще донесе проблеми. Пет години след газовата криза от 2009 г., когато Русия спря доставките през Украйна и така остави Югоизточна Европа без газ, нито един от проектите, чиято цел бе да направи региона по-малко зависим от Русия, не е изпълнен. Изглежда Москва има влиятелни приятели на Балканите.

Влиянието на Кремъл в региона се основава не на културната близост, славянската солидарност или силата на православието, а на нещо далеч не толкова възвишено. Корупцията свързва хората, а на Балканите тя свързва опасни хора. Повечето от балканските олигарси имат своите руски контакти. Руската външна политика може лесно да се възползва от тях.

Но дестабилизацията на Балканите – ако Москва се опитва да постигне това – е рисковано начинание. Русия не може да предложи на тези общества нито работещ икономически модел, нито привлекателен политически образец. Дори не може да извлече много пари. Споделената неприязън не е същото като споделената перспектива. Отказът от строежа на газопровода „Южен поток” ограничи влиянието на Москва. Големите губещи от всеки опит за дестабилизация на прозападните правителства на Балканите ще бъдат тъкмо руските компании. А както показа кризата в Украйна, олигарсите не са надеждни съюзници. Те нямат приятели, имат само финансови интереси  и страхове.

Ангела Меркел е права в опасенията си, че Балканите могат да се превърнат в следващото игрално поле за разбойниците на Кремъл. Но от тази политика г-н Путин има повече какво да загуби, отколкото да спечели. 

Оригиналът на статията е публикуван във „Файненшъл таймс”.

Иван Кръстев
18.01.2015

Свързани статии

Още от автора