Начало Сцена Балканският наследник на Пина Бауш
Сцена

Балканският наследник на Пина Бауш

11401
Pina Bausch © Tanztheater Wuppertal

Преди 9 години от нашия свят си отиде хореографката Пина Бауш – една от най-влиятелните фигури в развитието на танца през втората половина на XX век. Пина Бауш (1940–2009) е фундаментална по отношение на съвременното сценично изкуство – няма да е пресилено да се каже, че за съвременната хореография тя е пророк с незатихващи функции. Неизброими са вече нтерпретаторите на принципите, които тя въвежда чрез създадения от нея нов сценичен жанр „танц театър“. За това артистично нововъведение тя е удостоена с множество награди и международни признания, включително с Европейската театрална награда, с която са удостоявани артисти като Робърт Уилсън и Питър Брук.

Приживе Пина Бауш не стигна до българските земи. Остава ни надеждата, че в близко бъдеще това ще се случи чрез гостуването на неин спектакъл. Но това са някакви наши, местни проблеми, които си остават за наша, местна консумация…

Откакто тя си отиде, нейната трупа във Вупертал усилено търси начин да продължи репертоарното си развитие, оставайки вярна на завещаното от Бауш. Наред с поддържането на вече съществуващия репертоар, който има покани за представяне по цял свят, се издирваше и хореограф, който да продължи по възможно най-органичен начин Бауш традицията. И ето че преди година TTW (Tanztheater Wuppertal) се спира на гръцкия хореограф Дмитрис Папайоану, който притежава вече световна известност със своята магнетична балканска „сумрачна“ палитра от внушения. Той поставя с TTW спектакъл, който се нарича именно „Откакто тя“, зареден не само с цялото обожание, което един артист може да изпитва към друг, но и със съкровена почит и искрена любов.
За да разберем стилистиката на този съвременен майстор, трябва да обърнем внимание на традицията, която го създава. През втората половина на XX век в Европа и САЩ се констатират и декларират принципите на „нелитературния танц“ – танц, който не следва сюжетно съдържание, не разказва истории и приказки. Следващата стъпка е направена в жанра „танц театър“, чрез установяването на връзка между танца и театъра, която постига пълен синтез на изкуствата: музика, танц, театрални прийоми, визия и технологии се свързват в името на тоталното въздействие.

„Светът съществува във вид на образи“ е фраза на Питър Грийнауей, която като че ли най-концентрирано изразява тази всеобхватно развиваща се тенденция. Текстът и думите отстъпват на образите, които в синтезиран вид представят съвременната реалност, изваждайки на показ дълбинното ѝ съдържание. Свободата на изказа тук е дефинитивна и се определя само от личните пристрастия и предпочитания на автора, както и от неговите ерудиция и въображение. Твърдението, че „един образ е равен на две хиляди думи“, очертава линия на сценично присъствие, в която влизат най-изявените имена на световната сцена: Саша Валц, Робърт Уилсън, Ромео Кастелучи, Ян Фабр, Йозеф Надж, Анжелин Прелжокаж, Филип Декуфле и др., както и самият Дмитрис Папайоану. Те разбиват напълно границите между танц, театър, изобразително изкуство, архитектура и представят синтезирани образи, които влизат във взаимодействие със съзнанието на зрителя.

Д. Папайоану „Великият укротител“©One Dance Week

Дмитрис Папайоану прави своя пробив на световната сцена с церемонията по откриване и закриване на Летните олимпийски игри в Атина през 2004 г. Роден е в Атина на 21 юни 1964 г. В своята повече от 30-годишна кариера той извървява пътя от чирак до магьосник. Възпитаник на Атинската академия за изящни изкуства, той самият се определя преди всичко като визуален артист, който търси в съвременни форми интерпретацията на античното гръцко изкуство, скулптура и изображения. Първоначално работи като художник на комикси и прави самостоятелни изложби. Още докато е в Атинското училище за изящни изкуства, Папайоану започва да се интересува от танца и сценичните изкуства, тренира и експериментира като изпълнител и хореограф, както и като дизайнер на костюми и грим за танцови компании в Гърция. През 1986 г. Папайоану заминава за Ню Йорк, където се запознава със стила на Ерик Хокинс и посещава семинари за Буто. Там прави и първите си хореографски опити.
След завръщането си в Атина през 1986 г. основава Edafos Dance Theatre. През 1989 г. Папаоану отива в Германия, за да работи като неплатен стажант-асистент на Робърт Уилсън в Хамбург. Изглежда, че това е преходът от художника към режисьора и хореографа Папайоану.

Стилът на Папайоану е сложно съчетание от скулптирани фигури, натоварени с ексцентрична символика тела, фина чувственост, мрачна ирония и огорчена човечност, неизбежно патинирани от балканската чувствителност, макар и в най-космополитен вид. Темите, които го вълнуват, се опират понякога на антични сюжети, както е с „Медея“ (1993), която бележи връх в успеха на танцовата му компания. Но във всичките си многоспектърни експерименти Папайоану остава отворен към реалността и дишащ заедно с нея, независимо дали става дума за съвременната гръцка действителност, за технологизираното общество, за проблемите около СПИН, за материализацията на мисленето, или за доверието между хората. Той е способен да прониква в най-интимните движения на душата, както и да отрази с недвусмислена ирония нейния разпад и деградация.

И така, Папйоану е първият външен хореограф, който е поканен да работи с трупата на Пина Бауш. Заглавието на пиесата, която прави с тях, е „Откакто тя“[1]. Критиците определят Since She като творба, силно инспирирана от Бауш. Те се питат дали това е повече Бауш, или Папайоану и установяват, че пиесата е „тяхна“. Някои намират, че творбата е твърде статична, на което Дмитрис отговаря, че подобно недоумение са предизвиквали и първите опити на Бауш. Очевидно почитта към Бауш той изразява, запазвайки своята самобитност, като в съкровен акт на сливане с друга артистична индивидуалност. Но същественото заключение е, че „Откакто тя“ е движението, което най-после тласна развитието на TTW напред“ (Gaia Clotilde Chernetich, Teatro e Critica, 28 June 2018).

Да се срещнеш с подобно ниво, означава да попаднеш във вярната тоналност на усещанията си за изкуство. Нека си пожелаем тази среща, с цялата увереност, че е възможно да се случи в близко бъдеще. Засега такава възможност предоставя фестивалът One Dance Week, който в края на септември (28,29 и 30-и) тази година ще представи друга творба на Папайоану „Великият укротител“ (The Great Tamer) –обнадеждаващ знак, че началото на срещи от този вид е поставено.

 

[1] Спектакълът „Откакто тя“/Since She, е коопрукция на TTW с Théâtre de la Ville/La Villette, Париж, Sadler’s Wells, Лондон, Holland Festival, Амстердам, Onassis Cultural Centre-Athens, Атина, подкрепен от Kunststiftung NRW . Премиерата му в TTW, Вупертал, е на 12 май 2018 г., последващи представления в Амстердам, Лондон, Париж и Атина през 2018-19 г.

 

Мила Искренова е сред най-изявените български хореографи, работещи в сферата на съвременния танц. Специализирала съвременен танц в Палука шуле, Дрезден, в Танцовата академия в Кьолн и в Лабан център – Лондон. Преподавала е танцова техника и импровизация в НБУ, Националното училище за танцово изкуство и в НАТФИЗ, както и в Италия и Гърция. Работила е с водещите български танцови трупи: балет „Арабеск“, на който е хореограф от 2001 г., Амарант данс студио, Хетероподи данс. Автор е на книгите „Радостта на тялото“, „Вкусът на Твоето тяло“, „Анна и Алената глутница“ и на пиесата „Меломимик“.

Свързани статии

Още от автора

No posts to display