Какви тенденции очертават резултатите от първия тур на изборите и референдума, каква подкрепа ще привлекат двамата претенденти за президентския пост на балотажа и пред какви промени ще изправи страната евентуалната победа на ген. Радев – зададохме тези въпроси на социолозите Боряна Димитрова и Юрий Асланов.
Боряна Димитрова: Най-големият риск е, че не знаем пред какви промени можем да бъдем изправени
Какви тенденции в обществено-политическия живот очертават резултатите от първия тур на кандидат-президентските избори и референдума – наказателен вот за управляващите и отлив на подкрепата за ГЕРБ или наказателен вот за политическата класа като цяло и стремеж към мажоритарен вот?
На тези избори нямаше протестен вот в строгия смисъл на думата, т.е. рязко и еднопосочно обръщане, подобно на 2001-ва с НДСВ или на 2009-а с ГЕРБ. Имаше обаче три паралелни „протеста”, изразявани от различни групи избиратели, които показват една по-сложна картина на обществените нагласи.
Първо, задължителният характер на вота изведе до урните хора, които слабо или въобще не се интересуват от политика. Като правило винаги гласуват срещу политическите елити, които и да са те. „Бежанци”, „имигранти”, „евтин бензин” или „лекарства” нагледно символизират различните форми на несигурност за тази група и са достатъчни стимули за нейния избор. Тя осигури възхода на националистите и Марешки.
Второ, обществената чувствителност срещу концентрацията на власт в ръцете на ГЕРБ и Борисов канализира друг „протест” – този срещу Ц. Цачева, възприемана като възможно най-партийния кандидат, отнемащ на президентската институция и малкото независимост, демонстрирана от Р. Плевнелиев. Видимият израз на този протест е драматичната загуба на ГЕРБ в столицата и големите градове, а негов носител – по-автономни и внимателни към политическия подтекст граждани.
И трето, успоредното провеждане на референдум с подчертано популстко-концертно ехо усили глухия протест на електоралните периферии към картела в собствените им партии. Екзит половете показаха, че при отговорилите с „да” и на трите въпроса няма никаква статистическа значима разлика между избирателите на реформаторите, ГЕРБ, левите или националистите. Очевидно говоренето за референдума в по-тесни просветени кръгове не е повлияло на емоционалното му възприемане извън тях и – подобно на 25-ия кадър в рекламата – допитването, без да изгради протестна общност, фоново е усилило наказателния вот срещу кандидата на управляващата партия.
Каква подкрепа ще привлекат двамата претенденти за президентския пост на балотажа? Ляво срещу дясно ли ще е надпреварата и как ще повлияят на гласоподавателите партийните насоки и повели?
В България няма изградена политическа традиция и култура избирателите да следват апелите на партийните си ръководства за вот на втори тур. Затова с изключение на ДПС, където инструкциите за гласуване се спазват стриктно, останалите избиратели ще трябва да избират въз основа на фактора „най-неприемлив кандидат” и съответно „най-неприемлив вариант за развитие на страната”. Ако първият тур е вот „за”, вторият тур е вот „против”. За краткото време между двата тура могат да бъдат възпроизведени основните разделителни линии в българската политика от последните години: прозападна срещу проруска ориентация; частично ляво – дясно. Всъщност най-важният елемент в тази ос е ДПС, тъй като катализира прехода към бъдещо ляво управление по модела на тройната коалиция на Първанов, но с вариацията Радев – президент, Орешарски – премиер. Ако този политически избор не се състои, брауновите движения на твърде разнородните избиратели на Марешки и националистите ще решат изхода от президентския вот.
Как ще коментирате високата избирателна активност на референдума и резултатите от това обществено допитване? Какви рискове крие евентуалната промяна на политическата система в България по модела, зададен от този референдум?
Избирателната активност на сегашния референдум е до голяма степен изкуствено произведена. С изключение на избирателите на ДПС, над половината от които по партийни инструкции не участваха в него, и на част от десните симпатизанти, които го бойкотираха съзнателно, останалите смятаха, че трябва да гласуват и с двете бюлетини.
По-интересният въпрос е как участието „по задължение“ може да доведе до точно обратното на това, за което хората мислят, че гласуват. Така например те са „за“ намаляване на партийните субсидии, но тъй като въпросът в референдума не предвижда долна граница за получаването им, всяка партия, която е взела дори 1000 гласа, ще трябва да получи финансиране за всяка пусната бюлетина. Когато към това се добави задължителният вот и респективно големият брой гласували, сумарното бреме върху бюджета няма да намалее, а ще се увеличи. И тъй като много субекти ще имат по малко пари, „на помощ“ идва мажоритарното гласуване в 240 района (което е на практика същото като вота на местни избори в 256 общини), където местните икономически лобита „услужливо“ ще предложат още малко средства, за да си купуват или сменят депутата, обслужващ най-добре интересите им – въпрос на едни 1000-1500 гласа, които ще накланят везните. Накратко, трите „да-та“ на трите въпроса точно в своята неслучайна логическа обвързаност водят до съвършената клиентелистка система.
Пред какви промени ще изправи страната евентуалната победа на ген. Румен Радев на втория тур на президентските избори? Изчерпват ли се те с оставката на премиера Борисов и правителството или съществуват рискове за външнополитическата ориентация на страната?
Откровено казано, най-големият риск е, че не знаем пред какви промени можем да бъдем изправени. В президентската кампания ген. Радев присъства с полумитологичния образ на храбрия генерал, но не и с реалните политически тези и ангажименти, които би поел като държавен глава. До този момент виждаме поне три двойствени образа, без да знаем в критичен момент кой от двата ще бъде използван:
Партиен или независим? Генералът упорито се представя като независим кандидат, но цялото му обкръжение отчете стъпката преднина, която той спечели на първи тур като голяма крачка на БСП и лично на нейния лидер К. Нинова напред към властта.
Натовски или червен генерал? Имиджмейкърите представят Р. Радев като натовски генерал, но избирателите му, тези, които го овластяват, виждат в него „нашия червен“ генерал, който няма да се поколебае да бойкотира действия на алианса, ако те засягат руските интереси.
Държавник, охраняващ националния суверенитет, или войник, легитимиращ нарушени граници? Изказването му на ТВ-диспута с Ц. Цачева, че Крим е де юре украински, но де факто над него се вее руски флаг (с което очевидно трябва да се съобразяваме), навява най-меко казано тревожни размисли.
Така няколко дни преди втория тур въпросът кой е генерал Радев и накъде би повел страната в момент на изпитание остава без отговор. Независимо дали това е предизборен трик или невъзможност да се дефинират позиции, самата неопределеност се превръща в най-големия генератор на рискове.
Боряна Димитрова е родена в София. Завършила е френската езикова гимназия „Антоан дьо Ламартин” и социология в СУ „Св. Климент Охридски”. Специализирала е политически и електорални изследвания във Франция. Управляващ партньор на социологическата агенция „Алфа Рисърч”.
Юрий Асланов: Тезата, че има рискове за външнополитическата ни ориентация, е лишена от смисъл
Какви тенденции в обществено-политическия живот очертават резултатите от първия тур на кандидат-президентските избори и референдума – наказателен вот за управляващите и отлив на подкрепата за ГЕРБ или наказателен вот за политическата класа като цяло и стремеж към мажоритарен вот?
В различна степен и двете – и наказателен вот срещу управляващите, и наказателен вот срещу политическите елити. Дори и победителката на първия тур – БСП, не е пощадена от това, защото ГЕРБ като партия не се е разделила с битността си на първа политическа сила и запазва едно съществено електорално предимство пред БСП, макар и подкрепата за социалистическата партия да бележи ръст.
Каква подкрепа ще привлекат двамата претенденти за президентския пост на балотажа? Ляво срещу дясно ли ще е надпреварата и как ще повлияят на гласоподавателите партийните насоки и повели?
Гласуването на балотажа няма да е партийно оцветено, ще бъде в една или друга степен шарено. Резултатът от първия тур е изненада, защото се разминава с предварителните прогнози, поради което се интерпретира като събитие. Това събитие на свой ред образува вълна, която мотивира редица избиратели в различна посока. Да не забравяме освен всичко, че президентските избори са мажоритарни, а след като е така, хората получават по-приемливо и компромисно оръжие за протест или наказание, отколкото партиите на едни общи избори. Ако човек желае да заяви несъгласието си по даден въпрос и да афишира чрез вота си това несъгласие, той ще избере един от кандидатите, което не би сторил, ако този избор трябваше да е партия, чиято ориентация той не одобрява. В смисъла на всичко това и на вториа тур ще има изненади, но те ще се отнасят не до резултата като цяло, а по отношение на структурата на този резултат, който от идеологическа гледна точка може да изглежда нелогично, дори крайно неуместно.
Как ще коментирате високата избирателна активност на референдума и резултатите от това обществено допитване? Какви рискове крие евентуалната промяна на политическата система в България по модела, зададен от този референдум?
Това също е вид протест. Хората казват – вие сте високомерни, мислите си, че всичко знаете, всичко разбирате, но за това, което правите, плащаме ние. Не щем да е така. Не бях особено изненадан от новината след референдума, че потресаващо количество търсения са регистрирани в Google от България на тема мажоритарен избор и държавна субсидия. Почти сигурно е, че повечето от търсачите на подобна информация, без да знаят отговора на въпроса, преди това са гласували положително на референдума, протестирайки по този начин срещу поведението на политическите елити. Ако това не бъде взето предвид от Народното събрание, въпреки че резултатът от референдума няма задължителта сила, натискът за промяна ще се засилва, защото активността на референдума окуражава.
Пред какви промени ще изправи страната евентуалната победа на ген. Румен Радев на втория тур на президентските избори? Изчерпват ли се те с оставката на премиера Борисов и правителството или съществуват рискове за външнополитическата ориентация на страната?
Всичко, което се говори в момента по този въпрос е лишено от смисъл и това го знаят и онези, които го говорят. Така че с никакви такива проблеми няма да се срещне президентският мандат на Румен Радев. Ще има проблеми, но те ще бъдат от съвършено различно естество и ще са в полето на проблемите, с които се сблъскаха всичките четирима предшественици на петия президент.
Юрий Асланов е роден във Варна. Завършва икономика в София и социология в Москва. Собственик и управител е на социологическа агенция АФИС. Той е част от ръководство на БСП, коeто издигна ген. Румен Радев за кандидат-президент.