Легендарната френска актриса и защитничка на животните си отиде на 91-годишна възраст, съобщи в неделя фондация „Брижит Бардо“.
Бардо! Брижит Бардо! Смятаха я за най-красивата жена на ХХ век, особено след филма на режисьора Роже Вадим „И Бог създаде жената“ (1956). Медиите се надпреварваха да я величаят – най-чаровната, най-изумителната, най-фотогеничната жена на екрана, тъй като заниманията ѝ с класически танц бяха просто изваяли до съвършенство нейния силует. А цяло едно поколение жени подражаваха на стила ѝ. Някои кинокритици все пак я намираха за недостатъчно добра актриса – мнение, което тя опроверга с късните си роли във филми като „Истината“ на режисьора Анри-Жорж Клузо (1960), „Презрението“ (1963) на Жан-Люк Годар или „Вива Мария“ (1965) на Луи Мал.
60-те години на ХХ век са нейното време, когато тя не е просто „актриса“, а става „икона“ на онази епоха – „кралица, властваща над всичко, което я заобикаля“ (Маргьорит Дюрас). Превръща се в символ на еманципираната антиконформистка и дори фатална жена.
Неслучайно Боб Дилън ѝ посвещава своята първа песен, която тя по-късно изпява. ББ позира на Пикасо, а Кес Ван Донген дори ѝ прави два портрета. През 1974 г. Анди Уорхол осъществява няколко сериграфии с нейни изображения. Симон дьо Бовоар публикува за нея специално есе в сп. „Ескуайър“ – „Брижит Бардо и синдромът Лолита“, илюстрирано с фотографии на Ричард Ейвидън. Жан Кокто я обожава: „Тя живее както всички, но не е като никой“. А семиотикът Ролан Барт ѝ отделя цели страници в социологическото си изследване върху митологията на кинозвездите.
А как започва всичко това? Брижит Бардо е родена на 28 септември 1934 г. в доста заможно буржоазно семейство в Париж. През 1948 г. постъпва в Националната консерватория по музика и танц, където учи три години при руския хореограф Борис Князев. На 14 години за първи път позира като модел за изданието Garden of Fashion, а през 1949 г. пробива на корицата на популярното списание Elle.
Дебютира в киното с комедията „Нормандската дупка“. Славата идва при нея през 1956 г., когато главната ѝ роля в мелодрамата на Роже Вадим „И Бог създаде жената“ я превръща в международна звезда и мечта, в символ на едно поколение.
През 1970 г. нейното лице се превръща в образ на „Мариана“ – на символа на Френската република.
И така до 1973 г., когато на върха на славата си – само на 39 години – тя решава да се оттегли от киното. Стъпка, която според нея самата я е спасила от съдбата на Мерилин Монро (след успеха на филма „Истината“ (1960) ББ прави опит за самоубийство и прерязва вените си).
Не слиза веднага от сцената, записва албуми с музика и успешно си партнира със звезди като Серж Генсбур. Но постепенно се посвещава на каузата на живота си – защитата на животните. Води категорична борба срещу лова на тюлени и норки, спира жестокостите в кланиците.
През 1986 г. създава фондацията си „Брижит Бардо“, с който повежда решителна борба за опазване на животинските видове. През последните си години заема категорични позиции срещу „ислямизирането на Франция“ и за някои от своите изказвания бе осъждана на няколко пъти за подстрекаване към „расова омраза“.
Мнозина я смятаха за „реакционерка“. Истината е, че тя продължаваше да живее в своето време – това на 50-те и 60-те години на ХХ век, както става ясно и от последната ѝ автобиография, излязла в края на септември тази година, в която ББ говори за „свободата да бъдеш себе си, дори когато това е неудобно“. Неслучайно в представянето на книгата от нейния издател „Файар“ се казва, че това са спомените на жена, „белязала своето време със своята независимост, отдаденост и дързост“.
