0
3558

Баухаус отдавна е в миналото

Дизайнът: от изобретението до иновацията. Разговор с Петър Захаринов

Петър Захаринов и Радина Попова

Дуото Петър Захаринов–Радина Попова e сред носителите на Германската награда за устойчиво развитие за 2022 г. в категорията дизайн. Те залагат на кикстартър кампания и към момента над 3400 души по цял свят са инвестирали в създаването на техния продукт – сгъваема бутилка за вода. Петър Захаринов разказва за своя опит като дизайнер.

Завършихте художествената гимназия и следвахте архитектура. Кога се насочихте към продуктовия дизайн?

Към продуктовия дизайн се насочих окончателно преди почти единадесет години, след като бях работил като архитект пет години. Всичко започна две години преди това, докато бях действащ архитект, когато открих непознати до този момент геометрични и механични принципи, в които видях потенциал, но осъзнах, че в архитектурата трудно ще мога да ги приложа заради огромната комплексност в строителството: регулации, инженерни изчисления, изисквания за хидро- и топлоизолиране, необходимост от голям финансов ресурс и др. Продуктовият дизайн се оказа значително по-подходяща сфера за прилагане на тези изобретения в техния чист вид и се насочих с пълна сила натам. Преди това единствено архитектурата ме вълнуваше.

Разкажете за първите ви два проекта – TapeFlips и PRAKTRIK?

И двата проекта са базирани на изобретения и са в сферата на мебелния дизайн. При PRAKTRIK, който е първият проект, изобретенията са в посока сглобки и самодържащи се структури, които не изискват крепежни елементи и лепило. При TapeFlips изобретението е една специална превръзка от три лепенки, която позволява ставна връзка между две плоскости и прекатурване на едната плоскост спрямо другата на 360 градуса. TapeFlips вече не е активен проект, докато мебелите в каталога на PRAKTRIK продължават да се произвеждат благодарение на Делян Спасов, с който заедно стартирахме проекта.

Петър Захаринов

През годините спечелихте международни награди и имахте редица международни участия – на Балканите, в Милано, Кьолн, Хелзинки, One Design Week.

Двете най-престижни награди, които съм печелил като продуктов дизайнер преди 2021 г., са базираната в Италия Platinum A’Design Award и попадането ми в селекцията Young Balkan Designers за 2011 г., която беше организирана от сръбската организация Mikser и представена на Salone Satellite на изложението в Милано същата година. Това може би е и най-престижното място, на което продукт, проектиран от мен, е представян на живо. Imm Cologne в Кьолн, World Design Capital в Хелзинки, Vienna Design Week, Sofia Design Week и One Design Week също са много престижни събития, на които продукти, измислени от мен, са били показвани, като почти всички участия са с мебели от каталога на PRAKTRIK. Най-престижните представяния на TapeFlips са повече онлайн – в медии като designboom, treehugger, GIZMODO и др. PRAKTRIК, както и новият продукт DiFOLD също са публикувани в подобни медии.

Как работите с Радина Попова?

С Радина започнахме да работим заедно в началото на 2018 г. Тя е бизнес човек с голям потенциал. Паснахме си много добре, защото и двамата сме от хората, които се раздават на 100%, когато развиват проект, в който вярват. Допълваме се много добре и покриваме доста голям диапазон от много различни дейности, аз отговарям основно за продуктовата част, а тя за бизнес развитието и маркетинга, като в същото време всеки има достатъчна представа и от дейността на другия и взима активно участие в административните и стратегическите въпроси. Това е много важно за една стартираща компания в началото, когато екипът е предимно от основателите. Скоро предстои разрастване на екипа, но колкото и голям да стане той, винаги е добре, когато основателите на компанията са наясно с процесите и сами са минали през тях.

В една ваша лекция вие говорите за понятията идея–изобретение–иновация. Какъв е пътят на оригами бутилката, за да достигне тя пазара?

Пътят беше доста дълъг и доста екстремен на моменти и все още е неравен. Най-трудната крачка в нашия случай е да превърнеш изобретението в иновация, т.е. да трансформираш абстрактния механичен модел в нещо, което започва да променя средата – пазара, индустрията, потребителските навици и т.н. Първата стъпка – превръщането на първоначалната идея/хрумка в изобретение, т.е. превръщането на откритието в систематизиран модел, който е възможен за патентоване, в нашия случай беше по-лесната стъпка.

Предизвикателствата при нас по-скоро бяха свързани с несигурността дали продуктът ще може да се произведе и дали ще стигнем до достатъчен брой хора, които да го припознаят като потребители. Преди две години например, когато решихме да направим голямата крачка – да тестваме производството в индустриални условия, имаше момент, в който софтуерните симулации на отливката на бутилката не даваха гаранции, че тя по принцип ще е възможна и трябваше да рискуваме и да инвестираме доста средства в реална матрица, само за да тестваме дали подобна отливка е изпълнима. За щастие се оказа напълно възможна и продължихме напред. След това се появиха и други технологични предизвикателства, но едно по едно и с тях се справяме. Трудностите са неразделна част от играта, когато правиш нещо, което никой друг преди теб не е правил. Ако ги няма, най-вероятно няма и иновация.

DiFOLD, оригами бутилка

Как се насочихте към Кикстартър кампанията? Какви бяха маркетинговите ви стратегии?

Минахме през доста фази и тестове откъде да започнем и от кой пазар. Нашата цел в средносрочен план е да навлезем на пазара на опаковки за многократна употреба, който вече набира скорост в западния свят. Водили сме разговори и с някои от най-големите корпорации в тази сфера, които също виждат голям потенциал в технологията на сгъване, на която е базирана оригами бутилката. От тези разговори разбрахме обаче, че те търсят готови решения и че най-ефективният начин да влезем на този пазар е първо да изкараме собствени продукти. Така решихме да развиваме собствена марка и „оригами“ продуктите да служат като флагмани на технологията, чрез които да популяризираме принципа на сгъване и да докажем потребителския интерес, докато в същото време трупаме опит с производството на подобни продукти, който след това да използваме, за да разработим и опаковки за многократна употреба. Кикстартър е перфектната платформа за подобен подход, защото освен че продажбите там са предварителни, т.е. генерират се преди основната инвестиция в производството, там има и много силно общество от хора, подкрепящи подобни проекти, които след това се превръщат в първите посланици на продукта и технологията.

Осъзнахме, че краудфъндингът много се е променил последните години и трудно може да се разчита само на органичен трафик, защото гръбнакът в тази сфера вече не са медиите, а платената реклама в социалните мрежи. Медиите дори са станали много скептични към подобни кампании, защото са пострадали, когато са отразявали такива, и в последствие продуктът или не е бил доставен, или е бил далеч от обещаното. Говорихме с много агенции и специалисти в сферата и постепенно научихме какви са стъпките, които водят с голяма сигурност до успех, привлякохме и консултант с голям опит. Наложи се да станем специалисти и по рекламиране във Facebook и Instagram, за да съберем преди кампанията поне десет хиляди имейл адреса на хора, които са заявили реален интерес към продукта.

Ключовото при краудфъндинг кампаниите в момента е да се свърши основната работа преди кампанията и да се захрани с достатъчно много мотивирани хора, които да се отзоват още първите минути след пускането на кампанията. Също така бяхме осъзнали, че рекламирането по време на кампанията в Кикстартър е много различно от събирането на имейл адреси преди това и изисква много специфичен тип таргетиране, който само няколко агенции в света могат да изпълнят добре. Избрахме една от тези агенции и работихме с нея по време на кампанията. Рекламирането в случая беше необходимо, но не и достатъчно условие за успех. То беше само инструмент за достигане до част от хората, които подкрепиха проекта ни, след това се отключиха и много органични механизми, които на практика мултиплицираха многократно ефекта от рекламите.

Германската награда за устойчиво развитие е най-значимата в Европа. За нея сте се преборили с 800 кандидатури от цял свят. Как се чувствате сега?

Чувстваме се щастливи от това, че сме оценени именно в сферата на устойчивото развитие, което е знак, че се вижда голям потенциал в технологията, която разработваме. Споменавам не случайно технологията, а не продукта, защото както и самите организатори подчертаха – те търсят и отличават решения с потенциал да променят цяла индустрия, а не просто красиви еко продукти. На самата церемония по награждаването осъзнахме наистина колко е значима тази награда в световен мащаб. Присъстваха и взеха участие хора, които са с фундаментален принос в сферата на устойчивото развитие – например един от основателите на Cradle To Cradle[1]. Кардинал от Ватикана пък връчи награда за цялостен принос от името на папата на един от учените с най-голям принос в климатичните изследвания. Във всяка от дизайн категориите присъстваха имена на световни марки и техните представители се радваха като деца, когато някой от тях спечелеше. Може да се каже, че тази награда е аналог на Оскар в тази сфера!

Какви са бъдещите ви проекти?

Бъдещите ни планове в краткосрочен план са на първо място да завършим производството на първите 6500 бутилки, които бяха заявени през Кикстартър и ИндиГоГо, както и да стартираме онлайн продажби веднага след това. Работим и по втория ни продукт, който да излезе на пазара през втората половина на 2022 г. Както вече споменах, в средносрочен план се целим да навлезем в сферата на опаковките за многократна употреба, където бихме имали още по-голямо въздействие, най-вече в оптимизирането на логистиката и в мотивирането на потребителите да връщат празните опаковки по по-удобен начин. В по-дългосрочен план искаме да разработим и по-големи контейнери с размер на варели и бидони.

Как бихте коментирали дизайн сцената в София? Има ли пазар за вашите продукти у нас?

Относно първия въпрос – това е доста дълга тема и тя касае състоянието и на индустрията в България. За да има реална сцена, трябва да има и реална публика, т.е. клиенти, които да са готови да си платят „билета“, за да гледат „представлението“. В сферата на продуктовия дизайн това е индустрията, т.е. компаниите, които развиват и произвеждат продукти под собствена марка и работят с външни дизайнери. Последните десет-петнадесет години се появиха доста талантливи дизайнери, но всички продуктови дизайнери тук страдаме от липсата на традиции в разработването и реализирането на продукти под български марки. Българската индустрия тепърва трупа умения в развиването на собствени продукти и предлагането им под собствен бранд. Ако е имало някакви примери по времето на социализма в тази насока, то през 90-те години на ХХ век очевидно всичко е спряло и сме започнали от началото и все още имаме много дълъг път да извървим. Път, по който италианците например вървят вече повече от столетие. Италия е една от малкото държави, които могат да се похвалят със собствена дизайн школа.

Поради липса на наложени български марки, които да имат практиката да работят с външни дизайнери и студия за новите си колекции, продуктовите дизайнери в България са принудени да тръгват по най-трудния път – основаване на собствена компания и развиване на собствена марка за всяка продуктова линия, която им хрумне. Това пък от своя страна изисква много ресурс, и то в среда, в която се инвестира почти само в софтуер. Хардуерните проекти в общия случай са изключително високорискови в българската среда и това е разбираемо. По-друга е картинката, където вече има наложили се български компании на световния пазар, например катерачните стени и аксесоарите за тях. За да се оформи реална софийска или въобще българска дизайн сцена, трябва да дойде времето, когато и в други сфери на индустрията и на други пазари ще може да се похвалим с подобно присъствие, за да има реални клиенти за продуктов дизайн, а клиентите, както вече споменах, в общия случай са брандовете. До тогава опциите ще са само две – или експортно-ориентиран стартъп за всеки нов тип продукт, или емиграция!

Относно пазара на наши продукти у нас – голям процент от хората, които ни подкрепиха в Кикстартър, са от България. Ако гледаме статистиката от кампанията, заявките от България са на четвърто място по обем след тези от САЩ, Германия и Обединеното кралство, което може би е прецедент за краудфъндинг кампания, събрала шестцифрена сума. Със сигурност фактът, че бутилката е български продукт, значително повишава интереса и ще разшири пазара тук. Разбира се, не разчитаме основно на българския пазар, искаме да наложим продукта и технологията в световен мащаб.

Какво е за вас дизайнът?

За мен лично, дизайнът е по-голяма свобода и по-малка комплексност от архитектурата, което дава възможност за реализиране на определени мои идеи и изобретения в по-чист вид. Не бих се наел да давам определение за дизайн в по-общ и философски смисъл, ще е твърде претенциозно, особено във време, в което способността да приемаш хладнокръвно провала като необходима част от процеса и систематичното научаване от пробата и грешката са много по-важни предпоставки за правене на успешни продукти, отколкото революционните теории, които и като цяло вече отсъстват. При всички положения поне според мен съвременният дизайн е много различен от онзи от зората на модернизма, когато са се създали цяла една нова стройна естетическа философия и формообразуване и академичният свят е бил основният двигател, включително и в материализирането на тази философия в конкретни продукти, много от тях, превърнали се в дизайн класики.

В днешно време образованието и университетът, който си завършил, нямат особено значение за това колко си успешен, защото не големите теории и преподавателският авторитет те правят успешен дизайнер, а способността да настройваш нюансите и фините детайли и да вдъхновяваш конкретно „племе“ потребители, да събудиш емоция в тях, не просто да им предложиш по-добри технически характеристики на изделието спрямо конкурентите. Времето на Баухаус е отдавна в миналото. Освен чисто дизайнерският талант, днес са необходими и нюх и качества, характерни повече за един маркетинг гуру, инфлуенсър или пък предприемач, те често пъти са и далеч по-определящи за успешността на един дизайнер, не толкова ерудицията, революционността на идеите или техническата подготовка. Това е особено валидно, когато продуктите са по-имиджови и не толкова технологични.

Като цяло според мен има тенденция за навлизане на все повече предприемачески манталитет и начин на мислене в процеса на създаване и реализиране на продуктов дизайн в световен мащаб. Това е така, може би защото на наложените марки им е все по-трудно да се справят с нюансите и фините настройки спрямо потребителите, а и на дизайн студията им е все по-трудно да влизат в „кожата“ на потребителите на определена марка, която ги е наела, без самите те да са истински потребители на тази марка. Още повече, вече изискването за мултиплициране и индустриален мащаб на производството постепенно отпада като необходимо условие дадено изделие да се нарече продуктов дизайн. В определени направления, продуктовият дизайн дори се доближава повече до скулптурата и изящното изкуство, защото утилитарна или индустриална компонента практически липсват. Или за да обобщя разсъжденията си, усещането за това какво е дизайн и какво не е, кой е добрият дизайн и кой не е е все по-флуидно и е в постоянна трансформация, еволюционна такава, не революционна.

[1] Концепцията „от люлка до люлка“ – C2C, включват пълно премахване на концепцията за отпадъците.