Начало Идеи Гледна точка Безпримерно достойнство
Гледна точка

Безпримерно достойнство

5764

„В начало беше Словото.“ Словото е Бог Слово – Логосът. Със слово ние общуваме и помежду си. Изреченото слово отлита в мига, в който е изречено. Verba volant, scripta manent. Написаното слово остава за векове и хилядолетия. Писаното слово е тайнство. То ни свързва с Твореца, с предците и един с друг. Без писмено слово няма историческа памет. Без историческа памет няма народ.

Както без светлина и радост не ще има
за окото, зрящо Божието дело цяло,
но всичко е ни хубаво, ни зримо,
така е всякоя душа без книги,
невиждаща добре Закона Божи,
Закона — писмен и духовен…
Голи са без Книги всичките народи.

Откритието на писменото слово е най-великото откритие на цивилизацията и е в основата на всички други открития. Цивилизацията се е заченала, когато хората са осъзнали необходимостта от писмени знаци.

Първите писмени знаци на нашия език са начертани от свети Константин Кирил Философ и неговият брат свети Методий.

А тези букви който възприеме,
Христос Премъдростта изказва
и вашите души укрепва
с апостолите, с всичките пророци.

Буквите били трудни, но красиви. Името им „глаголица“ дошло самò, защото на тях се изписвали думи. Изписването им било като шлифоване на диамант. Като диамант бил и духовният блясък, който излъчвали.

Превели Божието слово, написали го на новите букви и поели равноапостолната мисия да го разпространяват.

Слушайте, цял славянски народе,
слушайте Словото, що от Бога дойде,
Словото, що кърми душите човешки,
Слово, що укрепва сърца и умове,
Слово, подготвящо всички да познаят Бога.

Минали векове и днес ние спорим чии са светите Братя – византийци ли са, българи ли, македонци ли, руснаци ли? Спорим и споровете ни всяват разпра, раздор, нетърпимост, ненавист. Тече гротескна надпревара за поставяне плочи на гроба на свети Кирил. Обезсмисляме и изличаваме тяхното просветително и обединително дело. Воюваме не помежду си – воюваме с тях. Злословим със светите им слова. Сквернословим с паметта им.

Докато ние на балканския барутен погреб водим суетни братоубийствени битки, папа Йоан Павел ІІ ги обяви за съпокровители на цяла Европа заедно със свети Бенедикт Нурсийски. В апостолическото послание Egregiae Virtutis (За безпримерно достойнство) от 31 декември 1980 г. се казва: Светите Солунски братя извеждат на преден план преди всичко приноса на древногръцката култура, а след това и силата на влиянието на Константинополската Църква и източната традиция, която така дълбоко е вписана в духовния живот и култура на много народи и страни в Източна Европа. Ето защо днес, когато след много столетия на разкол между Изтока и Запада, между Рим и Константинопол, започвайки от Втория Ватикански събор се предприемат решителни крачки, насочени към възстановяване на пълнотата на общението, провъзгласяването на светите Кирил и Методий за съпокровители на Европа наред със свети Бенедикт, напълно отговаря на знаменията на нашето време… Това провъзгласяване има за цел да бъде свидетелство за хората на нашето време за превъзходството на проповядването на Евангелието, поверено от Иисус Христос на църквите, за което двамата братя апостоли на славяните работиха усилено. Това провъзгласяване е пътят и инструментът за взаимно разбирателство и обединение между различните народи на зараждащата се Европа и осигурява на днешна Европа общо духовно и културно наследство… Затова се надявам, че чрез милостта на Пресветата Троица, чрез застъпничеството на Божията Майка и всички светии, това, което разделя църквите, както и хората и нациите, ще изчезне.

Ако не разбираме това, значи сме изкопали пропаст между себе си и тях. Ако не разбираме апостолството, приравняваме го с пропагандата. Иконата превръщаме в плакат.

Просветителското им дело не е вървяло спокойно и гладко. Срещу неуморните мисионери, особено срещу свети Методий след ранната кончина на по-малкия му брат, са отправяни клеветнически обвинения, изправян е пред неправеден съд, унижаван, затварян зад решетки

Но истинската стойност на просветителското им дело е оценено както от съвременниците, така и от историята. Много преди апостолическото послание от 1980 г. светите Братя са оценени като равноапостоли. В своето „Похвално слово“ св. Климент Охридски нарича преблажения наш отец Кирил нов апостол и учител на всички земи, който прелита като орел на всички земи – от изток на запад и от север на юг. Академик Дмитрий Лихачов пише: Разпространяването на християнството от Кирил-Константин и Методий и от техните ученици не е свързано с опити да се установи нечие политическо господство. Тяхната проповед е била апостолска. Академик Петър Динеков обобщава, че личности като равноапостолните Братя никога не принадлежат само на един народ, защото принадлежат на цялото човечество.

Смаляваме техния мащаб, ако искаме да бъдат само „наши“. Те са владетели на държавата на Духа, която академик Лихачов вижда като средновековно културно чудо. Нейните основи са положени от светите равноапостолни Просветители и колкото повече тяхното дело се разраства, толкова повече се разширяват нейните граници.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и „Влакът за Емаус”. През 2007 г. "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът ѝ “Поразените”, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото” и „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. През 2023 е публикуван романът „Не ви познавам”, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 е колумнист към Портал Култура. Есеистичните текстове са събрани в книгите „Четири вида любов”, „Ороци” и „Зове овцете си по име”, „Молитва за Украйна”. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Климент Охридски” за 2022, както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023.

Свързани статии

Още от автора