С „Война на дронове” режисьорът Гевин Худ разтваря друга страница от „тихата” война и един по един изскачат множество проблеми.
„Война на дронове” е много интересен филм, от онези, които вероятно не би ти хрумнало да гледаш, освен ако не попаднеш случайно в киносалона. Но когато прожекцията свърши, си изненадан от откритието и изключително доволен, че не си го пропуснал. Българският превод на оригиналното заглавие Eye in the Sky е удачен, не само подчертава морално-философските аспекти на историята, но и ни пренася във време (не бъдещо, а съвсем сегашно), когато войните вече се водят от креслата и заседателните зали, а основният проблем са допустимите „косвени жертви”. За втори път след „Извличане” (2007) южноафриканският режисьор Гевин Худ се насочва към „обратната страна на монетата” във войната срещу тероризма и разглежда неудобни етични казуси, които изплуват насред патриотичния поток на целесъобразните бойни действия. В резултат един военен трилър се превръща в напрегната многопластова драма, вероятно най-добрият проект на Гавин Худ (въпреки че „Цоци” (2005) е носител на Оскар за чуждоезичен филм).
Полковник Катрин Пауъл (Хелън Мирън) от британското военно разузнаване е начело на свръхсекретна операция, целяща залавянето на двама терористи от ислямистката групировка Ал-Шабаб, засечени в Найроби, Кения. Местните части чакат в засада, докато дронът, управляван от американския лейтенант Стийв Уотс (Арън Пол), подпомогнат от екип на терен, установява, че в къщата с терористите се подготвят две камикадзета. Целта на мисията се променя от „залови” на „унищожи”, но високопоставеният политически съвет, с който генерал-лейтенант Франк Бенсън (Алън Рикман в последната си роля) наблюдава операцията на екрана в заседателна зала в Лондон, се колебае относно целесъобразността на промяната и шанса за политически скандал… А процентът косвени жертви, прогнозиран след предстоящия наказателен взрив в района на къщата, е неблагоприятен…
Правилата на войната са се променили, но дори когато в нея участват дронове, вместо хора (от страната на Добрите), ужасът си остава все така реален. Ужас от отговорността за живота на другите, от неразбираемата саможертва на терористите-самоубийци, от разрушителната сила на справедливостта и моралния спор можеш ли да жертваш един човек в името на хиляди… „Война на дронове” разпалва този ужас и повдига множество въпроси, някои – очевидни, а други съвсем неочаквани. При това всеки от участниците в наказателната операция има своя позиция, която отстоява и чрез заявения характер на персонажа си – защото за разлика от много военни екшъни, Гавин Худ придава индивидуалност на своите герои и ги превръща в личности със своя ценностна система, което изостря и разширява измерението на психологическия конфликт, превърнал се в сърцевина на филма.
Действието се развива в рамките на няколко часа, което усилва съспенса, смесен умело с моралните аспекти на военно-политическия дебат. Една разузнавателна мисия се превръща във военна операция, която може да има непредвидим отзвук, що се отнася до потенциалните жертви на един атентат, и съвсем предвидим обществен отклик, ако на мястото на събитието бъдат засегнати цивилни граждани.
Но сценарият на „Война на дронове” не спира дотук – той отделя достатъчно време да извади от анонимността едно обикновено кенийско семейство, живеещо насред терора на сомалийските ислямисти, и да ни направи съпричастни към съдбата на 9-годишната Алия и нейните родители. На 6500 метра над дома им един дрон дебне съседната къща, а далеч от там, в Лондон и на военния полигон в Лас Вегас, непознати политици и военни трябва да вземат решение, което да накаже насилието… чрез друго насилие.
В „Извличане” Гавин Худ представи една различна гледна точка към антитерористичните мерки, когато параноята се превръща в застраховка, а един човек може да стане жертва на подозрение и мъчения само заради етническата и религиозната си принадлежност. Впоследствие се появиха още подобни сюжети. С „Война на дронове” режисьорът разтваря друга страница от „тихата” война и един по един изскачат множество проблеми: дали атаки от дистанция намаляват усещането за реалност – ако не рискуваш да загинеш, ставаш ли безотговорен; кой оценява допустимия процент косвени жертви; военно или политическо решение изстрелва ракета към жилищен квартал в приятелска държава; от значение ли е, когато терористите се окажат британски, американски или граждани на друга „цивилизована” страна, и т.н. С цялата прецизност на британски филм „Война на дронове” проследява позиции и гледни точки – от нерешителността на своите политици и безпардонността на американските, през чувствителността на обикновените военни, които ценят човешкия живот, до жертвоготовността на кенийския агент Джама Фарах, който се оказва в епицентъра на събитията. Гавин Худ дори си позволява проблясъци на хумор, който се сблъсква с паническия страх от публичен скандал и се превръща в горчива ирония. Тя отпуска за миг напрежението – само за да го подсили и да сгъсти мрачните краски на ситуацията… Ритъмът е съвършен, всеки драматургичен ход е точно преценен, напрежението достига връхната си точка с изстрелването на ракетата. После настъпва тишина, от Кения, през Лондон до Лас Вегас. Животът продължава.
Чудесните актьори добавят към „Война на дронове” един финален щрих на ефективно въздействие.
