Начало Идеи Гледна точка Безпътицата на разглобката
Гледна точка

Безпътицата на разглобката

1502

Ти мене уважаваш ли ме?

В казармата вървеше тъпа шега, с която старите войници се подиграваха и кощунстваха над младите. Идва старото куче при новобранеца с ищах да издевателства и го пита коварно: „Ей, дивак, ти е**ваш ли дъртия?“. Той, дъртият, колко да е дърт – 19–20 години, новобранецът е с година по-млад, но във войниклъка тия разлики важат. Трябва да отговориш, няма мърдане, но отговорът крие не само неудобство, а и риск: кажеш ли „да“, излизаш непочтителен; кажеш ли „не“, излизаш непокорен. Ни така, ни инак – цугцванг. Изходът от конфузния въпрос е по фланга – не отвръщаш с „да“ или „не“, а отвръщаш с финт: „Нито едното нито другото, аз стария го уважавам“.

Партньорите в сглобката изобщо не се уважаваха, единствено взаимно се е**ваха.

Как ГЕРБ-СДС не уважават ПП-ДБ?

В казармата (откъдето тръгна този анализ) съществуваше един своеобразен признак, според който се пораждаха симпатиите и антипатиите, а именно мястото на раждане. Човекът винаги има нужда да намери (изобрети) квалификатор, спрямо който да се причислява или отчислява към/от една или друга група. И тъй като на полосата кажи-речи всички са една възраст, всички са набори, като разграничителен маркер се избираше рожденото място: „земляк“, „селски“, „градски“ – това са все определения от там, от казармата. Но има и още: тези от село някак по саморазбиране бяха по-дружелюбни и приветливи към другите селски чеда, а тези от по-малките градове – към подобните на тях. Всички заедно пък – поне на първо време, хич недолюбваха софиянчетата, столичанчетата (днес сигурно щяха да им викат „жълтопаветници“). В казармата обидното им прозвище беше „кестеняри“, създадено вероятно заради известния стих на Миряна Башева: „И цъфтят в суматохата кестени. Прецъфтяват. И пак цъфтят“, изпят от Михаил Белчев. Презумпцията беше, че са разглезени мамини синчета, които на две магарета плявата не могат да разделят, а единственото, което им пасва, е да се гевезят и да хленчат. Пълни неуметници, без грам усет за същинския суров живот, като детински си мислят, че всичко що хвърчи, се яде; кекавци…

Е, за ГЕРБ-СДС точно такива кекавци са ПП-ДБ. Нищо не умеят, с нищо не се справят, за нищо не ги бива. Спомняте ли си почти веднага след края на изборите за кмет на София как към новия градоначалник Васил Терзиев заваляха обвинения, че заради него и неопитността му се случиха ексцесиите пред Националния стадион „Васил Левски“? И какви злостни майтапи и язвителни сарказми се напускаха, когато буря изпотроши клоните на дърветата из кварталите, които се валяха по тротоарите и шосетата сума ти време? За ГЕРБ тези от ПП-ДБ са просто едни новобранци, които нямат никакъв практически ресурс, ами тепърва се учат да управляват и то на гърба на гражданите (за европейско развитие). Липсва им прагматика, липсва им опит. Това е пренебрежението на прагматика към теоретика, който никога не се е опарвал на печката, ама учи другите как да нареждат дървата и да поднасят клечката. Едно книжно знание, което не струва и две стотинки; сещате се сигурно за презрителното „харвардци“, което тръгна по едно време като тежка обида към ръководителите на новата формация. Зад него се криеше убеждението: ти, байно, може в Харвард, може в Йейл, може в Бостън и Шефилд да си завършил, ама тука е друго, тука твоите западни науки не вървят, безполезни са. Ръка да пипне, нос да подуши, а ти твоя само го бърчиш и зееш: „Не може така!“. Ала аз ти казвам, че само така може и ако настояваш на твоето и удряш по масата („чупиш бутилки“), казвам ти: „Ай сикана!“, и те пускам по пързалката да си трошиш главата. Ама аз с тебе няма да си я троша, зарязвам те и те отрязвам!…

За ГЕРБ-СДС – обсебени от нарцисизма на човека на практиката, ПП-ДБ са пълни наивници и мушмороци, които нито крушка могат да сменят, нито пирон прав да забият. И затова не ги уважават – защото много им се иска, ама не им се получава…

Как ПП-ДБ не уважава ГЕРБ-СДС?

Да се върнем в казармата, на полосата. Всеки, който е преминал през наборната служба, знае, че в един момент наистина започваш да си мислиш, че си се родил там, на плаца, под пилона на знамето – толкова имагинерен и почти нереален ти се чини цивилният живот. Всички сте еднакви, с еднакви куртки и колани, със зимните „въшлярници“ и с летните кепета, остригани и натренирани. Цялото ви съществуване е подчинено на военната подготовка, нищо друго няма значение. Затова във войнишкия хумор се шири една поговорка, която всеки знае и с удоволствие (докато маршируваш, докато ти четат „конско“, докато си в ареста) цитира: „В казармата всички влизат различно умни и излизат еднакво тъпи“. Ясно е върху какво се опира тя: на убеждението, че бидейки подчинен единствено и само на някакви армейски порядки, които от теб изискват не да мислиш, а да изпълняваш, в теб и от теб бива изличена всяка самостоятелност, всяка възможност за автономно решение. „Слушам и действам!“, както е разпоредено. Тази ситуация никому не се нрави, много хули и ругатни са отправяни срещу нея („Пълна тъпня!“), но тя не се променя и няма как да се промени – войската си има свои порядки и те са ненакърними и ненарушими.

Е, за ПП-ДБ точно такава пълна тъпня е управлението на ГЕРБ-СДС. Нещо повече, то е пълна престъпна тъпня. Убеждението е: „В управлението на ГЕРБ-СДС всички влизат различно честни, но излизат еднакво корумпирани“. Щом си в стройните (маршируващи) редици на Бойко Борисов, няма начин да не престъпиш отвъд нормите на почтеността и да не погазиш съвестта си. И аз почти със стопроцентна увереност твърдя, че думите на Асен Василев за Мария Габриел, че била „красивото лице на мафията“, са думи не породени от внезапен спонтанен яд, че се опитват да те преметнат, а са дълбоко вкоренена идея, която не е от вчера, а се е родила още с пристигането ѝ в България като кандидат-премиер на ГЕРБ-СДС. Поне в главата на финансовия министър. Презумпцията, която стои зад тази идея, че всички, които не са с нас, са по един или друг начин съмнителни, а тези пък, които са гербаджии – те са не просто съмнителни, те са си направо злосторници. Затова и от ПП-ДБ си позволяват (особено Кирил Петков, Асен Василев и Лена Бориславова) да говорят ex catedra, да поучават и наставляват, да използват „епитети“ и „квалификации“. Да се държат дидактически, педагогически и нравоучително. Изобщо не се съмняват, че имат право на това, тъй като те са носителите на чистотата в политиката; та нали тъкмо под това възвание се втурнаха тъй стремглаво в нея. Ето защо нека ГЕРБ-СДС не им говорят за някакви споразумения и договорки, понеже цялата им управленска система се е издънила тотално; единственото, което трябва да правят не-партньорите, е смирено и срамежливо да приемат всичко, което им се предложи, защото от наша страна това е жест, високоблагороден жест. Не да се репчат, а единствено гузно да мълчат!…

За ПП-ДБ – обсебени от нарцисизма на човека на морала, ГЕРБ-СДС са изцяло неблагонадеждни и безнравствени, които са били във властта единствено за лично облагодетелстване и с користен интерес. И затова не ги уважават – пакост са…

Това взаимно неуважение между двете страни на сглобката нямаше как да не доведе до логичен резултат – разглобка. Само че тази разглобка показва нещо за двете формации, което не говори добро ни за едната, ни за другата: нито една от тях мисли отговорно и с главата си за страната, а се води само от егоистични и нарцистични импулси, които поставят на карта българското бъдеще. Разглобката е акт на показно неуважение към България и българите, която ги обрича на безпътица. Защото сега, след тази развала, висят в безвъздушното пространство и перспективите за приемане на еврото, и влизането ни в сухопътния Шенген, и необходимите реформи не само в съдебната, но ако щете и в политическата система, която вади из киреча партийни таласъми като „ВъZраждане“ и ИТН, и евроатлантическата ни принадлежност (не случайно копейковците побързаха да се проявят, вкарвайки в дневния ред на НС точка за излизане от НАТО), и ядрените ни проекти… Всичко беше взривено с лекомислието на старо войнишко куче, тръгнало да се гаври с беззащитен и наплашен новобранец.

Да, ама и той, новобранецът, и той ще спре да ги уважава тия стари и беззъби кучета на разглобената сглобка. И на бъдещите избори ще им покаже това свое неуважение ей-така директно – категорично и недвусмислено. По казармено…      

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Бил е директор на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Свързани статии

Още от автора