Начало Сцена Без един език, но в един глас
Сцена

Без един език, но в един глас

Деница Езекиева
14.05.2015
1156

1

Говорим ли танц, пита осмото издание на фестивала „Антистатик” – от 15 до 21 май в София.

В полето на съвременния танц, там, където всичко сякаш живее много преди дефинициите си, има една особено видима константа – смелостта. В тъканта на тази смелост са приютени и травмите от невписването в социално приемливи форми, и пробивът над стереотипите, самотата от съществуването в собствения хаотичен свят, наподобяващ джунгла, пълна със зверове и страхове. А следващата стъпка след смелостта на артиста да изкаже себе си е да проговори и на нас – публиката. Ето защо връзката между началата на съвременния танц и в някакъв смисъл началата на съвременния артист, с езика на който той ни „говори”, е толкова важна.

Осмото издание на фестивала „Антистатик се открива с представлението „Танцова вечер на Мери Вигман”, в петък, 15 май, от 19 часа на голямата сцена на Младежкия театър „Николай Бинев. В действителност Мери Вигман освобождава тялото от инструменталната му функция в танца и по-конкретно в балета. Тялото е не просто съвършен, жив механизъм, който работи в подчинението на музиката и хореографията, то е израз на душата, по-често неин глас и същност. Тази революция на Мери Вигман в полето на модерния танц се случва в края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век. А младият Фабиан Барба, днес, във времето-край на историята, се завръща към началата и към историзирането. В „Танцова вечер на Мери Вигман” Фабиан Барба преоткрива солата, които Вигман представя на първото си турне в САЩ (1930 – 1931) и с които за една вечер променя съществуващите представи за танц там. И до днес тя е извор на вдъхновение – в родния на Фабиан Барба Еквадор. Артистът се движи на ръба между двете идентичности – личната, тази на танцьора, и тази на образа на Мери Вигман – с прецизност и изпитание към възможностите на движението. Там се откриват и силното въздействие, и атмосферата на тогавашните рецитали на Вигман, някъде между оригинала и цитата и в удоволствието от различието между телата им. В някакъв смисъл това пътуване в миналото, основано включително и на документално проучване от страна на Барба, е и пробив в тъканта на съвременния танц. Това е и първото соло на самият Фабиан Барба, с което той постига признание на международната сцена, а спектакълът печели втора и трета Европейска награда за съвременна хореография Prix Jardin d’Europe 2010.

Now is now

Още едно предизвикателно питане – Какво е сега”, e отправено не просто към актуалния контекст тук и сега, а към времето и движението въобще. Съвременният танц сякаш е сред някои от дисциплините на фундаменталната наука и като част от нея си позволява да говори за абстрактни, надбитови въпроси. Изходната точка на хореографката Лаури Янг са настоящето на времето и движението и неговата трансформация. Скоростта и неподвижността се пресрещат, за да отведат към неочакваното. Вървене, говорене, премигване – твърде бързо или твърде бавно протичат те? „Какво е сега” наблюдава времето и изменя начина, по който то ни формира. За Лаури Янг, която е и съосновател на прочутата танцова компания на друг голям революционер на танца –  Саша Валц, SashaWaltz and Guests, това е поредна спирка в наблюдението на живота на тялото във физическия свят, но и метафорично на сцената. Пърфоманс-инсталациите й наподобяват лабораторни опити, хладни към сантимента, минималистично чисти и уравновесени. „Какво е сега” ще се представи на 21 май, четвъртък, в Университетския театър на НБУ.

INS TANZEN

В международната програма на „Антистатик е включено гостуването на един от двамата в германското артистично дуо Дойферт-Плишке. В Германия тяхната работа, позната от години на публиката, е свързана с почти антропологични действия в полето на публиката, възприемането и отиграването на емоции, подадени от артистите. С българската публика ще се срещне Катрин Дойферт – в галерийното пространство на Credo Bonum, на 17 май от 19 часа. „В танца”, представен като хореографска партитура за всякаква публика и всякакви пространства, зрителите са поканени да са на сцената. Дотук необичайност няма. Всъщност Дойферт-Плишке проверят устойчивостта на един мит – въздействието на балета на Игор Стравински „Пролетно тайнство” заедно с реакцията и рецепцията тук и сега, изведени извън общите конвенции за разбиране. Скандализираната публика в Париж през 1913 г. създава митологията около революционния балет, но същностният въпрос е как възприемащият днес, в 2015 г., в България, произвежда мит и смисъл.

Ден преди „В танца” Катрин Дойферт ще изнесе лекция като въведение в практиката си – „Арахнофилия кой се страхува от жената артист?, между 16 и 18 часа в галерия Credo Bonum, като част от образователната платформа „Без дистанция” на „Антистатик”.

SILKE Grabinger

Изоставила нуждата на артистичното его да играе единствено себе си, Силке Грабинер ще представи версиите на другите за нея самата в „Силке Грабингер като обект на експеримент”. Танцьор, хореограф и експериментатор, бивша брейк данс танцьорка и изпълнителка в Цирк дьо Солей. Провокацията и болезната нишка в работата на Силке Грабинер се крие в идеята за функциониращия в системата от чужди правила и концепции индивид – измислен, режисиран, несвободен. Човекът-версия на Силке Грабинер всъщност е създаден от няколко водещи европейски хореографи за самата Силке. Този сериен експеримент ще може да бъде видян на 18 май, от 19.30 ч., в Нов театър – НДК. Специален уъркшоп със Силке Грабинер, отново в платформата „Без дистанция”, ще се състои на 17 май, от 11 ч., в Derida Dance Center.

Тази година един от спектаклите в програмата на „Антистатик” ще интерпретира Чеховия въпрос – какъв би бил животът след 30 години. В немската продукция „Поредица за бъдещето // танц от 2043 / танц от 2044” изпълнители са утвърденият български артист Вили Прагер и хърватката Соня Предраг, а премиерата е на 19 май от 19.30 ч. в Университетския театър „Алма Матер”.

Българските продукции на фестивала „Антистатик” тази година са: „Саломе” на Мирослав Йорданов, по музика на Емилиян Гацов-Елби, Mayday от Живко Желязков, съосновател и артистичен директор на компанията Derida Dance Center, и световната премиера на „ФБ Театър” на Иво Димчев в създаденото от самия него алтернативно сценично пространство MOZEI.

На 14 май, ден преди официалното откриване на „Антистатик”, сръбският артист Игор Коруга ще представи „На бягащата пътека”, хибриден проект, съчетаващ видео, говор, тичане по пътека, включително и дебат, обърнат към статуса и мястото на съвременния артист. Концептуалната връзка на „На бягащата пътека” с актуалните въпроси за културната политика засяга и посланията на международната застъпническа среща „Адвокати на танца”, провеждаща се за първи път в София и предшестваща наситената програма на фестивала за съвременен танц и пърформанс.

Какви врати ще отвори осмото издание на „Антистатик”, как и дали ще заговорят езиците на това съвременно изкуство и къде е поставена убежната точка на перспективата – остава да питаме и след края на фестивала.

 

Деница Езекиева
14.05.2015

Свързани статии

Още от автора